Лили рибката
филм като детска книжка

 
Ясен Григоров е роден в Севлиево на 16 юли 1974 г. Първите си седем години живее в Мароко. Учил е във френската гимназия в София. Има четири образования. Международно известен е като илюстратор и автор на детски и картинни книги. Преди «Лили рибката» има два независими филма: «Дървеното езеро» и «Малък-голям». Снима реклами и музикални клипове. «Лили рибката» е определен като «Най-добър Европейски филм» от European Cinematography Awards, а от 35-ия Фестивал на българското игрално кино «Златна роза» е носител на Специален диплом.
 
- През 2010 влезе радикално в българското кино с черно-белия концептуален и независим дебют „Дървеното езеро“, в него всичко бе толкова херметично и манипулативно, че си беше предизвикателството на „Златна роза“. На следващия фестивал видяхме пак независимия и манипулативен „Малък-голям“ – първото българско мокюментъри, където разтваряш голямата ножица между ъндърграунда и чалгата. И това е единственият филм, който, представяйки чалгата, я елиминира акустично. Беше още по-голямо предизвикателство. Неслучайно ти дадохме наградата на критиката.
- Изключително важна за мен.
- И ето, на „Златна роза“ 2017 показа съвсем различния, красив и емоционален филм „Лили рибката“, вече подкрепен от НФЦ на нискобюджетна сесия, на който си сценарист, режисьор, продуцент и художник. Той е своеобразно завръщане към българското детско кино – един от най-успешните жанрове до 1989. Само че „Лили рибката“ както е за деца, така е и за родители; както е игрален, така е и анимационен. Всъщност е хибриден филм, микс от фентъзи и приказка. Той е вълнуваща история за необикновеното дете, което, като го погледнеш в очите, през вихрушка се превръща от момченце в момиченце и обратното (Боян Григоров и Калина Асенова). Загрижени, родителите му (Добрин Досев и Елена Кабасакалова) го отвеждат на село, за да го излекуват. Там детето се запознава със също необикновеното момиченце Лили (Дарина Досева) – внучка на японски шаран и магьосница (Татяна Лолова) и дъщеря на весели цигани (Стоян Радев и Койна Русева)... Филмът се занимава както с разните аспекти на мечтаенето в детството и на родителските притеснения, така и с любовта във всякаквите й измерения. Как тръгна от манипулацията в предишните два филма към приказността и фокуса върху децата?
- Връзката между трите ми филми е експериментът и тяхната некомерсиалност. Всеки от тях е експериментален по различни канали, свързани с киното. „Лили рибката“ е експериментален в решенията си – и сюжетни, и визуални. Та в този смисъл филмът си е част от един творчески път, тъй като голямата тема в него е себеоткриването и утвърждаването. В „Дървеното езеро“ става дума за това дали можеш да се представиш и да се държиш достойно в пренапрегната ситуация като кастинга или си готов да легнеш по гръб в името на нещо ефимерно, дори и глупаво, като участието в телевизионно предаване, например. „Малък-голям“ се занимава с хора, които забравят мечтите си и се разбиват тотално в чужд свят. В „Лили рибката“ има отново тежък сблъсък – той е приказка, но в дълбочината си притежава сериозни проблеми, които ме вълнуват лично: за самочувствието на детето и отговорността ни като родители.
- В „Лили рибката“ бълбука от вълшебство. И негови носители са най-вече циганите, потомци на риби. И във филмите на Кустурица и Емил Лотяну циганите са носители на волност, свобода, виталност, която може да преобразява светове. Но в нашето кино напоследък те са едва ли не въплъщение на злото.
- За мен това е политическа тенденция. Свободата е мястото, където вълшебствата виреят. Моят стремеж беше филмът да изглежда като детска книжка, богато илюстрирана. Дори актьорите не си сменят дрехите, защото са част от техния персонаж. Когато детето вижда дадения герой, по самите дрехи разбира дали е лош или добър.
- Ти сам прескочи към илюстрацията. Успешното ти занимание с нея и с детските книжки върви паралелно с филмите.
- Така е. Първо завърших „Комикси и разказвателни изкуства“ във Франция, след това - интересната специалност „Визуална комуникация“ в Швейцария, после тук - „Илюстрация“ в НХА и най-накрая – специализация по кинорежисура при акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. Всъщност, дали през детска илюстрация, чист текст или филм, аз съм си разказвач. Така че всичките си занимания възприемам като нещо общо.
- Издържаш се от реклами, а те също разказват.
