Боряна Матеева:

 

1. С какво ще запомните 2017?
Пробивът на „Посоки” в „Особен поглед“ в Кан и топлият прием на екипа от публика и критика. Номинациите на документалния „Пощальонът“ на Тонислав Христов и игралния „Безбог“ на Ралица Петрова за Европейските филмови награди. „Оскар“-ът за „Научни и инженерни технологии“ на Владимир Койлазов и Петър Митев за софтуера V-Ray, създаващ „добавена реалност“, прилаган в десетки холивудски суперпродукции. Номинацията за „Оскар“ за късометражна анимация на „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев, Георги Господинов и Котарашки (да припомним, че там българският софтуер се реализира през мощния хардуер на канадска продуцентска машина). Телевизионният формат „Лачените обувки на българската анимация“ и възможността стотици филми от славната Българска анимационна школа да бъдат видени в най-добро програмно време от възможно най-широка аудитория. Внушителното изследване на Петър Кърджилов „Загадките и времената на „Българан е галант“. Книгата с 4 сценария на Боян Папазов, на която съм редактор и към която написах предговор. Конкурсът за нов директор на ИА Национален филмов център и изборът на Жана Караиванова. Добре организираните международни и национални фестивали: Световният фестивал на анимационния филм във Варна, игралният „Златна роза“ и претовареният с продукцията от две години фестивал на документалното и анимационно кино „Златен ритон“.
2. Българският пълнометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
„Посоки“, „Вездесъщият“, „3/4“, „Възвишение“.
3. Българският късометражен игрален филм (до 3 заглавия)?
„Кораба Слънчоглед 1“, „Охлюви“ по сценарий на Красимир Крумов-Грец, „Срам“.
4. Българският документален филм? (до 3 заглавия)
„Книжарят“, „Миниатюра за пиано“ на Елдора Трайкова, „Поне за миг да полетя“ на Галина Кралева.
5. Българският анимационен филм? (до 3 заглавия)
MadeinBrachycera, „Вятър работа“, „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
6. Чуждестранният филм (до 3 заглавия)?
„Нелюбов“, „Квадратът“, „Без милост“ на Фатих Акин.
7. Очертава ли се нова тенденция?
 Нова тенденция се очертава в полето на технологиите и тя вече се експонира на големите фестивали. Това е навлизането на VR(виртуалната реалност), която Алехандро Гонсалес Иняриту демонстрира в Кан със 7-минутния филм-пърформанс-инсталация „Плът и пясък“. Там границите между наблюдаващ и екран се заличават и зрителят буквално е хвърлен в действието. При българското кино е осезаемо движението във възходящи посоки - обективни доказателства са селекциите на престижни фестивали и знаковите номинации. Излизаме от анонимност бавно, мъчително, но сигурно. Младите идат и градят свои мостове към зрителя. Кинопроцесът влиза в режим „нормалност“. Остава да се приемат и промените в Закона за киното, та да „ся возвисим“ до европейските стандарти.