Войната на паметниците. В САЩ

 
Разговор с историка Уилям Дейвис
 
- В книгата си „Битките на Гражданската война” пишете, че „през ХІХ век американците полудели и тръгнали на война едни срещу други”. Нямате ли усещането, че днес също има война, този път с паметниците от онези времена?
- В нашата страна до ден днешен събитията от онова време се възприемат доста емоционално. Има голяма доза романтизъм и митотворчество във всичко, което засяга историята на конфедератите (южняците). Това пречи на реалистичното възприемане на действителността, отстояването на позиции, дори когато имаш факти в ръцете си, става тежко. Например, разпространено е мнението, че Югът не е бил победен, „а просто се е уморил да воюва”.
Инициативата за поставяне на паметници на южняците и тяхната идеализация произхожда от средите на хора, които притежават много малък обем от знания. Затова, когато им задават въпроса трябва ли паметникът на генерал Робърт Едуард Ли да стои върху обществена земя, за тези хора това изглежда като посегателство върху личните му ценности.
Така са стоели нещата и веднага след края на Гражданската война, в това няма нищо ново. Но през последните години риториката стана особено войнствена и се превърна в част от политическата дискусия. Като правило, тези, които смятат, че паметникът трябва да остане, са от консервативния фланг на американската политика. Онези, които смятат, че подобни паметници не трябва да има, са разположени вляво на либералния фланг.
Подобна гледна точка е разпространена най-вече сред чернокожите американци. Те не виждат смисъл да увековечават паметта на хора, които са защитавали робовладелците.
- Вие като историк къде виждате проблем с паметниците на конфедератите?
- Да се разсъждава на тази тема е равносилно на ходене по минирано поле. Аз мисля, че онези, които искат паметниците да се махнат, не трябва да се конфронтират със своите противници. Трябва да обясняват защо паметниците не трябва да бъдат на държавна земя, на земята на националните паркове и защо държавата не трябва да харчи пари за тяхното поддържане.
Когато вдигали тези паметници, ги поставяли в южните щати, където болшинството от населението били бели. След като демографската ситуация се променила, представителите на чернокожото население започнали да се оплакват, че данъците им отиват за поддръжка на тези паметници. Времето и демографските промени влияят на онова, което хората смятат за героизъм.
Героите не живеят вечно: имало е време, когато в Америка са се издигали статуи на крал Георг Трети, но сега вече ги няма.
- Тоест, може да се каже, че сега паметниците на конфедератите вече не са историческо наследство, а символи, които внасят разделение в обществото?
- В онези времена по-голямата част от паметниците са поставяни без каквато и да е зла умисъл: за да се запази паметта за онези, които южняците смятали за герои. Афроамериканците не са могли да възразят. Не мисля обаче, че целта е била да бъдат унизени. Освен това, паметниците за някои са били символ на пасивна съпротива срещу държавата. Мога да кажа, че победителите от Севера са се отнесли благородно с повалените си противници. Не мисля, че има някъде страна, където на победените да е позволено да вдигат паметници на героите си.
Допреди 10-15 години тези паметници сами по себе си не представляваха никакъв проблем. Проблем беше демонстрирането със знамето на конфедератите, което започна да се асоциира с движението за расова сегрегация. Това знаме наистина боде очите на афроамериканците и не е необходимо да бъде демонстративно показвано.
По време на Гражданската война то е било бойно знаме, не са го окачвали на държавните здания. След това е било използвано от Ку Клукс Клан и затова завинаги ще се асоциира с расизма. Мисля, че въпросът с паметниците стана естествено продължение на дискусията за знамето.
- Наскоро в няколко щата от постаментите им бяха смъкнати паметници на генерал Робърт Ли. Какво е вашето отношение към тази фигура?
- Ли не е бил доволен от резултатите от войната, не му харесвало премахването на робството, въпреки че сам той роби не е имал. В него е имало огромна мощ, която се забелязвала даже в поражението му. И ако беше станал символ на съпротивата срещу държавата, това би донесло немалка вреда. Но той признава поражението и призовава привържениците си да приемат резултатите от войната, независимо дали това им харесва. Ли предлага да започнат възстановяването на Юга и да станат лоялни граждани на Съюза. Той трябва да бъде помнен заради добрите черти от характера му, той е добър американец.
Аз мисля, че паметниците на конфедератите трябва да си останат на местата. Вместо да ги махат, днешните поколения трябва да вдигат паметници на своите герои.
