Прегрешения и отчаяния

 
„Въртележка“ (WonderWheel), 2017, САЩ, 101 минути, сценарист и режисьор Уди Алън, продуценти: Лети и Ерика Арънсън и Едуард Уолсън; оператор Виторио Стораро, художник Санто Локуасто, костюми Сюзи Бенцингър, в ролите: Кейт Уинслет, Джеймс Белуши, Джъстин Тимбърлейк, Джуно Темпъл, Джак Гор.
Награди: за Виторио Стораро от Camerimage, за Кейт Уинслет от Hollywood Film Awards.
Показан на „Киномания“ и вече по екраните
Разпрoстранява Тандем филм/НДК
 
Да вадиш всяка година филм на тази възраст е запазена марка на Уди Алън, на Киномания – да ги показва, а после да излизат на екран.Но нещата при 82-годишния интелектуален присмехулник вървят все по на зле. След хлабавия, но сияйно заснет от Виторио Стораро Café Society (вж. „Култура“, бр. 39 от 2016), сега отново двамата титани са заедно и в ретрото, но не през 30-те в Холивуди Ню Йорк, а през 50-те пак в Ню Йорк -на плажа и сред кичозните развлечения на Кони Айлънд. Сред тях попада отчаяната млада Каралайна (Джуно Темпъл) с куфарче. В миден ресторант открива сексапилната червенокоса сервитьорка Джини (Кейт Уинслет). Разбираме, че тя е съпруга на недодялания Хъмпти (Джеймс Белуши), който работи на въртележката, а Каралайна му е дъщеря от първия брак. Не е общувала пет години с баща си, тъй като се е омъжила за гангстер. Но, изпаднала в беда, сега го търси.Всъщност, историята се разказва от спасителя на плажа Мики (Джъстин Тимбърлейк), който мечтае да стане велик драматург. Той започва авантюра с по-възрастната от него Джини. Тя е бивша посредствена актриса, омъжена като спасение за Хъмпти и неизменно притеснена заради пироманството на сина си с огнена коса Ричи (Джак Гор). Животът изглежда лесен само за Мики, но пък той хлътва по Каралайна и въртележката няма спиране.
За разлика от Café Society, където виждахме бегло мафиоти, тук ги няма - на екран са само двама мафиотски слуги, но всички треперят от ужас. Ако там властваше златната ера на Холивуд, тук само малкият Ричи е запленен от киното. Във „Въртележка“ на фокус е театърът като контрапункт на простолюдните развлечения в западащия Кони Айлънд. Мики говори пред камерата като от сцена, чете книгата „Хамлет и Едип“, дава я на Каралайна, за 40-ия рожден ден на Джини й подарява пиесите на Юджин ОНийл, двамата си приказват за него и Чехов, а „временната“ сервитьорка, мине, не мине, вади старите спомени. Филмът изобщо изглежда театрален и така го е заснел Виторио Стораро – едрите планове на лицата са осветени ту в златисто, ту в лилаво, интериорите са почти като декори. Затова пък екстериорите са волно живописни.
Кейт Уинслет, Джеймс Белуши и Джъстин Тимбърлейк са добри. Заради тях филмът се издържа, но най-вече заради повелителя на светлината Стораро. Озвучен обилно с мелодии от епохата, „Въртележка“ се люшка тромаво между социалната драма и мелодрамата. Фрустрирани, Джини и Хъмпти се втурват към забранената бутилка, а към края изчезва и самият разказвач. Историята е плоска – направо изсмукана от пръстите, проблемите – тезисни, режисурата – равнинна. Няма и помен от харизмата на Уди Алън – остроумието е удавено в океана. Колкото се жалват за грешките си Джини или Каралайна, толкова и зрителят се диви на досадната декларативност на филма. Според мен, е пресилено твърдението, че в него едва ли не Уди Алън си признава едновремешния грях към Миа Фароу.
Хубаво е, че той е неуморен и вече работи с Amazon – след първия си сериал „Криза в шест серии“, сега за тях е създал и 52-я си филм. Прочее, Уди Алън вече се пробва на терена на работническата класа в „Син жасмин“ (вж. бр. 41 от 2013), вдъхновен от „Трамвай желание“ на Тенеси Уилямс. И все пак, предпочитам автентичните невротични интелектуалци на параноидния зевзек от едно време.