Коледен разказ

 
Йожи
 
В памет на пилот подпоручик Марин Джуджев,
загинал на 21.10.1943 г.
 
Хррръп, хррръп, скрррррццссс. Йожка, не се надвесвай, деде, ще паднеш, виква дядо й, дръпва силно повода и о-о-о, за малко да се прекатурят на завоя, но Йожи здраво е стиснала дървените дръжки на шейната и изпод червената плетена ушанка слуша снега. Но една къдрица някак се е напъхала в ухото й под шапката, мокри и боцка, и гъделичка. Ей сега ще пусне шейната, за да я измъкне, ама дръж се, деде, няма да се пускаш…
Още е здрачкаво, пъртина не се вижда, улицата е малка, градът е малък, няма автобус, автобус има само при мама в по-големия град, мама идва в петък с автобуса, но днес не е петък и утре не е петък, петък е без татко, довечера баба казва, че е празник, нищо, че е сряда, дядо й шътка шшшт, мълчи, само в твоята глава е празник. Баба има малка глава, но вътре има и други празници, има и песни, които са само в нейната глава, така казва дядо. В главата на баба има и едно малко братче. Казва, че тя го отгледала, после, през войната, това е било преди Йожи и мама, и преди татко, и преди без татко, и преди да начервим яйцата, малкото братче станало а-ви-а-тор, карало самолет, значи, и дзззззззззззззт, самолетът паднал върху една планина. Ох, Маринчо, Маринчо, въздиша понякога баба, докато чисти студената стая, у дома има една студена стая, там спи баба и снимките на прабаба, прадядо и малкото братче, и една нарисувана снимка на бо-го-родичка, но не от бо-го-родичките, дето цъфтят в градината, ами с очи, уста, златна корона и бебе, само че не Йожи като бебе с мамататко, друго бебе, без татко, и след студената стая има една тъмна стая, няма прозорци значи, има буркани с месо, компоти, тенекия мед, много орехи, крила баба крииила орехи в торб, не в торбата, пръснати върху стари вестници. Йожи, като влезе в тъмната стая, и долепва ухо до стената на студената стая, и чува как баба си говори с нейните мама и татко. И с малкото братче. Йожи си го представя и него, мъничък като кукличките от стрелбището, пластмасовите дамички и железните индианци и войници, мъничък а-ви-а-тор в мъничък блестящ самолет, дззззззззт, туп.
Градът е малък, няма много коли, дядо и баба нямат, чичо и леля чакат, съседите имат, ама не я карат, татко има, но той е в друг град, мама. Няма пъртина и шейната затъва, но дядо е силен, дърпа, дърпа. Шейната си има малък багажник като колата на съседите и вътре баба е подредила бурканчетата за кисело мляко. Стъклени с меки сребърни капачета. Понякога баба дава на Йожи измито сребърно капаче и тя си прави пръстенче. На завоите бурканчетата се удрят едно в друго и звънтят, и звънтят, шарена шейна премина, зън-зън-зън-зън, новата година. Новата година е другата седмица, каза й дядо, тогава ще дойде мама с автобуса, татко. Йожи ще получи подарък. Сигурно ще е много хубав като всеки петък. Влакчето, куклата, пумпала. Но Йожи ще го стъпче, стъп, стъп, Така стъп-стъп влакчето, стъп-стъп куклата… Защо бе, мамо, защо ги трошиш всичките играчки, няма вече да ти нося. Таткооо. Снежинките полепват по нослето на Йожи като калпак на комин, а коминчетата пушат и нослето й пуши, и няма да дишаш през устата, сливиците, ох, болииии, гърл. Няма, няма. Ще мине, гълтай, не дишай през устата, мълч. С дядо ще върнат празните бурканчета, ще вземат пълни и ще се приберат. А, да, ще минат през Кимон магазинера за брашно, яйца, олио и ако има кайма. Всяка сряда отиват при Кимон, ако има кайма. Като се върнат, баба ще замеси питка. Уж тайно от дядо, ама дядо си я знае баба, нали ти казах да не вършиш глупости. Не може, бе, не може без питка, заради детето поне, грях е, ако не друго. Заради детето значи Йожи. И мама често казва заради детето, на татко де, но бабиното заради детето е друго. Йожи знае, че тази питка е питката с паричка, която е късмет. Миналата година се падна в парчето на Йожи, без баба да я наглася. И тази ще е така.
