Моралът не е география

 
Димитри Ферхюлст. „Животът, гледан отдолу”. Превод от нидерландски Мария Енчева. Пловдив: ИК „Жанет 45”, 2017. Цена 13 лв.
 
Шеметно действие, горчиво-смешни изречения, бързи, но учудващо вярни скици на персонажи и променящия се градски декор зад тях. Когато скициращият е чужденец, винаги се изкушаваме да изискваме от него пълен реализъм, дословно търсене на историческата истина - забравяйки, че става въпрос, все пак, за художество. Ферхюлст не е Балзак; той не се опива от подробностите, но ги избира вярно - така, че с най-малко щрихи да опише характера на човек или десетилетие. Моят вътрешен усет е, че успява.
Всъщност портретът на София, нарисуван чрез портрета на главната героиня Лидия Димова, е топъл, ироничен и по-скоро щадящ. От него струи саркастичен чар, примесен с умора и разочарование, но запазил инатливата си присмехулност. Всъщност единственото, което не можах да повярвам, е че основен обект на презрението е точно Михаил Шолохов - житейският ми опит предполагаше някой по-локален герой; от друга страна обаче този избор придава оптимизъм на романа, намеква, че моралът не е географски обусловен и че когато иде реч за презрение, никаква котловинност не важи.