Излизане от забвението

 
На 11 октомври т.г. в Литературния клуб на Столична библиотека беше представена антологията на съвременния български разказ „В началото бе епилогът”, съставена и преведена на арабски от палестинеца Хайри Хамдан и издадена от йорданското издателство  „Албeйруни“. Антологията вече има своята премиера на 11 септември т.г. в Аман. Изданието надвишава 500 страници и включва 46 автори: Алек Попов, Александър Секулов, Александър Шпатов, Ангел Игов, Ваня Константинова, Васил Георгиев, Виктор Пасков, Владислав Христов, Георги Господинов, Георги Милев, Деян Енев, Димо Райков, Елена Алексиева, Емануил А. Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Иван Димитров, Иво Георгиев, Иглика Дионисиева, Йорданка Белева, Йото Пацов, Костадин Костадинов, Красимир Дамянов, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Мария Митева, Миглена Николчина, Милен Русков, Надежда Искрова, Нели Лишковска, Николай Фенерски, Николай Хайтов, Олга Шурбанова, Оля Стоянова, Павлина Павлова, Палми Ранчев, Пенка Бангова, Петър Чухов, Силвия Томова, Силвия Чолева, Стефан Бонев, Теодора Димова, Тони Телалов, Христина Панджаридис, Христо Карастоянов, Яна Букова.
 
Излизане от забвението
 
Разговор с Хайри Хамдан
Хайри Хамдан (1962, Дер-Шараф, Западния бряг на река Йордан) през 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания и там завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер. Преди малко повече от година в негов превод на арабски излезе антологията на съвременната българска поезия „Вятърът разпръсна моите слова“.
 
