Универсалният език на рисунката

 

Оставете ги да рисуват е второ издание на изложба, посветена на рисунката, организирана в пловдивската галерия Sariev Contemporary (3 ноември – 28 декември 2017). В началото, през 2016 г., кураторът Правдолюб Иванов е провокиран от на пръв поглед лесната задача да даде на себе си кратък отговор на въпроса какво е рисунка. Това обаче се оказва не толкова лесно, тъй като винаги нещо остава отвъд определенията. И така, в желанието си да попречи на зрителите да имат лесен отговор на същия въпрос, той решава да предизвика сетивата им, като подбере различни проявления на рисунката и по този начин да разшири съществуващите представи.
Рисунката като самостоятелна форма на изкуство в съвременността може да провокира със своите изразни средства и послания. Тя е много директен и непосредствен израз на творческия замисъл на автора. Може да бъде съвсем лаконична, сведена до няколко щриха, както и сложно съчетание от фактури, наслоявания и разработки. Може да варира от чисто декоративна до натоварена със смисъл, послание, разказ...
Второто издание на изложбата с подзаглавие „Драскай и драсвай” представи 14 художници – както познати автори от българската и международната сцена, така и нови имена в началото на кариерата им. Някои от тях участват и в първото издание, като сега е показана различна страна от тяхното творчество.
Желанието на куратора този път е да се фокусира повече върху традиционни техники и фигуративна образност, но тук отново има уловка – зад лесната разпознаваемост стои способността на рисунката да бъде многозначна и по-дълбока от плоскостта на листа, върху който е нарисувана. От друга страна, тя може да бъде и единствено семпло отражение на миг от реалността. Такава например е наивистичната рисунка на Мартина Вачева, която ни посреща на входа на галерията, отпечатана върху нейната витрина. „Вкарах!” представя успешен удар в баскетболен кош. На другия полюс е лаконичната флумастерна рисунка на световноизвестния румънски художник Дан Пержовски. За него изображението върху листа не е просто рисунка, а философия и критика на реалността. Защото художникът не (трябва да) е само художник, а да изразява и гражданска позиция.
Младен Милянович от Сърбия организира акция, която обърква и затруднява различаването на жестоката реалност и нейния художествен симулакрум. Той поръчва ареста на своя професор, а органите за борба с тероризма извършват фиктивен арест без негово знание. В изложбата беше представена схема на полицейската операция с хеликоптер, както и рисунки, откопирани с индиго.
В центъра на галерията, като загадъчен обект, стоеше голяма бяла книга с 1100 позлатени страници. На корицата е изписано странното заглавие „Operantium”. Всъщност това е и заглавието на проект на Камен Стоянов, с който той поставя „олимпийски рекорд”, като рисува 24 часа без прекъсване. Именно тези рисунки виждаме отпечатани в книгата. Рисунки, с които авторът поставя въпроса за скоростта и количеството на художествената продукция, което е неизбежно свързано и със смисъла и дълбочината на творческия акт.
На стената, между класически представените в рамка рисунки, беше прикрепена ролка обикновено кафяво опаковъчно тиксо, от която нагоре под прав ъгъл вървеше абстрактна линия, завършваща със схематично изображение на улична лампа. Авторът Игор Ешкиня от Хърватия сякаш ни кара да търсим верния отговор: дали в случая рисунката е обект или обектът – рисунка.
Измерението на рисунката придобива още по-абстрактен израз във видеото на Боряна Петкова. Тя се опитва да открие съществуването на следата от молива и неговия звук между две полета, предизвикана от текст на френския философ Луи Мартин за границата и утопията.
В изложбата можеха да се видят още акварелните рисунки на Недко Солаков, показващи как нещата от Природата и природата на нещата могат и да не са това, което виждаме на пръв поглед; тушовата рисунка на Красимир Терзиев със седем космонавти, отвеждаща ни на Луната, провокирайки земните ни съмнения; фините линеарни образи-пъзел на Лъчезар Бояджиев, в които сякаш винаги нещо се изплъзва на зрителя, и пъзелът на Майкъл Буше, получен от разместване на разпознаваеми образи и игра на смисли; тактилната инсталация на Вито Валентинов, връщаща ни към спомени от архивите на паметта; колажът от страници на стари книги на Антонис Донев, върху които с туш и перо авторът е изрисувал на пръв поглед безобидни изображения, разкриващи при внимателно вглеждане скрит и сложен за разчитане пласт; озадачаващата рисунка на Правдолюб Иванов „На грешната страна” – коментар на политико-социалната реалност през личните съмнение и страхове и, не на последно място, цветните моливни рисунки на Михаил Михайлов „Прах в прах”, които доказват, че за един художник няма незначителни и непотребни неща.
Както пише Правдолюб Иванов по повод на изложбата „Оставете ги да рисуват II”: Всички тези толкова различни произведения показват, че каквото и да прави и както и да го прави, рисунката остава един универсален интерфейс, всепроникващ инструмент за комуникация, превърнал се сякаш в допълнително сетиво за възприемане и осмисляне на света около и вътре в нас.