В полетата на произвола
| мрежова неутралност

 

В края на миналата година много от нас коментираха отмяната от страна на Федералната комисия по комуникациите (FCC) в САЩ на единствения светъл лъч в и без това съмнителната регулационна политика - приетата с триста зора Заповед за отворен интернет от 2015. Колко от нас обаче знаят откъде се е появила изобщо нуждата от защита на мрежовата неутралност?
Малко история: FCC бе създадена през 1934, за да осигурява равен достъп на всички видове телекомуникации до ресурсите за именуване и адресиране. Първо това бяха просто телеграфите, а после дойде и интернет.
FTC (Федералната търговска комисия) е още по-стара. Създадена е през 1914, за да защитава потребителите и пазарните принципи от безскрупулните търговците. През 80-те в компетенциите й влезе и търговията с услуги, а с комерсиализирането на Интернет – и онлайн услугите.
До края на ХХ век двете комисии работеха паралелно, всяка в своята област, защото комуникациите и информацията дотогава бяха две отделни услуги, доставяни от различни доставчици и регулируеми по различен начин – проактивно от FCC чрез моделиране на политиките и реактивно от FTC чрез налагане на санкции.
С идването на новия век нещата се промениха - появи се кабелната телевизия, а кабелните доставчици изведнъж откриха, че по комуникационна мрежа може да тече и телевизионен сигнал. И докато един от големите в САЩ, AT&T, прекара последните 20 години в канибализиране на други телекомуникационни компании с цел да стане монополист в бранша, друг, по-хитър – Comcast, инвестира в съчетаване на своята кабелна мрежа за дистрибуция с възможността за производство на съдържание и услуги, които да доставя с тази мрежа. А после се досетиха и за това, че могат да ограничават клиентите си за какво те ползват домашните си рутери, за да им препродават повторно някои услуги като специални екстри. FCC на свой ред установи това и така въведе правилото за мрежова неутралност.
И така, в днешно време имаме две различни услуги, комуникационни и информационни, предлагани по една мрежа от един доставчик, но регулирани по различен начин от две отделни комисии.
Така веднъж замъглена разликата между услугите и втори път - на съответните задължения между комисиите, правят възможни много злоупотреби – „кръстосано субсидиране“, неясно ценообразуване на регулирани и дерегулирани услуги и други нарушения на конкурентните правила. А докато комисиите си прехвърлят, разменят, дублират или не упражняват отговорностите, търговците си правят каквото си щат.
Наистина ли Заповедта за отворен интернет е окончателно убита? Или има още надежда за Интернет? Има надежда, доколкото все още новата заповед не е вписана в регистрите и доколкото съпротивата продължава.
На 6 януари комисионер Клайбърн от FCC атакува яростно това решение с финалния текст на нареждането за “Възстановяване на свободата в Интернет”. TechCrunch коментираха доводите й като железни.
Първо, относно твърдението, че мрежовата неутралност потиска иновациите: Ако има такава технология, настоява Клайбърн, то би следвало обществото да научи за нея и да се разправя оттам насетне с Комисията. Ако не, то най-вероятно става дума за промяна в закона в името на нещо въображаемо.
Относно твърдението, че мрежовата неутралност отклонявала инвестиции: Няма данни инвеститорските тенденции да се пресичат някъде в полето на регулациите. Просто мрежовата неутралност не се явява фактор в ничий инвеститорски план.
Относно идеята, че там, където FCC се проваля, FTC ще успее: Да, но реактивната роля на Федералната търговска комисия означава, че тя може да взима отношение едва след като е било докладвано нарушение, а дотогава потърпевшият стартъп или едноличен търговец може да е изчезнал от правния свят. Работата на FCC е поначало да предотвратява възникването на подобни ситуации. Съдилищата могат от своя страна да оспорват усилията на FTC, защото индустрията е привидно регулирана от FCC. В един момент излиза, че и двете комисии не могат да се справят и се е появила една напълно свободна за произвол зона.
А това не е нужно нито на потребителите, нито на разработчиците, нито на тези, които биха искали тепърва да развият комерсиално някоя своя нова, добра идея. Това е нужно само на нечия безкрайна алчност, технологично невежество и недалновидност.