Като с дядо отнесат покупките у дома, баба и дядо пак ще се скарат. Затова дали довечера ще дойде той или няма да дойде. Нали уж не е празник. Не е и вторник. Този той е другият брат на баба, който идва всеки вторник. Не е а-ви-а-тор като малкото братче, май нищо не е. Винаги носи на Йожи захарна пръчка. Червено-жълто-бяла на черти като чорап. Пръчка, пръчица вълшебна, дай ми да ям. Не, пръчица, бабе, масичка. Маса, масичка вълшебна, дай на Йожи питка с паричка Много е висок и слаб този бабин брат. На едната ръка няма нокти на пръстите и малко куца. Като пак стане пролет и цъфне японската роза в двора, Йожи ще накъса листенца и ще ги сложи на мястото на ноктите и хоп, фокус-мокус-препаратус. Братът на баба идва всеки вторник на обед. Сядат с дядо на масата, баба им сипва супа, после второ и десерт, ура, десерт, още един за Йожи, моля, моля. Дядо и братът на баба мълчат през цялото време. После братът на баба си тръгва, а баба отива в студената стая да плаче. Така плаче, че никой да не я чуе, даже и Йожи.
За рождения ден на Йожи братът на баба я научи на една песен, много хубаво пееш, моето момиче, аб-со-лю-тен слух има това сладко Йожи, каза той на баба. В песента се пееше за Марица, ама шшшшт, това Йожи вече не го помни, Марица е реката в града на мамататко. Няма да учиш детето на такива песни, за-бра-ня-вам, че няма да ми стъпиш в къщата, каза дядо. Ахааа, и тази песен е от онези, които са само в главата на баба, ама и в главата на брат й. В главата на Йожи я няма, ето хоп, няма я, Йожи вече никога няма да може да я намери, шууми-ма… шшшт, шшшт, песен марш! Тогава братът на баба, гене-рала-на-аш, я научи на друга песен, още по-трудна, за Льошата. Льошата и той е през войната. Като малкото братче. Но не е паднал със самолетчето в планината. Льошата е в града на мамататко, Йожи го вижда всеки път, когато отиде там, пей Йожи за Льоша, стои на тепето Льоша, Льоша… Льошата, висок и слаб като брата на баба, в града на мамататко, автобусите, Марица.
Татко и той идва понякога. С мама и с кола. По-хубава от тази на съседите. Най-хубавата. Врум, вррррумммм. Неговите играчки Йожи не ги троши. Не прави стъп-стъп отгоре с двата крака. Горката мама.
Кой ще дойде на празника довечера, дядо, пита Йожи. Никой, деденце, ти баба ти не я слушай. Ние в България тоя празник не го празнуваме. А ма-ни-фес-тация няма ли да има? Не, деде, няма, чак на първи май. Ама питка ще има, нали? Ще има. А паричка за Йожи. Ще има, деде. А кравай скача на полица, ври в котлето кърва… Йожка, деде, стига с тия врели-некипели, дето ги приказва баба ти. Какво е неки-пели? Да не е като деве-ти-нини?
Йожи си е наумила нещо, ще накара баба да й даде тя да замеси питката. Ще я направи по-голяма, така че да остане за мама. Нали ще дойде другата седмица за нова година. Ами татко? Такава голяаааама питка ще замеси Йожи, че ще останат парчета и за татко, и за брата на баба, и за млекарката, и за Кимон магазинера, ще му занесе неговото парче другата сряда, ако има кайма. Ама може и да не им носи пък. Нали иска паричката за себе си. Значи най-добре сама да изяде цялата питка. Не може късметът на Йожи да отиде в чужда уста амммм.