- На какви съставителски принципи почива направата на антологията?
- При този труд имах предвид няколко основни принципа. Факторът време,  предвид епохата, през която е написана творбата, и мястото, имайки предвид българската диаспора преди и след социализма. Факторът място ярко се отличава при новите поколения писатели, успели безпрепятствено да обикалят по целия свят. Трябваше ми световен атлас, за да отбележа местата, точното наименование на острови, села и отдалечени местности. Но пък факторът време не е по-малко важен, поради събитията, които преживя България през различните епохи, обхващащи Балканската война, освобождението, късния социализъм и т.н. Има и други фактори. Търсих баланс между двата пола, млади и възрастни, с по-голям житейски и литературен опит. Исках да отразя по-широк спектър на начин на живот и мислене на българина, по всякакви тематики, доколкото ми позволява този съставителски труд.
- Какви бяха основните затруднения по отношение на превода от български на арабски - както в езиков, така и в културен план?
- Класическият арабски език е основа на съвременния арабски, използван навсякъде в целия арабски свят. Това позволява широко разпространение на преводите. Много автори и преводачи се придържат към синтактичните и граматически норми на класическия език, познат от времето на Абасидите. Към такава формула се стремях през цялото време. Наложи се доста пъти да редактирам някои текстове, без да наруша структурата на основния текст на български език. Арабският позволява по-дълги изречения с подреждане на синоними, това бе най-трудното при превода. Литературните критици разбират тези особености, за разлика от писателите, но това тепърва подлежи на дискусии и анализ.
В културен план смея да кажа, че глобализацията изигра голяма роля за сближаване на различните култури. В много арабски страни отпаднаха множество табута, но не липсват фанатици и екстремисти. Нищо не съм спестил в съдържанието на разказите. Времето ще покаже как ще се приеме тази книга, но наистина успя да отбележи своя внушителен старт на първата си арабска премиера.
- По какво се различаваше подготовката на тази антология с подготовката на антологията, в която представихте на арабски език българската поезия?
- Има съществена разлика. Сякаш в поетичната антология бе вложен по-голям личен привкус поради ежедневното ми общуване с включените поети. Става дума за съвременна книга и опит за трансформиране на българската поезия на един древен език, прочут с известните си поетични традиции.
Работата по първата книга бе много по-трудна от тази по прозаичната антология, тъй като поезията изисква повече внимание и усърдно търсене на точни синоними по отношение на структурата на стиха и замисъла на поета. Поезията изисква по-изтънчена и възвишена форма на изразителност. Първата книга бе опит за преценка за готовността на арабските читатели и интелигенция да възприемат българското изкуство, което бе останало в забвение повече от две-три десетилетия. Освен това, по време на подготовката на поетичната антология, се наложи да търся начини да събера информация за поетите, за да мога да ги представя достойно, както и подходящи техни стихове. В началото не бях сигурен в успеха на книгата, нямах представа как и къде да я издам. Отпаднаха някои държави поради гражданските войни и нестабилната обстановка. Същевременно търсех нестандартен издател, който да може да я популяризира максимално. Такива проблеми от административен характер бяха преодоляни.
Прозаичната антология изискваше много повече работа, тъй като е обемиста. Някои автори ми бяха пратили новели, но в крайна сметка завърших проекта. Помогна ми и натрупания опит, познаването на стила и структурата на българския изказ. Изпитвах проблеми по отношение на финансирането на проекта. Беше редно да се обърне внимание и на издателя, да не говорим за мен. Тази част е важна за размера на тиража, рекламата, раздаването на определен брой книги на писатели, литератори, студенти, институции и други. Д-р Салех Мохамед, литературен критик и лектор в Йорданския университет, определи Антологията като важен документ. Добави също, че е въпрос на време да посочим появата на интертекстуалност между българската и арабската литератури, благодарение на тези преводи.
- В какъв контекст на рецепцията на българската литература в арабския свят попадат тези две значими издания?
- Засега става дума за две антологии, които обхващат различни умове и стилове, доскоро непознати в арабския свят. Такива преводи се приемат като чужда литература, съответно балканска и по-конкретно българска. До голяма степен стиловете са различни от обичайната западна литература, която е доста разпространена в арабския свят. Впрочем, дори и съвременната руска литература до голяма степен липсва на книжния пазар. Някои издатели започват да издават стари книги, а това е доказателство до каква степен са пострадали културните връзки и мостове между арабския свят и Източна Европа. Споменах руската литература, тъй като бе доста разпространена доскоро в арабския свят.
Българската литература притежава своите качества, предимства и особености, тъй като българинът преживя сложни периоди в политическо, социално и икономическо отношение. Това звучи много ясно в много от творбите. Някои автори извършват точен анализ и дисекция на българската реалност с балкански привкус, напоен със сарказъм и хумор. Подобна действителност е позната също в много арабски държави, така че има достатъчно сходни проблеми.
