Връщане към певеца Стефан Еленков

 

Неотдавна бе публикуван двоен компактдиск със записи от вокалното наследство на баса Стефан Еленков. Изданието е по инициатива на потомците на певеца, а като издател се посочва фирма „Лития”. Посочва се също, че записите са били в архива на „Балкантон”, както и във фонда на Българското национално радио. Което е все пак някакъв успокоителен знак, че в „Балкантон” все още се съхранява безценната звукозаписна продукция на едновремешния завод. Поводът за издаването на компактдиска с руски арии и песни е 80-годишнината от рождението на Еленков и 20-годишнината, откакто си отиде в разцвета на великолепната си оперна кариера. Беше от златното басово поколение на оперния ни театър - заедно с Никола Гюзелев, Димитър Петков, Павел Герджиков, все невероятни гласове и забележителни музиканти с широк профил, които покриваха изцяло оперния репертоар, включително и български заглавия. Ниски гласове с рядко качество, каквото днес не се открива.
Преди да се включи в състава на операта, Стефан Еленков получава инженерно образование, пеейки в Академичния хор, след което учи в Музикалната академия по настояване на проф. Христо Бръмбаров, на когото е ученик. Специализира и при Джина Чиня в Италия. В Софийската опера Еленков поема големите басови партии от италианския и руския репертоар. Става основна фигура в състава на операта и много скоро е признат от оперната публика в Европа и САЩ.
В изданието, което връща паметта към вокалното изкуство на Стефан Еленков, са включени девет най-известни басови арии от руската оперна класика, които певецът е записал заедно с оркестъра на Софийската опера под диригентството на Михаил Ангелов. Това е съвсем малка част от неговия репертоар - в буклета на компактдиска е отбелязано, че за краткия си живот Еленков е изпял 49 оперни партии от 42 заглавия и е гастролирал в 108 оперни театъра в 30 държави, факт, който сам по себе си говори за изключителната интензивност в кариерния ритъм на певеца. В диска са „положени” откъси от „Борис Годунов” и „Хованщина”, от „Садко”, „Княз Игор” и „Евгени Онегин” – все знакови за кариерата на един бас сцени, арии и монолози. От които днешният по-млад слушател, който не е имал възможността да преживее певеца на сцена, все пак би могъл, освен да чуе дълбокия обемен, плътен бас, да установи и неговата вокална култура и степента на прочита. Именно там Еленков прави силно впечатление, налагайки тъкмо основното чувство в тези откъси, а не знаците на чувството (Барт). Тоест, арията идва естествено, разчита на собствения си ресурс, а ролята на артиста, на певеца е не да задушава словото и музиката чрез прекалено вторачване в ефекта на изразителността, а да остави с лекота и естественост тъкмо музиката да установи, да потвърди неговата лична индивидуалност. Доколко Еленков владееше умението да постави границата в образа, тук може да се види и от сравнението между ариите на Досифей и Иван Ховански от „Хованщина” и песента на Варлаам и Сцената с призрака от „Борис Годунов” на Мусоргски. Може да се чуе и от брилянтната артикулация на текста – днес рядко не обръщаме внимание на този детайл. Особено в оперите на Мусоргски, който сам е пишел текста на либретото, се предполага внимание към него, тъй като тъкмо начинът, по който текстът се интонира, определя спецификата на музикалната драма. Еленков работи с текста изключително ярко, но и гъвкаво - подчертава, извежда смислово ключови за драматургията акценти в речта на оперния герой. В този драматургичен смисъл, всяка една от ариите в изданието свидетелства за мащаба на един голям артист. Който е такава индивидуалност, че считам за кощунство да се сравнява с когото и да било от предшествениците му.
Вторият диск от албума съдържа онези популярни руски песни, които са изпели почти всички известни български баси. Голямо изкушение за певеца са тези песни – в тях има история, има винаги усещане за нещо, което още може да се добави към тази история, има ефектна, грабваща слушателя мелодия и този романтичен руски текст... Има и една изкусителна латентна трапезност, от която Еленков категорично се е отстранил в своето изпълнение. С присъщата мярка на голям вокален артист, той използва песенния наратив, без да злоупотребява с външни ефекти, влага дълбочина и топлота в него.
Изданието съдържа и интересен текст за артиста от Боянка Арнаудова, която като драматург на Софийската опера в годините, прекарани от Стефан Еленков в театъра, е следяла отблизо многостранния му талант и разказва за него експертно и изчерпателно.