- Да, но там езикът е по-изопачен. Рекламата е обслужващо изкуство. Обслужва интересите на клиенти. Това не бива да се забравя от рекламистите. Всеки, който се опита да изгради творческо его на гърба на рекламата, в един или друг момент тежко се удря в земята. Защото работата ти е да караш хората да купуват.
- А ти с „Лили рибката“ караш хората да гледат. Какво ти даде рекламата за този толкова труден постановъчно филм?
- Често се шегувам, че рекламата е фитнес за режисьорските рефлекси и умения. С един продуцент дори се смеехме, че филмът ми с 30 снимачни дни струва колкото реклама, която той снимаше за две седмици. Тоест, субсидията, която получих, съответстваше на бюджета на реклама. А контрастът е огромен. И боравейки с тези пари, аз, като режисьор на реклама, трябва да работя адски дисциплинирано и на терен да вземам бързи решения. Това ми помогна. „Лили рибката“ е изключително сложен филм, но е направен с партньори, колеги и приятели, с които имаме навика да се разбираме с половин дума, понякога – само с жестове. Другото, което са ме научили образованията ми и рекламата, е правенето на сторибордове, което не е честа практика у нас.
- Всичко беше нарисувано?
- Да, всеки кадър. И когато имаш табло с плана за деня с картинки, нарисувани по локации, са необходими малко думи да се обясни на сложния екип какво следва. Просто „Лили рибката“ малко ме надмина с бързината на работата – в началото бях готов със сторибордовете няколко дни напред, а към края рисувах вечер и ги показвах на сутринта на снимки.
- Магична е визията на „Лили рибката“ – искряща, приказна, жива, пъстра, е, има малко и черно-бяло. Красимир Андонов е виртуозен оператор. Бяхте ли работили преди това с Краси в реклами?
- Много. Силно впечатление му беше направил „Дървеното езеро“, снимахме заедно реклама и се сприятелихме. Много ми беше лесно да общувам с него, макар на пръв поглед да е затворен човек. Оттогава с Краси обсъждахме как бихме направили „Лили рибката“. Дълго време беше като мечта. Случвало се е да си пращаме снимки от пътувания с изгрев, залез или трева, която блести по вълшебен начин... Та и Краси, и аз сме като циганите във филма – свободни в търсенията си. Свободата е и доверие Ако усещам, че имам доверието на обкръжаващия ме свят, ако ми е леко, изведнъж се превръщам във вълшебник. Така Краси се почувства свободен и направи филма цветен и вълшебен, различен от другите филми.
- В „Лили рибката“ има разказвач, чийто задкадров глас доминира. Като гледах филма първия път, той ме изнерви, идваше ми в повече, но втория път се помирих с него.
- Показвал съм филма на разни прожекции и 70-80% от възрастните имат същата реакция. Тези, които го гледат за втори път, твърдят, че се чувстват комфортно. Тоест, отпускат се и откриват втори и трети планове...
- Не можеш да разчиташ, че хората ще го гледат втори път.
- В никакъв случай. Но това е мое отдавнашно решение, което трябва да преживея заедно с филма. Струва ми се, че за „Лили рибката“ е добро. Нито едно дете не коментира разказвача и се чувства добре с него.
- Децата са движещата сила на филма: Калина Асенова, Боян Григоров, Дарина Досева, Калоян Минчев като селското момче Бойко. Всичките са прекрасни. Как стигна до решението да снимаш сина си Боян?
- Това бе най-трудното решение в кастинга изобщо. Боян е артистично дете, но ние с майка му не го бутаме в някаква посока, оставяме го да си мине през детството спокойно. Като баща се опитвам да го намесвам заедно с по-голямата му сестра Зори в моите занимания – винаги им показвам какво рисувам, дори в книгата „Колко ягоди растат по морето“ с преводи на Александър Шурбанов и двамата имат рисунки. По такъв начин смятам, че може да дадеш някакъв път, вкус на детето си. На този принцип с Боян направихме две-три реклами и забелязах, че му е страшно интересно и е много изпълнителен. В къщи е диване, което ми се качва на главата, но на терен е пушка. И тъй като „Лили рибката“ е сценарий, който разказва за мен като дете и родител, беше логично да го попитам иска ли да участва в кастинга. Пробвах десетина момчета за неговата роля с помощта на Мая Бежанска. Той се държа абсолютно достойно. И макар да бях взел решението, не му го съобщих два или три месеца. Исках да проверя дали ще пита или ще потъне в неговия си детски свят. Но той периодично ме питаше. И на четвъртия път му казах: „Ти си“. Боян беше много щастлив. Виж, Дарина Досева, дъщеря на Добрин Досев, която идеално пасваше на представата ми за Лили, категорично отказа да участва. Тогава ми помогна дъщеря ми Зори – какво й е говорила, не знам, но Дарина каза „Да“. След това Добрин ми звънеше и се чудеше как дъщеря му е потънала в сценария, а беше в първи клас.