Тези две издания са скромен рестарт за желания обмен на култура. Усетих това при големия интерес, проявен и от други издатели, какъвто забелязвах не само в Йордания, но и в Египет. Те пожелаха да представят романи и авторски текстове от България. Очаквах това развитие. Знаех, че скоро ще дойде ред и на романите, есеистиката, анализите, драмата, авторските стихосбирски и други жанрове на литературата. Естествено, това изисква определена добре обмислена програма Едва ли един сам човек би могъл да изпълни всички тези задачи. Надявам се да се засили интереса към този древен език – арабския, и съм готов да подпомгна всеки, който би желал да вземе участие в такова начинание.
Разбира се, има доста преводи на арабски, издадени през отминалия половин век, но за жалост повечето са на хартия и рядко се намират, тъй като няма допълнителни издания. Между тях са романът „Тютюн“ на Димитър Димов, някои творби на Елиас Канети, пиесата „Предопределените“ и творбата му „Гласовете на Маракеш”, някои други.       
- Какво, според вас, е нивото на превод на съвременната арабска литература в България? Кои „бели петна“ трябва да бъдат попълнени?
- Всъщност, преводът от арабски на български език също страда и не е на желаното ниво, въпреки усилията, които се полагат в тази насока. Има добри арабисти в България. Центърът за източни езици и култури е една достойна школа, има капацитет да обучава добри арабисти. Въпросът е как може да се възползваме от тези подготвени квалифицирани специалисти, които притежават необходимите качества да превеждат художествена литература.
Нивото е скромно. Арабският свят издава хиляди съвременни заглавия, които се превеждат на западни езици, но не намират отзвук в България. Превеждат се определени имена, утвърдени в арабския свят, и не се полагат допълнителни усилия за изява на млади автори с остър, хаплив стил, новатори и отворени към света. Именно такива появиха голям интерес към двете антологии. Мисля, че може да се създаде форум, кръжок или асоциация на желаещи да се включат в процеса на превод на художествена литература. Такава административна формула може по-лесно да намери спонсори и финансова подкрепа от арабските асоциации и посолства в София.      
- Доколко политиката може да диктува днес прочитите на литературата?
- Политиката играе съществена роля през различни периоди от време за насочване и прочит на определена литература. Когато се отделят по-големи ресурси за подкрепа на литературата, резултатът не закъснява. Същото се забелязва при различните видове изкуство, театъра, киното и преводаческата дейност. Литературата донякъде е свързана с власта. Винаги има насърчавани писатели, които успяват по-лесно да издадат своите кники, по-често се превеждат и получават награди. Но все пак изкуството се нуждае най-вече от свобода. Ето защо съвременните автори се приемат по-добре в сравнение с идеологизираните писатели. Словото би трябвало да е освободено от политическа обвързаност. Ако някой писател предпочита да е десен или ляв, това веднага проличава и ще остане в ъгъла, където е избрал да бъде. Литературата е необходим остър инструмент, отразяващ както човешката мисъл, личните вълнения, философията и начина на мислене, така и обществените нагласи.
В арабския свят на този етап може да се намерят хиляди заглавия, които разнищват пряко и косвено тумора, наречен „Ислямска държава”. Интелигенцията масово търси трибуна за осъждане и да заклеймяване на тази чудовищна идеология, непозната доскоро в региона, не само чрез литературата, но и на театралните сцени и в киното. Такъв прочит е продиктуван поради огромната заплаха от лишаване на хората от елементарни човешки свободи в много арабски държави. Смятам, че писателите са способни да повлияят положително до голяма степен и в тази насока.     
- Какво е мястото на интернет комуникацията в съвременната арабска литература и култура?   
- Интернет е отворено пространство в целия арабски свят, както навсякъде по света. Този фактор много помага за свързване и разпространяване на арабската и преводна литература през последните две десетилетия. В личната ми кореспонденция напоследък получавам писма от марокански, тунизийски и други писатели, които молят да им пратя по електронен път преводна поезия от български език, тъй като не могат бързо и лесно да намерят книгите по книжните пазари. Знаете ли кое ме учуди при последното ми посещение в Аман, Йордания, по време на подготовката на премиерата на тази антология? Случайно ме запознаха с американски професор–арабист. Разбрах, че си е купил антологията, така че българското изкуство чрез разпространението си в арабските страни, достига и до американските лингвисти. Още преди да издам Антологията, бях публикувал повече от десет разказа в специализирани литературни сайтове. Някои от тях се появиха на страниците на други сайтове в различни арабски страни. Това е едно от богаствата на интернет за популяризиране на различни култури.
- А чувствате ли се участник в съвременната българска литература?
- Живея от дълго време в България. Прочел съм много литература, класическа и съвременна, а това е задължително условие за всеки, който желае да твори на втори език. Смятам, че успявам все по-лесно да намеря себе си в съвременната литература като писател и преводач. Радвам се, че има желание да се издаде тази антология и в оригинал на български език. Това означава, че съм успял да съставя тази книга, която съдържа съзвездие от достойни писатели.
Като български писател успях да се докажа. Постоянно срещам мои стихове, публикувани в различни сайтове, някои познати ги знаят наизуст, но оставям професионалната оценка на колеги писатели и критици. Знам със сигурност, че ще продължа да пиша на двата езика.
 
Въпросите зададе Марин Бодаков