Мария Огойска

 
Прочити върху християнския дух
на българската литература
 
ИК „Проф. Петко Венедиков”
Цена 15 лв.
 
Внимание и послушание
 
Какъв литературен историк е Мария Огойска?
Тя е прозорлива и скептична. Зад необоримите й твърдения по конкретен казус прозират десетки и десетки прочетени в архива страници. Мощта на препратките омаломощава всяка възможност ерудицията да прерасне в поза, в религиозна поза. Никакъв апломб, никаква последна дума - макар че какво още може да се каже за този или онзи православен автор в българската литературна традиция, след като Огойска се е занимавала с него от изненадващ, дискретен ракурс.
Авторите, върху които изследователката се фокусира - о. Неофит Рилски, Стоян Михайловски, Константин Величков, д-р Кръстев, Сирак Скитник, Емануил Попдимитров, Константин Петканов, Талев, Атанас Славов, Иван Богданов, Константин Павлов, Иван Динков, Борис Христов, Яна Букова, влизат в мрежата на една тайна история на християнски дух на българската литература. Дали един ден Мария Огойска ще я напише? По повод на „На Острова на блажените” припомня определението на Томас Ман за религиозност: внимателно следене на вътрешните промени в света. И така започва да ни говори за поетическия исихазъм на Пенчо Славейков –онова състояние на тялото и духа, в чието блажено мълчание се поражда поетическата тъкан; благоговейното мълчание, предчувстващо творческа озареност, средоточие в светлината, която винаги се достига чрез словото. Струва ми се, че именно такова внимание и послушание са ключовите предпоставки за бъдещата неизбежна поява на една цялостна православна история на българската литература.
А това, което д-р Огойска казва за Петканов, не важи ли и за нея: Впрочем, цялото творчество на Петканов е наглед за това как писателят преживява родовото, националното, как е обзет от духовна грижа за общността, когато морално става все по-неуютно, когато неверието и безлюбието заплашват да се превърнат в естество.
М.Б.