Телевизионният кастинг за будители

 

Все още 1 ноември не се е превърнал в телевизионна церемония, за разлика от 24 май. Но започна да се оформя схема на празнично отразяване, която в случая включи няколко елемента – репортажи от протеста на учените от БАН и Селскостопанска академия, които искат повече пари за наука (а не само за заплати, казват в някои медии); изказване, което показва неадекватността на политически фигури или противоречиви награди на някоя от институциите; поздрав на Слави Трифонов към съвременните будители (с надеждата някой да каже същите думи след години за него) и подходяща песен; историята на празника и история на министър Стоян Омарчевски.
Особеното в телевизионните разкази за ролята на Омарчевски е, че той сякаш министерства в някакво безвремие и сякаш през 20-те години на миналия век, когато празникът става официален, страната ни е особено будна (със сигурност е изобразена като по-будна от сега).
Така или иначе, основна сюжетна линия във всички разговори и репортажи е кои са съвременните будители?
Според новините на БНТ, България чества Деня на народните будители - на всички просветители, книжовници и революционери, съхранили духовните ценности и националното самосъзнание на българите. Ако се доверим на Люба Кулезич в „Честно казано“ по BIT, будителят е скромна личност от Светлата страна на силата и тя кани Йода в студиото – така е наречен учителят Теодосий Теодосиев, който напусна Математическата гимназия в Казанлък и стана известен след друга медийна кампания, обявила го за следващия Мъж на годината. Учителят обясни мотива си да напусне училището с ескалацията на посредствеността и цивилизацията на количеството. Той става телевизионно интересен и с новата си „мисия“ – ще отвори вратите на селско училище, в което ще обучава бедни деца, като по-нататък в интервюто добавя – всякакви деца.
Учителят Теодосиев е удобен за журналистите герой на 1 ноември. Той е сред ония будни българи, които съзнават размерите на образователната катастрофа, рисуват я образно и я стоварват върху празничните ни мисли. Скоро на фона на същата тази катастрофа сигурно и Слави Трифонов ще гостува като будител. Има ли Бог? – пита Люба Кулезич в опит да навлезе в необозримото знание за ентропията и антиентропията, а физикът й отговаря: Трябва да дефинираме какво е това? От бог до бог има огромна разлика.
След репортажите от 1 ноември с това изречение можем да обобщим телевизионните търсения на нови и рециклирани будители. Едно е сигурно – няма страхлив будител. Думата „смелост” е сред най-повтаряните в празничния ден. Министерството на отбраната отговори на тази обществена нужда подобаващо – като награди спорни и безспорни будители, нареди Татяна Лолова до Росен Петров, проф. Никола Владов до Венелина Гочева. Сред наградените бяха Орлин Горанов, разбира се, проф. Божидар Димитров, акад. Георги Марков, арх. Христо Генчев, доц. Христо Смоленов, проф. Крум Дамянов. И пак възникна въпросът: „истински“ будители ли бяха наградени? Министър Каракачанов няма съмнения: сега почитаме онези хора, онези личности, които със своите дела, със своето творчество, със своето перо, със своите действия допринасят за събуждането на българския дух. От Министерството на културата също наградиха директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Те измислиха друг мотив: за изключителния му принос за българската култура. Всички телевизии се впечатлиха как дори Божидар Димитров се пенсионира. Репортерката Айше Сали в „По света и у нас“ определи директора като „противоречива личност“, но подчерта неговия безспорен принос. По „България он еър“ снимаха как Димитров ще си събере лесно кашоните от директорския кабинет и нарекоха директора на НИМ „главния колекционер“. Ефирът се задръсти с етикети.
Според Ива Дойчинова и Добрина Чешмеджиева, които са в журито за номиниране и избор на будител на годината, будителите правят това, което никой друг не прави. И са в ролята на търсачи на достойни българи. Като „будител на сцената“ е откроен Александър Морфов, но и двете казват, че обръщат внимание на по-скритите истории. Като „скрит“ означава медийно неизвестен. Гледайки празничните репортажи и кампании, излиза, че будителят е добре да не знае, че е будител, а медиите да са неговите откриватели. Сред номинираните за будител е учителка от Варна, която води десетокласници в ЦЕРН, а след това са признати и в НАСА. Или, както се изразява Ива Дойчинова, среща учениците с истински учени. В края на тоя ден на телевизионното сравнение побеждава друга категория будители – хора, които търсят места, свързани с нашата история.