Зън-зън, подрънкват бурканчетата в шейната. Разни лампи светват тук и там и в пустите дворове израстват прегърбени дървета с костеливи пръсти, чешми с човки вместо чучури, въжета, по които изпраните бели като зъби чаршафи са се вкоравили и потракват от студ. Мирише едновременно на чисто и на пушек. Скоро ще стигнат старото училище, после ще излязат на главната улица и ето ги първи в млекарницата, или най-много втори. Здравей, Йожи, каква си ранобудна, ще й каже хубавото момиче зад тезгяха. После ще дойде най-любимият момент, в който Йожи ще й подава едно по едно празните бурканчета, а сребърните капачета ще бляскат в сумрака като звезди. Само да не заспи, докато стигнат. Така стана онзи ден, и по-онзи. Всичко проспа. Дано и довечера да не проспи празника. И другата седмица новата година. Коя година ще дойде, бабо, попита Йожи снощи, докато се унасяше. Седемдесет и шеста. А кога ще стана на пет, преди седемдесет и шеста или след седемдесет и шеста, трябва да е преди, защото как да стана на пет, като годината е и шеста, през и шеста ще стана на шест, така излиза, нали. Ама какво ли ще е на пет, малко ще е страшно май, пет-пет, казва дядо вместо шляп-шляп по дупето. Мишо на чичо и леля отдавна е станал на пет, даже на шест, но все не иска да й каже какво точно има да става на пет.
Ето я млекарницата, цялата е украсена за нова година с блестящи гирлянди и топки, на витрината са залепени снежинки от бяла хартия, и Йожи може да прави такива с малката ножичка кръц-кръц, снежинки от салфетки, стига баба да й даде от тези за гости, те са по-твърди и не се делят на пластове като меките. Снегът спуска мрежи пред очите на Йожи, точно както разправя леля Милка, дето живее на края на улицата, мрежи ми се пред очите, мрежиии, про-клето кръвно и това е, нищо не помага. Дядо дръпва шейната и влизат в млекарницата. И вътре е навалял сняг, хруска под краката на дядо, ама как може през покрива, вдига очи Йожи и що да види, вдигнал се е покривът, няма го, няма таван, няма лампи, снежинките падат също като в телевизора, откакто се разбра, че другата седмица ще дойде новата година. Момичето зад тезгяха също се е маскирало за празника, ама май за празника довечера, само дето нали той е само в главата на баба. Прилича малко на бо-го-родичката от студената стая със златна престилка и златна корона, а в ръце държи куклата на Йожи, руската, Наташа, дето може да ходи, но очите й са много страшни, сини, не се мърдат, Йожи извади едното, после дядо го залепи, но сега пък седи през цялото време затворено, мрежи се, мрежиии, нищо не помага, но точно в този момент не си личи, защото Наташа спи с две затворени очи в ръцете на бо-го-родичката, и на Йожи също много и се спи, на-ни, на-ни бебе, ние двете с тебе, заедно ще заспи-им, сим-салабим, едва си държи очите отворени, ама първо трябва да върне бурканчетата на бо-го-родичката, едно по едно, пробляс, пробляс, данннннг, изпуска последното и то се удря в ръба на тезгяха и става на малки стъкълца, ами сега, ще има пет-пет, шляп по дупето и може за наказание да отменят празника довечера, ама как, нали вече има питка с паричка, ето я, Йожи я вижда по средата на тезгяха, точно пред бо-го-родичката и Наташа, а отгоре върху питката е навалял сняг и тя прилича на заснежена планина, татко каза, че ще я заведе на ски, жжжжжжццсс-жжжжжжццсс, върху планината-питка нещо стърчи, железен войник от стрелбището, какъвто Йожи никога не може да уцели, и мама не може, татко да, ама този войник е Льошата, точно същият, снежец ли се сипе от свода, от свооода небе-есен, пей Йожи, хайде изпей нещо на гостите, и Йожи протяга ръце към питката и запява стои на тепето Льоша, Льооша, Льооооша, стои на тепето Льоша, в България руски, дзззззззззт туп.
Нееее, нееее, не падай, малко братче, дядооо, помощ!
Йожи примигва и се оглежда. Дядо тъкмо отваря голямата желязна врата и вкарва шейната вътре в двора. Добре си поспа, Йожка, не съм бе, дя… Отзад в багажника мируват пълните с кисело мляко бурканчета. Снегът е спрял, наоколо е много светло и още по-студено. Едната ръкавичка е паднала някъде по пътя, а в ръката си Йожи стиска сребърно капаче. Дали този път да не си направи самолетче, вместо пръстен. Ако стане хубаво, ще го окачи на елхата за късмет. Но за онова, което видя по-рано сутринта в млекарницата, на никого няма да шшшт! шшшшт!, на никого няма да каже.