Поезията като лично решение

 
Йоан Ес. Поп е смятан за жив класик на съвременната румънска литература. Преди да вземе участие в Софийския международен панаир на книгата, където на 16 декември представи стихосбирката си „Адът без изход”, превод от румънски Лора Ненковска, издателство за поезия „ДА” (вж. „Култура”, бр.6/ 2017), той даде интервю за читателите на „Култура”.
По време на режима на Чаушеску големият поет е бил разпределен да работи като учител по румънски език и литература в затънтеното северно село Йеуд, като на румънски звученето на Йеуд е много близко до звученето на ад. Оттам и заглавието на прочутата му книга...
К
 
Разговор с Йоан Ес. Поп
 
- Дали социализмът в Букурещ се различаваше и по какво от социализма на село?
- По време на социалистическия режим живях в провинцията, не в Букурещ, но голяма разлика между положението в столицата и провинцията нямаше. Към края на комунизма, когато отидох в Букурещ, за да си потърся работа, различна от учителско място на село, гладът беше също толкова остър, както и в Марамуреш, откъдето исках да избягам. Радиаторите на парното бяха също толкова студени през зимата, както и в Клуж, където живееше първата ми съпруга с дъщеря ни, а токът в цялата страна спираше между 19 и 24 часа всеки ден.
- Какво днес е живо от културното и политическото наследство на Чаушеску?
- Мисля, че неговото политическо наследство се продължава от онези, които вярват, че тогава са живели по-добре, че са имали сигурни работни места, че е имало по-голяма лична безопасност. Наследството на Чаушеску е живо и у хората, които, макар и да носят различна политическа и културна „униформа“, мислят и действат, както беше обичайно за онова време.
- Може ли поезията да предложи изход от ада?
- Поезията е лично решение, начин да оцелееш и ако ти помогне да видиш поне, че адът е обграден от стени, е все едно да ти е било показано, че отвъд тях съществува нещо, заради което си заслужава да издълбаеш, макар и малка, пролука в бетонната им плът.
- Какви, според вас, са най-значимите промени в румънската литература и по-специално поезията след 1989 г.?
- Ако при стария режим нещата бяха по-предвидими и се развиваха почти в една-единствена посока, то след 1990-а посоките се умножиха, а и събитийната скорост се засили многократно. Поезията придоби по-голяма свързаност с реалността, с актуалността на ежедневието, отхвърли ролята си на средство за идеологическа пропаганда и се разпростря и на територията на други литературни жанрове, като пое в себе си енергията на прозата, драматургията, дори и на есето, без да загуби и частица от същността си. И накрая, но не и на последно място, успя да навлезе и да изследва без забрани и ограничения и религиозната сфера от човешката природа.
- Като бивш училищен преподавател по литература как виждате мястото на литературата като възможност за култивиране на историческата памет?
- Съвсем ясно съм го казал в стиховете си, и то отдавна: Историята е поезията на победителите / а поезията – историята на победените.
- След целия мрачен опит, регистриран в поезията ви, на какво се уповавате днес?
- На работата, на напитката в чашата ми и на страха от всичко, което не разбирам.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от румънски Лора Ненковска