По повод на едно обвинение

 
Във връзка с публикувания текст във в. „Култура”, бр. 43 от 15.12.2017 г., „По повод нов случай на литературно плагиатство”, смятаме, че самото заглавие е подвеждащо и абсолютно неточно, защото литературното плагиатство се отнася до заимстване на литературни идеи, сюжети и образи на един автор от друг, засяга заимствания между автори на литературни текстове. В материала става дума обаче за становище на Съюза на преводачите във връзка със заимстване на част от преводен текст. В това е обвинен в бр. 25 от 03.06.2017 г. проф. д.ф.н. Владко Мурдаров според експертно мнение, изготвено от г-жа Гергана Фъркова-Ангелова за негов превод и предишен превод на проф. Ана Димова. Включено е и становището на Комисията по професионална етика пак въз основа на същото експертно мнение.
След няколко месеца отново експертът г-жа Фъркова открива „пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер”. Веднага буди недоумение фактът, че Етичната комисия отново се обръща за мнение към същия експерт, който е и член на Съюза на преводачите. Ако тази комисия е етична, не би следвало да се обръща отново към същия експерт. За да има обективно становище, комисията би следвало да се обърне към абсолютно независими експерти (не един), и то не от Съюза на преводачите, тъй като там вече има създадено определено мнение и определено отношение. Независимостта на експерта е основно изискване във всички подобни казуси, тъй като върху неговото становище се гради и становището на Съюза на преводачите, което широко се огласява, като по този начин въздейства върху общественото мнение. Недопустимо е едно експертно становище, което претендира за академичност и обективност, да борави с предпоставени тези и да съдържа личностни и морални оценки. А подбудите (явни или неявни) за предприемане на действия от страна на Съюза по сравняване на отделни преводи вследствие на получен „нов сигнал“ (позната терминология от недалечното минало) поставят под съмнение принципността на позицията на Съюза на преводачите.
Нарушаването на изискването за независимост на експерта може да се възприеме като основен аргумент за нашето несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове, защото говори за подчертано целенасочено отношение във връзка с преводаческата дейност на проф. Владко Мурдаров, който не е член на Съюза на преводачите. Като имаме предвид огромния обем преводи – 65 сборника с пиеси и общо 30 романа и сборници с разкази и новели, учудващо е, че такъв преводач е заимствал някакви части от чужди преводи. Озадачаващо е обвинението, че като преводач на произведения на Артур Шницлер – 39 пиеси в 6 сборника и сборник с разкази и новели – проф. Мурдаров е ползвал единични преводи от посочените от експерта преводачи. Откритите съвпадения от г-жа Фъркова според нас изобщо не говорят за „преводаческа кражба”, тъй като по своето същество преводът се подчинява изцяло на авторовия текст и всякакво отклонение от него се възприема като своеволие на преводача и некоректност спрямо превеждания текст. Това обяснява защо при текстовете на различни преводачи се получават прилики – именно за да бъдат адекватни те към авторовия текст. Примерите, които посочва експертката за възможен избор на синоними, са тенденциозни и преднамерени. За всеки, който работи с текстове, е ясно, че няма пълна синонимия и няма абсолютна свобода при избор на синоним.
Що се отнася до издателската практика „да се възлагат нови преводи“, за която се споменава в публикацията, няма да вземаме отношение към нея, защото издателите са в правото си да избират своите автори, преводачи, илюстратори. Именно тук се налага едно предположение, че е проявено целенасочено специално отношение към проф. Владко Мурдаров като предпочитан преводач.
Налага се да огласим, че освен обемната и успешна преводаческа дейност, има и 40-годишно изследователско творчество на проф. Мурдаров, което респектира с научна креативност, която никога не е пораждала и капка съмнение по повод оригиналност и коректност във връзка с позовавания и цитирания. Като учен той е автор на оригинални трудове с висока научна стойност. Като пример ще посочим високата оценка за неговите научни монографии като „Мюнхен и развитието на българското езикознание” и „Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918”.
Ето защо не приемаме изказаното обвинение в публикуваното становище на Съюза на преводачите, в което откриваме подчертано тенденциозно отношение да бъде отречена и очернена цялата преводаческа дейност на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров. В резултат на водената срещу него кампания той публично прекрати и авторското си предаване „Език мой” по БНТ с над 900 предавания, които се следяха с подчертан зрителски интерес. В този смисъл се обявяваме против вредата от внушенията на едно становище и последвалите го публикации, целящи компрометирането на един достоен за уважение труд.