Скулптурата като отворен процес

 
Крум Дамянов, Юбилейна изложба – скулптура, галерия „Райко Алексиев”, 6 – 27 октомври 2017
 
В галерия „Райко Алексиев“ на СБХ през октомври можеше да се види юбилейната изложба на един от най-големите експериментатори в скулптурата от втората половина на ХХ век у нас. Крум Дамянов е автор със свой сложен и разнопосочен творчески път и корени както в традицията, така и в бунта. Роден през 1937 г., ученик на Любомир Далчев в Академията, работите му впечатляват още с първите им представяния през 60-те години на миналия век. По-късно се налага като един от последователно търсещите прелома в традиционната илюстративност и затворената класическа форма. През 80-те създава натоварената със символика фигура на Галин Малакчиев, а творчеството му персонифицира квазимитологично движение между двата полюса – структура и разпад, съхраняване/съзидание и разрушение/възобновяване. Упорито се стреми да провокира, да бъде в разрез с установеното. Едновременно с това, Крум Дамянов се осъществява като един от големите монументалисти, автор на паметници с бурна и противоречива следистория. Освен с високата степен на технологическо и пластическо владеене на формата, е известен със своите особени тълкувания на познати сюжети от историята или митологията, които критиците наричат „обратен код“, но като че ли най-точното определение за него дава Бисера Йосифова: Крум Дамянов винаги си е позволявал „своеволието да бъде верен на себе си“.
В сегашната изложба, посветена на неговата 80-та годишнина, Крум Дамянов представя отново изненадваща и непозната своя страна. Темите и в епохата на квантовия ускорител за него остават притчата, божественото, мита, видени през формата, геометрията, философията. Композициите му като че ли се опитват да бъдат екстериор на фрагментарните иначе зрителски представи по митологичните въпроси.
Залата на Галерия „Райко Алексиев“ е подчертано временен и неутрален мизансцен на девет скулптурни композиции. Изложбата не е ретроспективна в обичайния смисъл - не само поради малкото на брой творби, а и защото се въздържа от хронологически ред, не ни затрупва с изчерпателна документация за комплексното дело на автора и неговия живот. Всъщност, премълчава всичко, освен композициите от последните години, неща, правени „за себе си“, както казва той. Това са емблематични творби, които, по неговите думи, са се „получили“ в хода на работа върху други проекти или след тях. Претворени и съставени от елементи, които сме виждали в различни конфигурации. Скулптурата като отворен комбинаторен процес и творбата като готово “незавършено” произведение, безкрайно транзитиращо от една форма в друга.
В предверието посрещат три мъжки фигури от серията „Нобили“, част от които бяха показани неотдавна в изложба на частна колекция в галерия „Средец“, както и в самостоятелна изложба в Париж. Това са статични фигури на благородници в размер, малко над реалния, върху ниски постаменти. Не патинираната повърхност на метала контрастира с характерологичната трактовка на лицата. Срещу тях - сецесионно прелъстителна, оцветена в жълто фигура със заглавие „Ела при мен“; а централно срещу входа - енигматична монадична композиция „Скорпион“.
Останалите творби носят заглавията „Ритуално шествие“, „Танцът на вакханките“, „Конфликт“, „Саломе“, “Следобедът на сатирите”, “Съдилище”.
Произведенията отразяват основното убеждение на Крум Дамянов, че скулптурата се движи с времето, изменяйки своя образ, че е длъжна да се преосмисля, актуализира и самоцитира. Интересът му е насочен към деструкцията, разтварянето, разливането. Солидното изграждане е отстъпило пред експресията и напрежението в конструктивните спойки и разкъсването следва неизменна логика. Отделните произведения се съчетават от моделирани парчета и фрагменти или отливки и изрезки. За автора това е експеримент с материала – работил е с алуминий и го е обработвал с пигменти. Чувството за класическа триизмерност е смутено от различните текстури, живописния жест, приликата с глазирана керамика. Материалът изглежда неустойчив и бравурен, крехък, триизмерно графичен и флуиден като пигмент, разтворен в течност. Така че изложбата е интересно разсъждение за отношенията в света на фантазията и формата, на пространството и идеята; и красиво преобръщане на божествеността и култа в орнамент.