Ходене по буквите

 
Анна Швиршчинска. “Щастлива като кучешка опашка”. Превод от полски Лъчезар Селяшки. София: Издателство за поезия “ДА”, 2017. Цена 13 лв.
Коя е тя? Името й отсъства от тома “Съвременни полски поети”, съставен от Дора Габе, Блага Димитрова, Петър Карааангов и Първан Стефанов през 1967 г. Няма го и в антологията на новата полска поезия на Борис Данков от 2006 г. Както и в “Полска поезия в превод на Първан Стефанов” от 2014 г. (Доколко го има в Полша, е друг въпрос.) Същевременно от корицата на “ДА” Чеслав Милош съобщава: “Според мен, стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ в.” Прочее, Анна Швиршчинска (1909, Варшава - 1984, Краков) не е непозната на читателите на вестник “Култура”: през 2015 г. Анджей Франашек, автор на капиталната “Милош. Биография”, заяви в интервю за нас, че “силният все пак глас на Милош не пасва на съвременните времена, в които се страхуваме от йерархията и да не нарушим, видите ли, равноправието. Случвало се е да участвам в дискусии, в които жени са обвинявали Милош, че популяризира поетесата Анна Швиршчинска, защото това било проява на мъжко насилие върху женското начало.” Наистина, коя е тя? Защо творчеството й, в контекста на Ружевич, Шимборска и Херберт, предизвиква мълчание или спор? И същевременно е превеждано в САЩ - през 1985 и 1996 г. - от самия Милош заедно с Леонард Натан… Може би поетиката й допада на нобелиста заради прямата връзка с бруталната политическа история, но и заради чувственото освобождение на женското тяло (както пише Милош, “...несъмнено военните преживявания формират нейната дистанцираност спрямо любовните обвързаности”). А може би просто Швиршчинска е отломка от епохата, когато поетите имаха съдба: още през окупацията тя печели нелегални литературни конкурси; по време на Варшавското въстание през 1944 г. работи като санитарка в импровизирана болница и стои час пред стената, очаквайки да бъде разстреляна…; след войната работи в театъра, включва се активно в женското движение, пише сценарии. С общо шест стихосбирки предизвиква поврат ако не в полската поезия, то поне в себе си - и намира собствената си поетика в книги като “Аз съм жена” (1972) и “Строях барикада” (1974). И да не са блясък, те са твърдина. За непредубедения читател очевадно ще бъде сходството на стихотворенията на Швиршчинска със стихотворения на днес вече някак неудобните за новата конюнктура Блага Димитрова и Невена Стефанова, особено по темата за моралната горчивина и налагането на жената на социалната сцена. Швиршчинска е свободен човек. Ето такъв: Ще стана на стари години/ чистачка на клозет./ Ще пиша стихотворения,/ благосклонни към телесното,/ като двете нули.// Ще се науча на смирение/ към човешкия пикочен мехур и черво, които са толкова по-мъдри/ от мен.// Може би някой ден/ до двете нули ще дойде/ циникът Диоген./ Може би ще поговори с мен/ за сестрата на мехура и червото -/ за душата”. Във време на фалшиви ерудити, новоизлюпени дисиденти и неокомсомолски тартюфчета, имахме нужда от такъв твърд, почтен, не помпозен глас…