Къде и кога?

 
Ерик Уйнър. „География на гения. В търсене на най-творческите места по света”. Превод от английски Нейко Генчев. Велико Търново: Фабер, 2016.
Геният е в простотата. Геният не е нищо ново. Геният е скъп. Геният е практичен. Геният е хаотичен. Геният е непреднамерен. Геният е заразителен. Геният е уязвим.
Геният би могъл да бъде всичко това, част от него или нищо подобно. С надеждата да разбере какво е геният, какво го поражда и има ли логична закономерност между гений, време и място, Ерик Уайнър тръгва на поредното си околосветско пътешествие. Но местата, които посещава, са съвсем съзнателно избрани, защото той забелязва, че в отделни комбинации от географски точки и епохи се наблюдават струпвания на гении, каквито иначе изглеждат немислими. Търсенето на гения, а и на каквото и да било друго, е приключение, но и тежък и изморителен труд без гарантирани резултати. Четенето на разкази, описващи подобни търсения, могат да бъдат не по-малко тежки, но, за щастие, случаят тук не е такъв.
Изключително увлекателно написана, с премерени дози академични факти, любопитни културни сравнения и ненатрапчив хумор, „География на гения“ е повече от приятно четиво, което забавлява, но и информира. Ако се абстрахираме от основната цел, това би могла да бъде и кратка енциклопедична справка, изпълнена с добре познати ни и чисто нови факти за света около нас. Или пък сборник интервюта с интересни хора. Именно целта на занятията обаче я прави трижди по-ценна, защото Уайнър прави множество любопитни паралели между различните култури, които посещава, техните ценности и идеали, особеностите на времената, в които са се радвали на разцвет, и условията на живот, в които са отглеждали своите гении. Резултатът, естествено, е нееднозначен, но това пък ни дава обилна храна за размисли, което би трябвало да е заветната цел на всяка книга.
Заглавията на отделните глави, които дословно изброих в началото, дават само бегла представа за видовете заключения, до които Уайнър достига, но и в някаква степен синтезират основните условия, които са необходими, според авторските наблюдения, за появата на гений. Методите в различните градове и епохи изглеждат различни, понякога диаметрално противоположни, но няколко фактора като че ли се открояват със своя повтарящ се модел. И две от тях са лошите времена и движението (ходене, тичане, пътуване). Точно тези две неща отсъстват като че ли на един единствен от време-пространствените топоси, които Уайнър разглежда – а именно Силициевата долина в наши дни. Дали това означава, че в днешно време сме успели да опитомим дори самия гений и да контролираме неговата поява и развитие, както толкова много неща около нас? Или геният на нашето време е прост сурогат, защото вече нямаме нужда от истински? А знаем ли какво точно дефинира гения? Както и сам Уайнър научава от древните гърци, намирането на правилните въпроси е далеч по-важно от намирането на техните отговори.