Например, по-рано в Съединените щати нямаше нито един парк или шосе, наречено на Мартин Лутер Кинг. Сега има стотици. Той е герой не само за чернокожото население, а за всички американци.
Наистина, има и примери, когато не може да се мине без преименуване. Във Флорида имаше училище, наречено на Натан Бедфорд Форест, командващия конницата на Конфедерацията. В училището учат много чернокожи деца, а преди войната Форест е търгувал с роби; би било безумие да караме децата да ходят в училище, наречено на роботърговец. С паметника му също трябва да се направи нещо.
На мен ми харесва какво са направили в Будапеща: вместо да чупят статуите на Ленин и Сталин, те са ги закарали в един парк, който се нарича Парк на паметта. Не всички паметници в парка са скулптурни шедьоври, но направеното е знак, че историята не е забравена.
- По време на изборите президентът Тръмп беше поддържан от националистически ултрадесни групи, които използваха символи на Конфедерацията. Може ли да се говори, че след избирането на Тръмп се е усилила поляризацията в американското общество на основата на събитията от Гражданската война?
- В продължение на две поколения нашето общество беше поляризирано и днес ние сме все повече и повече разделени. Тръмп не направи нищо, за да успокои тези чувства. Президентът е популист, той се обръща към низките чувства на хората. Политкоректността не го интересува. Той привлича към себе си групи, които по-рано се страхуваха открито да изразяват мислите си. Изборът на Тръмп по някакъв начин отвори пътя за хората, които днес се кланят на знамето на конфедератите.
Ако се съди по туитовете му, Тръмп не знае нищо за Гражданската война. Затова пък знае как да се обръща към озлобена аудитория и от време навреме да я разпалва.
- Написали сте много книги за Гражданската война в САЩ. Какво е тя за американското общество?
- Историята на американската демокрация е неразривно свързана с това, което се е случило по време на Гражданската война. Дискусиите за него продължават. И затова американците трябва да знаят какво се е случило тогава, за да разбират това, което се случва сега.
Основното в гражданската война е това, че проблемите, които са довели до нея, и до днес са живи в нас. Резултатите от войната са сложили точка в онзи период от време, но това не значи за всички времена. И до днес не съществува закон, който да гласи, че отделен щат може да напусне Съюза. Имало е времена, когато щати като Калифорния и Тексас са заявявали такова желание.
- В навечерието на стогодишнината от революцията в Русия се води дискусия настъпило ли е примирение между белите и червените. Това малко прилича на дискусията в САЩ за Гражданската война.
- Ако отидеш на юг, в най-обикновени разговори чуваш, че всичко е още живо. Ако някой е груб или надменен, наричат го „янки”. До днес можете да срещнете на юг хора, които казват, че янките са изгорили плантациите на дедите им, въпреки че никакви такива плантации не е имало.
Колкото до мен лично, прадядо ми се е бил заедно с конфедератите и е бил убит два дена, преди генерал Ли да се предаде. Искам да мисля, че тогава не бих воювал на страната на конфедератите, но не се срамувам за предците си.
Редовите войници от двете страни са се сражавали не за политика. Югът е бил атакуван от Севера, повечето хора просто са защитавали домовете си. И въпреки че всички те са носели косвена отговорност за робовладелството, даже и самите те да не са имали роби, защитата на робството не е била главната им цел.
- Очаквате, че разрушаването на паметници на южняците ще продължава?
- Мисля, че да. Наскоро в Ню Орлиънс са премахнали статуята на Джеферсън Дейвис (президент на Конфедерацията, бел. ред.), паметника на генерал Ли. Мисля, че това е печално. Има толкова други неща, за които американците трябва да спорят. Мисля, че ако искат да махат тези паметници, трябва да правят това чрез референдум, хората сами да решават както да се издига там.
- Как се разказва днес в американските учебници за историята на Гражданската война?
- Дълги години в училищата се използваха учебници, написани от южняци. Това ставаше, защото училищата в Тексас правиха поръчки за учебници в такива количества, че цената им падаше и съседните щати купуваха именно от тях. Главният проблем обаче е времето, което се отделя за изучаване на историята на САЩ.
Когато преди 50 години аз ходех на училище, Гражданската война я минавахме за една седмица. Днес обемът на американската история се е увеличил с 20%, обаче времето не се е увеличило. Зависи много и от учителя. Има на юг учители, които по старому набиват в главите правотата на южняците. А на Север пък съм срещал учители, които смятат, че южняците са били злобни робовладелци и не могат да разберат какво е движило тези хора.
Александър Братерски
Gazeta.ru, 23 юли 2017