Обида за чувствата на началниците

 
Пускането по екраните в Русия на филма „Смъртта на Сталин” бе планувано за 25 януари. Обаче, заради разгърналата се по този повод протестна кампания, Министерството на културата се отказа от дадената виза за разпространение на филма. (Предисторията – вж. „Култура”, бр. 32 от 2017.)
Талантливият шотландски комедиограф Армандо Янучи описва възможно най-гротескно смъртта на съветския вожд и объркаността на неговото обкръжение. Действието започва с екстреното звънене на Сталин (Ейдриън Маклафлин), който нарежда да му се изпрати запис на концерт на Моцарт и с това хвърля в паника целия си близък кръг. Всъщност, концертът е предаван по радиото, записът не става, затова изваждат диригента буквално от леглото и го заставят по пижама наново да дирижира произведението. А после пианистката Мария Юдина (Олга Куриленко) съобщава на вожда нещо, от което той получава сърдечен пристъп, и всемогъщият господар на страна се просва мъртъв сред локва урина, предизвиквайки все същия суеверен ужас и едновременно с това алчното злорадство на своите готованци.
Сред обърканите васали-партийци започва отчаяна борба за креслото на наследника – битка за власт, в която всички средства са добри. Единият лагер е представен от глуповатия позьор Маленков (Джефри Тъмбър), зад чийто гръб стои злодеят женкар Берия (Саймън Ръсел). В другия лагер е хитрият интригант и палячо Хрушчов (Стив Бушеми), който въвлича в интригата отрупания с ордени маршал Жуков (Джейсън Айзъкс). На екрана се появяват и необузданият скандалджия Васили Сталин (Рупърт Френда), и жалкият подмазвач Молотов (Майкъл Пейлин), и нервната Светлана Алилуева (Андреа Райсборо), и още известни персонажи. С този първокласен състав Янучи е успял да режисира истински парад на гротескните актьорски изпълнения.
Световната премиера на „Смъртта на Сталин” се състоя на фестивала в Торонто, филмът излезе на екран във Великобритания и Италия, а на фестивала в Торино получи наградата на ФИПРЕССИ – международната критика. Но ето, че според членовете на обществения съвет към Министерството на културата на Русия, той не представлява нито историческа, нито културна ценност и е оскърбителен. Това съобщиха шефът на съвета Юрий Поляков и членът му Павел Пожигайло след прожекцията, на която са присъствали така също Никита Михалков, Елена Драпеко, Сергей Мирошниченко и други културни дейци.
С разпространението на „Смъртта на Сталин” се занимава кинокомпанията „Волга” – същата, която съвсем скоро се сблъска с друг опит за волунтаристична промяна на премиерата (става дума за „Приключенията на Пидингтън-2”). Тя още през декември предостави копие от филма на Янучи в МК, получи виза за разпространение и запази за показ в края на януари много кина, сред които и трийсет в Москва. Обаче още от есента против филма се поде кампания, подобна на опитите да бъде забранен „Матилда”. Тя е подхваната от някои от споменатите членове на съвета към МК, както и от Комунистическата партия на Руската федерация, чийто функционери нарекоха филма „мерзост” и „поредна форма на психологическата война срещу нашата страна”. Но, ако комунистите могат да бъдат разбрани, по-трудно е да се открие логика в думите на културните дейци, известни с антикомунистическите си и дори монархически убеждения.
Както в случая с „Матилда”, кампанията си намери съюзници в кината – например, още преди МК да се откаже от дадената виза, общинските кина в Екатеринбург отказаха да показват „Смъртта на Сталин”. Чуха се и гласовете на някои юристи, според които филмът нарушава руското законодателство, съдържа сцени на извънредно насилие и е необходимо да се подложи на специална експертиза. Всъщност, във филма няма абсолютно нищо криминално, западните критици дори го упрекваха, че не показва престъпленията на сталинизма в цялата им същност.
„Смъртта на Сталин” е заснет по едноименния графичен роман на Фабиен Нури и Тиери Рубен и това обяснява много неща. Тук не трябва да се търси нито реалистично отразяване на историята, нито политическа сатира в чист вид. Това е фарс, смесен с гиньол, но не и пасквил.
Изводът от този пореден скандал е в това, че руското общество не си е изработило необходимата дистанция по отношение на родната история. Тя би позволила да се говори свободно за нея без риск да се изострят нечии фобии и психози. Всъщност, страната не успя да се дистанцира от сталинизма, едновремешният вожд все още има много поклонници и такива, които асоциират сталинската епоха с днешната.
Докато у нас се карат за личността на Сталин, извън нея върху този материал снимат талантливо кино, още повече – актуално, защото днес отново управляват авантюристи и безумци. Една от главните подразбиращи се мишени на Янучи е Доналд Тръмп, но режисьорът е уверен, че подобен филм може да бъде заснет за всеки държавен властолюбец от световната история: хората във всички страни и във всички времена се държат еднакво в подобни ситуации. Съответните исторически фигури отдавна са станали персонажи на комедии и комикси – човечеството се понаучи да се разделя с миналото си със смях. И само у нас със свито сърце и оскърбени чувства могат да се гледат филми за това как компания от негодници-политикани е управлявала една шеста част от сушата.
 
Коммерсантъ, 24 януари 2018 г.