- А как се случи с Татяна Лолова като бабата на Лили?
- Беше ми голяма мечта да работя с нея. Няколко пъти сме се разминавали, без тя изобщо да подозира. Не съм писал ролята за нея, но когато сценарият беше готов, вече я мислех като бабата циганка. Докато тя прочете сценария, бях получавал само положителни отзиви. И нейното обаждане ме попари – каза ми, че сценарият надхвърля нейната възможност да навлиза във въображаем свят, че това е нещо абсолютно неразбираемо и я плаши... Всъщност, ми даде да разбера, че като режисьор няма да успея да преведа актриса като нея през този сложен сценарий. Бях объркан от това твърдо „не“. Но, докато се чудех какво да правя, Татяна ми звънна, разговорът ни беше странен, за семействата, но пак ме отряза за „Лили...“. След седмица пак ми се обади. Същата работа. Но аз бях нервен, нахално й се натресох на гости. И тогава вече мечтата ми се сбъдна. След това продукцията много й хареса – като костюми, отношение... И тя се потопи в нея. И ми каза нещо, което ми стои като топлинка от целия снимачен процес – в една от паузите ми хвана ръцете като на много близък човек и рече: „Този филм, Ясене, за мен е любов“. Между другото, всеки от актьорите си дооцвети в пъти ролята.
- Защо ми се струва, че линията с лекаря (Красимир Доков) и медицинската сестра (Линда Русева) не присъстваше в първия вариант на сценария?
- Така е, той индиректно убеждава бащата на необикновеното дете да заминат на село, защото там е спасението. И толкова. Когато дадох на Людмил Стайков да прочете сценария, той имаше две забележки: едната бе да махна от заглавната страница „детски“ филм и да напиша „семеен“, а другата бе по-обща и неясна тогава за мен: „Малко ми е късо и ми липсва допълнителна линия, но не мога да кажа каква“. Така се случи, че със Зори гледахме за пети или шести път „101 далматинци“ и ми се наби иконома на Злобара – като герой, който поема всички удари, класически загубеняк от страната на лошите. И после лесно развих линията с лекаря, който решава, че необикновеното дете не е за изпускане, но пък му се случват разни премеждия...
- И все пак, до него неизменно е комичната влюбена сестра.
- Затова филмът е за любовта във всичките й форми.
- Доколкото знам, сте снимали във Видинско. Как стигнахте дотам?
- От 2013 обикалях за места, без да си поставям точни снимачни планове. Просто целта ми беше да намеря място, където да снимам приказен, географски неопределен филм. Почти цялата страна обиколих. И никъде не видях каквото ми трябва. Бях отчаян. И тъкмо започвах да бия отбой, в един офис си говоря с Краси Андонов как ми трябват вълшебни къщи, а момиче ме чуло, изчака да свършим разговора и ми каза, че брат й е фотограф и се върнал с чудни фотоси от видински села – магически къщи, които изглеждат като замъци. Влязох в интернет, видях снимките и след два дни с Краси пътувахме натам. И попаднахме в сценария на филма. Хората се оказаха много дружелюбни, малко учудени, гледаха ни като извънземни.
- Ясене, спомняш ли си заради кой филм реши да се занимаваш с кино?
- Два са: „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер и „Кафе и цигари“ на Джим Джармуш. Ако дотогава съм бил просто зрител и ми е било интересно, първият ме залепи всякак – дори и сега изтръпвам, като говоря за него. Още усещам дълбочината, с която ме връхлетя този невероятен филм. Може би тогава усетих силата на киното. И започнах да гледам на него с лично уважение. А „Кафе и цигари“ е направен с възхитителна лекота, макар да е сложен и сниман дълго. И е черно-бял. Като режисьорска и продуцентска позиция той ме вдъхнови за „Дървеното езеро“.
- „Лили рибката“ излиза на 9 февруари по кината, разпространяван от „А плюс“. Как се чувстваш?
- Стреснат съм. За първи път на нещо, направено от мен, му се слага рекламна обвивка. Досега не съм попадал в такава ситуация – нито с книгите ми, нито с предишните ми филми. Те са лични топки, които, подхвърляйки ги, попадат в приятелски ръце. Надявам се „Лили рибката“ да достигне до много широка публика.
- Разговаря Геновева Димитрова
16 януари 2018 г.