Бронзова къща вместо мавзолей

 
На 20 октомври т.г. в Централния дом на САБ бе „представено“ намерението на Общината да изгради на пл. „Ал. Батенберг“ т.нар. „Бронзова къща“ по идея на „българо-австрийския художник Пламен Деянофф”. На практика, в това представяне се изнесе много малко конкретика, особено за това, в което биха могли да са полезни с мнението си архитектите – а именно контакта на замислената „Бронзова къща“ с градската среда.
Столична община е разгърнала впечатляваща по мащаби PR кампания зад споменатата идея. Въпреки това, всеки, който влезе в социалните мрежи, може да се убеди, че това намерение буди у софиянци най-малкото недоумение, а по-често - критики. Поставени сме, както едно време, в условията на избор „едно от... едно”.
Авторът, г-н Деянoфф, лековато се оправда за неверните и разнопосочни технически документи с това, че той е скулптор и не разбира от „архитектурните мащаби“. Идеята е налице, но проектът го няма. Предложената от автора и куратора конкретна информация за обекта бе непълна, неточна и даже невярна. Техните изложения бяха посветени на политическата подоснова на обекта, на подкрепата за проекта на международни организации и на щастието да общуваме с творец от висок ранг, за както бе представен г-н Деянофф.
Например, чертежите и макетът, които бяха експонирани, показват различен размер и характер на „къщата – кула“. Това, което става ясно, е, че замисълът е за сглобяем обект от решетъчни модули от масивен бронз с общ размер на кулата 7,0 х 7,0 м (в план, в основата) и височина 14,00 м. Този обект беше обявен като „функционален архитектурен обект” в раздадената ни (анонимна) листовка и в същото време е определен като „скулптура – сграда“, която ще се използва за различни културни събития. Какви културни събития ще стават в тази ажурна кула с основа 7,0 х 7.0 м, можем само да гадаем! А всъщност, „кулата на Деянофф“ ще блокира използването на мястото за сцена на открито.
Техническо, конструктивно решение за това предложение още няма – и ще очакваме да се запознаем с него, защото, според мен, много е възможно да се заложи промяна в пластическия замисъл на автора. Липсва и предвиденото в законите градоустройствено решение. Тези въпроси бяха поставени от колегите в достатъчно ясна, но не и неуважителна форма. Изграждането на подобни обемни „инсталации“ в градска среда има нужда от участието и на архитекти, и на инженери. Нещо, което в случая очевидно липсва.
Уверяват ни, че ще бъдат спазени всички законови процедури. Това уверение вероятно ще породи скептицизъм у повечето софиянци. Двойственият статут на обекта – хем сграда, хем скулптура; хем временна, хем изискваща трайно фундиране, поражда въпросителни. Теглото му при заявената технология може да надхвърли десетина тона; може да се наложи изграждането на паралелна, укрепваща сглобяемата метална конструкция (което пък ще промени характера) и пр. На Общината вероятно е известно, че в момента няма законова възможност да се изгради траен обект на това място; но пък за временен (преместваем) обект не би трябвало да са изливани носещи многотонова тежест основи.
Всеки период от развитието на художествената култура създава своите откривателски, авангардни творби и има своите движещи личности. След тях идват талантливите интерпретации, после епигоните, накрая – и обикновените шарлатани, които паразитират, кичейки се с емблемата на авангардисти. Не се наемам да съдя какъв е случаят с г. Деянофф. Но повечето от реперите на замисъла му се „експлоатират” широко от десетилетия! Така, идеите за функционални, обитаеми скулптури, както и за „скулптурна архитектура“, се развиват още от 50-те години! Друг репер е т.нар. „архитектурен цитат“: Деянофф има желание да повтори, т.е., „да цитира“ силуета и отчасти формата на Хрельовата кула в Рилския манастир, макар и да се разминават в размерите. За основният мотив на „кулата“ – ажурният решетъчен модул, се твърди, че е национален мотив, интерпретация на рисунъка на вградените шкафове, отново в нашите възрожденски къщи (само че разпространени в целия Балкански полуостров и Мала Азия, т.е., националното тук е условно). А доколкото може да се прецени от представените слайдове, ефектът от създадените решетки е удивително близък до този на създаваните от 50-те години до днес, в целия средиземноморски басейн, решетки на слънцезащитни устройства от дърво, бетон или метал. При това, налице е и художествен конфликт между асоцииращия се с трайност и голямо тегло материал (масивни бронзови отливки) и заявения подчертано временен характер на „къщата-кула”...
