Ходене по буквите

 

Цветан Тодоров. “Непокорни”. Превод от френски Нина Венова. Предговор Стоян Атанасов. София: ИК “Изток-Запад”, 2017. Цена 14 лв.
“Непокорни” е последната приживе книга на Тодоров - от есента на 2015 г. Тя продължава традицията в жанра на портрета, позната от “Памет за злото, изкушение на доброто”, “Красотата ще спаси света”, “Човешкият отпечатък”, “Сами заедно”, книгата за Гоя… Портретирани са Ети Хилезиум, Жермен Тийон, Пастернак, Солженицин, Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън, Далай Лама... Какво обединява тези не бунтари по природа: “Тук става въпрос не за политика, доминирана от морала, нито за морал, подчинен на политически цели, а за индивидуални морални действия, които стават елементи от политическия живот.” Както коментира Стоян Атанасов, “в очите на непокорните съществуващото зло не им пречи да се радват на живота. Тъкмо изострените сетива за красотата и добротата правят тези жизнерадостни хора по-издръжливи пред изпитанията на злото”. Още по-силно е обобщението на Тодоров, когото загубихме преди година: “Поведението им разкрива две възвишени форми на обич: към човешките същества и към истината (понякога двете се обединяват в едно). Онова, което поразява най-напред в отношението им към хората, е отказът да разделят населението на Земята на две коренно противоположни групи: приятели и неприятели, добри и лоши. Дори когато понасят агресия от външния свят, насилие и унижения, те не си позволяват да изключат от кръга на човечеството своите противници или да изпитват непреодолима омраза към тях. Следователно избягват и да им подражават, като поемат по отъпкания път на отмъщението и ответните мерки, на евентуално засиленото възпроизвеждане на претърпяната от тях агресия...” Можело, а? За мен знаково е включването в отбора на непокорните на Сноудън, който не иска да живее в технологически свят, където всичко, което прави и казва, е записано… В свят, където технологиите отдавна са надхвърлили закона и може би придобиват някои характеристики на концентрационните лагери, в които са били Ети Хилезиум и Жермен Тийон... И още: дълбоко трогва поведението на Пастернак, наясно със Сталиновата диктатура, който раболепно моли вожда да спаси поредния преследван - но с творчеството си разнебитва системата така, както надали друг съветски автор го е правил. “Непокорни” е не завещание, а утеха, упование… и учебник.
 
Стефан Данаилов. “Романът на моя живот”. София: “Книгомания”, 2017. Цена 24 лв.
Разказът на 75-годишния творец пред Георги Тошев е отправна точка за историците на българската култура в осмислянето на социалистическата киноиндустрия, манталитета на столичната бохема, степените на нейната естетическа отговорност и компромисите й. Съжалявам, че на театралното минало на Стефан Данаилов е отделено по-малко място за сметка на филмовата легенда. Изненадан съм, че политиката е обяснена така простодушно. Надявах се откровеността на споделеното да бъде равна на неговата авторефлексия, но това изглежда не вълнува публиката, превърнала спомените и угризенията на чаровния актьор в коледен бестселър.