Филм-провал

 
„Диванът на Сталин” (Le divan de Staline), 2016, Франция/Португалия/Русия, 92 минути, сценарист и режисьор Фани Ардан (по едноименния роман на Жан-Даниел Балтасат), продуцент Паоло Бранко, оператори: Рено Персоназ, Ренато Берта; музика Хуберт Жерар, в ролите: Жерар Депардийо, Еманюел Сение, Пол Ами, Франсоа Чато и др.
Разпространител 6А Медия Ентъртеймънт
Премиера в България - 29.09.2017 г.
 
Явно, Йосиф Висарионович Сталин излиза отново на мода не само у дома си, а и на Запад. Наскоро в Торонто бе показана сатирата на британеца Армандо Янучи „Смъртта на Сталин“ и само трейлърът разбуни духовете в Русия. А тук излиза на екран мелодрамата „Диванът на Сталин“ на французойката Фани Ардан.
Обожавам неостаряващата Фани Маргьорит Жюдит Ардан – една от най-ослепителните и интелигентни актриси на нашето време. Но досегашните й режисьорски опити не съм гледала: „Прах и кръв” (2009), Cadences obstinées (2013) и две късометражки. Затова пък „Диванът на Сталин” ме срази.
1950. Остарелият Вожд (Жерар Депардийо) за броени дни обитава разкошна горска вила. Обграден е от дълголетната си любовница Лидия (Еманюел Сение), прислугата, охрана... Всички се страхуват от него. Отнасят се коленопреклонно към всяко негово действие. Сочното тяло на жената до него все още го привлича, но той е обсебен от Фройд – лежи на диван, подобен на неговия в Лондон, и изисква от Лидия психоаналитични сеанси в подходящо облекло. Тя безропотно се подчинява, ала нещата не вървят. Сталин и психоанализа – абсурд, от който би могъл да изскочи заек, но... По неин избор във вилата пристига младият скулптор Олег Данилов (Пол Ами), за да прави приживе монумент на Вожда. КГБ слухти. Младежът и Лидия се сближават. Сталин ги дебне през прозореца. Беснее... В епилога има цитат от Манделщам.
Цялата история е фикция на писателя Жан-Даниел Балтасат, а Фани Ардан я е екранизирала като нискобюджетна костюмна мелодрама, макар да настоява, че е приказка. „Имах голямо желание да разкажа история за абсолютната власт и исках роля по мярката на Жерар. Под формата на приказка, това е изследване на връзката между властта и твореца. Какво правиш, за да не загубиш душата си? Мислех за писатели като Анна Ахматова, Осип Манделщам, онези, които е трябвало да живеят и издържат в атмосфера на терор. Моята призма е тъгата, вълнението, ужаса.“
За отбелязване е, че екстериорите не приличат на руски (филмът е сниман в Португалия), но костюмите и реалиите изглеждат автентични („Мосфилм“ се е притекъл на помощ). Огромният Депардийо напомня Сталин само по мустаците и куртката. Никога не съм го виждала така безпомощен в грубостта. Благороден е жестът, че се е отказал от хонорар заради бюджета, но това не прави присъствието му по-силно. Що се отнася до Еманюел Сение, тя се справя добре и дори прилича на рускиня. Пол Ами също се старае. Филмът можеше да е забавен, ако не беше безсмислен.
Всеизвестно е колко близки са Фани Ардан и Депардийо, играли много пъти заедно от „Съседката” (1981) на Франсоа Трюфо, включително и в „Распутин” (2013) на Ираклий Квирикадзе (и Жозе Даян). И двамата обичат Русия, а той – и Путин. Дори се обзаведе с руски паспорт.
Ако ви се гледа филм-провал, вижте „Диванът на Сталин“. Но по-добре си изтеглете „Калас завинаги“ (2002) на Франко Дзефирели или „Светлите дни предстоят” (2013) на Марион Верну, където Фани Ардан е велика актриса.