Бунтът на билбордовете

 

„Три билборда извън града“ (Three Billboards Outside Ebbing, Missouri), 2017, САЩ, 112 минути, режисьор и сценарист Мартин Макдона, продуценти: Греъм Бродбент, Питър Чернин и Мартин Макдона; оператор Бен Дейвис, художник Инбал Вайнберг, музика Картър Бъруел, в ролите: Франсиз Макдорманд, Сам Рокуел, Уди Харълсън, Лукас Хеджис, Кларк Питърс и др.
Награди: за сценарий от Венеция, на публиката от Торонто и Сан Себастиан.
Показан на Киномания.
 
Обичам откаченото кино на макабрения 47-годишен ирландец Мартин Макдона, известен повече със своите страховити и абсурдни пиеси. Действието в „Три билборда извън града“ е много далече от Брюж и Холивуд – в измисления Ебинг, щата Минесота. Отново, както в „Седемте психопата“ (вж. „Култура“, бр. 40 от 2012), Макдона е с изключителния британски оператор Бен Дейвис и с ироничната музика на американеца Картър Бъруел, а в кадър са Сам Рокуел и Уди Харелсън.
Неугледната Милдред Хейс (Франсис Макдорманд) е в кола. Спира на запуснат път и оглежда три окаяни билборда. Отива в агенция и отривисто ги наема. В кърваво червено билбордовете се превръщат в сензацията и ужаса на градчето – дъщерята на Милдред е изнасилена и убита преди седем месеца, а местният шериф Бил Уилоуби (Уди Харелсън) не е арестувал никого. Отчаяната Милдред се опълчва срещу него – любимеца на градчето Ебинг. Обвинява го. Полицаят Джейсън Диксън (Сам Рокуел) – инфантилен и агресивен расист – я нарочва като собствен враг. Тя има магазинче за сувенири. И син тийнейджър Роби (Лукас Хеджис)... Превръща се в мишена на ненавистта и мъстта. Милдред е непоколебима в своето майчинско изискване за правосъдие. Шерифът е добър човек, има прекрасно семейство и коне, но е болен. Диксън има впиянчена майка, от която е зависим. В интригата е замесено и джудже, търговец на коли (Питър Динклидж). Случват се злокобни неща. И тук има залпове черен хумор, но по-малко – доминира неконтролируемият ад.
Вместо парадоксална пародия, каквато е „Седемте психопата“, тук Макдона изгражда мощна черна комедия, където омразата плющи като кръв и огън. Малкото градче се превръща в арена на диво напрежение. Коли, куршуми, псувни, палки, арести, юмруци, телевизия, нелепици, разкрития, грешки владеят екрана. Сред тях Милдред Хейс е сама и неотстъпна. Само се мярка в кратък флашбек убитата дъщеря, но е достатъчно да разберем, че и тя, и майка й имат също вина за гибелта й. Всъщност, Милдред Хейс се бори да изцели и болната си съвест. Антиамериканският заряд е по-силен от предишните два филма на Макдона – расизъм и апатия, сексизъм и насилие пробиват емоции и задръжки. Обществото се разпада.
Драматургията е динамична и ексцентрична, героите – объркани и почти всички симпатични. Диалозите, както обикновено при Макдона, са шеметни и афористични. Актьорите са огнестрелни - преди всичко Франсис Макдорманд и Сам Рокуел. Те препълват екрана с безмерността на своя талант – колкото сдържана и хладнокръвна е Милдред Хейс, която се усмихва не повече от два пъти, но пък как, толкова разпищолен и необуздан е Джейсън Диксън със сърдито лице. Но колкото и да влизаме навътре в драматичната схватка на характерите, колкото и да е находчив начинът, по който е показан, катарзисът идва малко изкуствено.
„Три билборда извън града“ е решително най-добрият филм на Киномания. Гледа се вцепенено. Въздейства оглушително. Чудно е, че тъкмо той няма да се разпространява по екраните. Кой видял – видял. Мартин Макдона е не само изключителен драматург, но и един от най-талантливите филмови автори днес.