Ходене по буквите

 
Светла Радкова. “Е.” Поезия. Редактор Екатерина Йосифова. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2017. Цена 10 лв.
Книгата беше една от номинациите за Националната награда за поезия “Иван Николов” през миналата година. Отвъд езика? Или отсам езика? Радикалният лаконизъм на стихотворенията на Светла Радкова предпоставя да мислим за гравитационното поле на всяка дума - и как въпросните думи се разбягват като звезди, сами се превръщат във въпрос... Как стихотворението може да е съзвездие, преживяващо катастрофата на многозначността… На категорично недоизказаното.
 
Станислава Станоева. “Форми на живот”. Редактор Силвия Чолева. София: ИК “Пергамент”, 2017. Цена 10 лв.
Това е зряла, уталожена поезия. Авторката си знае силата. Наблюдателността на Станоева прониква под емоционалния слой върху нещата - и изважда на бял свят структурите на мисленето за тях. Поезията преобръща, както и трябва да бъде, правилата на съществуването: “Хващам златната рибка/ и я питам/ за нейните три желания.// Тя ме пуска.” Играта свършва, без да се парадира с това.
 
Владимир Левчев. “Любов на площада (избрано)”. Редактор Виктор Самуилов. Пловдив: ИК “Жанет 45”, 2017. Цена 13,99 лв.
На 17 октомври м.г. Владимир Левчев, един от знаковите поети на последните десетилетия и добър човек, отпразнува своята 60-годишнина. “Любов на площада” (заглавие, което възпроизвежда заглавие на негова книга от 2014 г.) e едно от изданията, с които той отбеляза този повод. Равносметката, съдържаща стихотворения от последните 37 години, е подредена прецизно: творби, посветени на конкретни хора; политически; религиозно-мистични; с класическо стихосложение; посветени на изчезващи видове, в т.ч. и на човека… Към днешна дата за мен най-интересни бяха политическите стихотворения, снабдени с вече необходими - както за нас, така още повече за младите читатели - бележки под линия. Например: “Написах това стихотворение, когато бях на 23 години и го предложих за печат във в. “Пулс”. Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: “Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков”. Защитил ме е, с други думи. Той също беше в “ловната дружинка” на Тодор Живков и имаше пушка “Винчестер”...” И тъй нататък…
 
Константин Петров. “Хвърчило на надеждата”. Редактор Роберт Леви. София: Black Flamingo, 2017. Цена 12 лв.
Аз поне не подозирах, че прочутият блогър, граждански активист и създател на дигитални медии Комитата пише стихотворения. Но кой ли не пише? Той обаче има свой глас: уморен и силен, скептичен и свободолюбив, забавен и трагичен. Енергията на неговите творби те блъсва в лицето - и се радваш на находките им, срамежливия им цинизъм, дружелюбната им самотност, свежата липса на всякаква претенция. Най-свиден ми е финалът на “Среща на съученици”: “Ако всеки от нас имаше по толкова деца,/ колкото приятели е загубил,/ всички щяхме да сме с многодетни семейства.”