Скандалът Нуреев

 

Свалянето на балета „Нуреев” преди премиерата в Болшой театър е главната културна новина напоследък. Няма нужда да се повтарят всички нови версии и подробности около това събитие. Обаче във всички съобщения, дори в онези, основани на факти, има две фундаментални грешки. Първата е, че за автор на огромния балет в две действия посочват Кирил Серебренников, чиято работа оценяват възторжено. Втората е, че обвиняват в слаба работа Юрий Посохов, съчинил хореографския текст (тоест, плътта на балета). И това всъщност е бил формалният повод за отмяна на спектакъла.
Повод за такова тълкувание дават думите на генералния директор Владимир Урин, изречени на пресконференция. Той формулира своите претенции така: „лош кордебалет” и „Юра, сам разбираш, че това е слабо”. Тези реплики всъщност не означават, че кордебалетните танци са поставени неудачно, а че кордебалетът ги изпълнява неравно и неточно.
Междувременно, благодарение на интернет, всеки, който се интересува, може да види пиратския запис на дванайсет фрагмента от балета. Направени вероятно от трети балкон, те се оказват в мрежата след вечерното завъртане на 8 юли, признато за добро дори от ръководството на театъра.
Седем от фрагментите са заснети на редова репетиция на 6 юли: артистите работят без костюми. Това заснемане трае 14 минути и не си струва да бъде обсъждано. Петте последни епизода, заснети на това горестно-триумфално завъртане, са 53 минути, тоест, повече от половината от готовия спектакъл. И тези сцени позволяват да заявя най-отговорно, че балетът „Нуреев” притежава изключителни художествени достойнства.
Композиционно балетът е съставен от сцени с аукциони, където се разпродават вещите на Нуреев. Епизодите от живота на балетиста (от уроците в ленинградското училище до последната постановка на „Баядерка” в Парижката опера) тематично са свързани с лотове – в интервю за „Ъ” хореографът Посохов определя структурата като „сюрреалистичен филм”. Първото, което поразява, е от сферата на етиката: удивителното целомъдрие на спектакъла и отсъствието на каквато и да било вулгарност. Всичко, което се обсъжда с настървение (фотографията на Аведън с голия Нуреев, сцената с травеститите, артистът с бандаж телесен цвят), са само детайли, внимателно проверени и нямащи чак такова голямо значение.
Това е балет не за секса, а за любовта (което вероятно е още по-неприятно за хомофобите). За еднополовата и разнополовата любов, за любовта към танца, към живота, към свободата. Това не се демонстрира – разтваря се в класически танц от най-чиста проба. Хореографът Посохов е сътворил чудо: „Нуреев” е решен в образцово класическо па като дишане (най-подходящо за героя, чийто световен триумф е обезпечен именно от класическото наследство). Хореографията изглежда незабележима, тъй като всичките тези арабески-пируети са преизпълнени с напрегнат психологизъм.
Главният любовен дует между Нуреев (Владислав Лантратов, удивително точно копирал нуреевските жестове, походка, маниер на движение) и датския балетист и хореограф Ерик Брун, обучаващ „дивака” на култура на танца и култура на чувствата (пореден актьорски триумф на Денис Савин), се развива на балетен станок, където героите, стоейки лице в лице, правят обикновени движения. Но в изпълнението им всяко от тях придобива особен смисъл. Мяркащите се бързи petits battements на глезените са първите биения на сърцата, по-едрите ронди издават нарастващо напрежение. В края на танца Нуреев изважда от устата на Брун вечната цигара и я захвърля настрани. И този прост жест изглежда като обяснение в любов. През всичките осем минути партньорите се докосват пет пъти, не повече – няма „еротични” движения на бедрата и шпагати, на които е щедър такъв майстор като Борис Ейфман, нашият основен автор на балетни „биографии”.
Хореографията на „Нуреев” е извънредно сгъстена: никакви дължини, повторения и прочее „запълвания на музиката” (между другото, Иля Демуцки е изключителен балетен композитор). Благодарение на виртуозната режисура и конструктивната сценография на Кирил Серебренников, хореографските събития текат почти непрекъснато и прелитат на един дъх, както, например, грамадният 7-минутен монолог на Дивата (подразбира се Наталия Макарова), протичащ на арфа, и автентичният текст от писма на две нурееви партньорки: Ала Осипенко и самата Макарова. И дори от третия балкон се вижда как тънко се изпълнява това от Екатерина Шипулина – не изпуска нито психологическите нюанси, нито хореографските реминисценции.
И абсолютно грандиозно изглежда масовата балетна сцена (осем двойки на корифеи, четири двойки солисти и Нуреев), която по мистичен начин отразява и величието на класическото изкуство на Нуреев, и неговата рутинност. В музиката, преплитайки се и трансформирайки се, звучат темите на всички балети на Чайковски, сменят се балерини (в еднакви черни пачки и едно лице), партньорите им „Нуреев”-и се различават само по телосложение, а главният герой ту сменя костюми, ту, хвърляйки се в сложни пространствени композиции, се оказва роб на своята всепоглъщаща жажда за танц, която го е принуждавала да играе по 300 спектакъла годишно.
Давайки си сметка, че други хореографски епизоди заслужават не по-малко внимание, и че в пиратското видео не са влезли два от най-добрите, както говорят – дуетът на Нуреев с Марго (Фонтейн) и епичната финална сцена, трябва да призная, че нищо по-мащабно и значително от „Нуреев” не е произвела нито родната, нито световната сцена през ХХІ век. За Болшой театър този балет може да стане толкова етапен, колкото „Светлият ручей” на Алексей Ратмански, след който тогавашният генерален директор кани Ратмански да оглави трупата и тя придобива ново лице. Сега, когато театърът се нуждае от ексклузивни постановки, предвид идеалното съответствие между таланта на Юрий Посохов (бивш първи балетист на Болшой театър, дълги години работил като щатен хореограф на балета в Сан Франциско) и манталитета и способностите на трупата, неговото ангажиране за главен балетмайстор на Болшой би било също толкова страхотно мениджърско решение.
Но ситуацията се развива в напълно противоположна посока. Консервативността на възгледите на художествения ръководител на трупата Махар Вазиев не му позволява да оцени нито таланта на Посохов, нито значимостта на „Нуреев”. Съдейки по решението на Владимир Урин да отмени спектакъла (от каквото и да е било предизвикано – звън „отгоре” или убеденост в неговата „суровост”), най-опитният директор също не можа да оцени важността на представлението, нито да отстои първоначалната си позиция (всъщност, именно неговият избор и поддръжка позволиха да се появи и дори да бъде завършен този скъпоструващ проект).
„Нуреев” несъмнено можеше да стане най-успешният и касов балет на Болшой театър. Сега, на фона на нарастващата обществена истерия, вече е ясно, че спектакълът няма да го бъде – едва ли на 4 и 5 май 2018 „Нуреев” ще излезе на сцена, както обеща генералният директор на пресконференцията. Но този балетен блокбастър може да мине със същия триумф и на всяка сериозна сцена по света (жалко, че без руските артисти). Въпросът е колко години Болшой, поръчал и направил „Нуреев”, ще държи правата му и кога авторите на балета Юрий Посохов, Кирил Серебренников и Иля Демуцки ще станат техни собственици?
 
Коммерсантъ (със съкращения), 13 юли 2017 г.
Превод от руски Геновева Димитрова