Кой ще плаща? Даже и да приемем, че бронзовите отливки са налице (както твърди г-н Деянофф), то всички други разходи (проекти, инженерни мрежи и пр.) вероятно ще са от порядъка на стотици хиляди левове. Би било добре да имаме официална и публична информация по темата за финансирането от първоизточника – в случая Австрийското посолство и Столична община
И така, под формата на подарък ни се предлага един недоизяснен проект, при това за знаково място. С това Столична община иска да скрие продължаващото близо двадесет години безхаберие и нежелание да се оформи с трайно, прието след архитектурен конкурс и след общо допитване, решение за пл. „Александър Батенберг“ (проведеният през 2013 – 2014 г. конкурс, свързан с него, бе спрян от арх. Петър Диков и оттогава – мълчание!) Едновременно с това, Общината би желала да се представи за радетел и защитник на модерното изкуство – т.е., да забравим всички нейни архитектурни действия в градската среда, особено през последното десетилетие!
А дали австрийската страна си дава сметка, че по същество ни натрапва този проект, като се заглушават всички критични гласове (включително с помощта на участващите в „обществените представяния” „клакьори“) ?
Пл.”Ал.Батенберг” има нужда от широка обществена дискусия за своето бъдеще и от своето трайно решение. Общината дължи това не само на София, а и на България! Ходът с „Бронзовата къща” като замисъл и особено с досегашната активност за реализацията й показват по-скоро неразбиране, отколкото желание за решаване на проблема.
Проф. д-р арх. Тодор Булев
 
В редакцията се получи и Отворено писмо от група „Публично изкуство в България, подписано от Д-р Ивелина Ботева, Мария Каравланова, Хубен Черкелов, Тодор Обрешков и Петко Дурмана. В него между другото се казва:
Крайният срок, до който СОС трябва да гласува решението, са коледните празници, защото откриването трябва да бъде в началото на 2018-а. Какво обсъждаме в настоящия случай? Какъв избор имаме?
Предвиденото разполагане на творбата на мястото на бившия мавзолей е чувствителен аспект на предложението. Това е емблематична, историческа локация с особено травматична и противоречива памет. Всеки проект на мястото на мавзолея би се превърнал в политически акт и именно по тази причина намесата на външна страна в подобни инициативи е крайно деликатна и би могла да бъде изтълкувана превратно. Необяснимо е безкритичното и недалновидно приемане на предложението от СО. Проблемът с „празното място на мавзолея” може и би трябвало да бъде решен след събиране на различни концепции и след широк, задълбочен обществен дебат, защото мястото е не само с местно, но и с национално значение
Авторите на Отвореното писмо задават и въпроси. Ето някои от тях:
- Локацията попада в зоната на Историческото ядро на София. Има ли становище от МК и НИНКН за творбата?
- В коя друга държава, в коя друга европейска столица и на кое място австрийското правителство/ посолство е подкрепило подобен мащабен проект? Кое е дало основание да се очаква, че именно предложение за знаковото място на бившия мавзолей в София ще има успех при положение, че е предложена една конкретна творба на едни конкретен автор и липсва право на избор?
- Има ли реципрочно предложение от страна на България/Столична община към Австрия, касаещо подобна по размер творба и централна локация във Виена за периода на европейското председателство?
К