Ходене по буквите

 
Пабло Неруда. “Поезия”/ Pablo Neruda. Poesia. Подбор, предисловие и превод Никола Инджов. Редактор Кирил Кадийски. Художник Кирил Златков. София: Colibri, 2018. Цена (за меки корици) 22 лв.
 
Можем и да не се доверим на обичайно щедрия Гарсия Маркес, според когото Пабло Неруда е “най-великият поет на ХХ век на всички езици”; все пак двамата споделят общо отечество - Латинска Америка. През 1994 г. обаче все по-консервативният Харолд Блум, най-прочутият американски литератор (Джеймс Ууд), категорично поставя Неруда в късия списък автори, включени в знаменитата книга “Западният канон: книгите и школите на епохите”. Да, Неруда е канон и икона. Чилийският гений принадлежи и на елитарната култура, и на най-широките маси - през 1971 г., когато получава Нобеловата награда, президентът Салвадор Алиенде го кани да чете на националния стадион пред 70 000 предана публика. И това не е първата му поява пред колосална аудитория. Пабло Неруда е на практика глобален поет: неговото творчество попива образи и мотиви от всички места, където дипломатът е бил на работа: Бирма, Цейлон, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина, Испания, Мексико… Но е и дълбоко локален. Левият Неруда винаги се стреми да разкрива политически простори пред разтърсени от катаклизми, обезправени общества - и чувствени простори пред търсещото човешко тяло. Той свободно сменя стилистики и литературни направления, оставайки верен на емоционалната справедливост. Първата книга на Пабло Неруда у нас датира от 1951 г. - стихосбирката “Знамената се раждат” (“Народна култура”). Тук е познат не само с поезията, но и с роман (“Въглища”, съвм. с Диего Муньос), мемоари (“Изповядвам, че живях” и “За да се родя, родих се”), дори пиеса “”Блясък и смърт на Хоакин Муриета”). Трите български издания на “Сто сонета за любовта” са изминали пътя от откровението до интимния сувенир... Какво съдържа изданието на Colibri, което слага началото на нова поетическа поредица? Никола Инджов е подбрал творби из “Всемирна песен”, “Двайсет стихотворения за любовта и една отчаяна песен”, “Земна обител”, “Сто любовни сонета”, “Летопис от Исла Негра” и “Книга на въпросите”. Нека да се фокусираме върху последното заглавие. Както казва Инджов в бележките, “това са текстове, които Пабло Неруда е писал цял живот по белите полета на своите творби”. Тези като жанр буквално стихотворни въпроси са публикувани посмъртно. (Тепърва ще очакваме и други открити наскоро негови ръкописи.) Всъщност, “Книга на въпросите” е отломка от безвъзвратно изгубен свят, в който поетите имаха много повече въпроси, отколкото отговори. Камо ли да се страхуваха и срамуваха от наивността си, от метафорите. Бих цитирал нещо сочно и секси, но... Но ето с какво можем да се готвим за времената, които изглежда предстоят: “На какъв принудителен труд е/ Хитлер оставен в ада?/ Трупове и стени ли вапсва,/ газ изгубен ли опитва?/ Дават ли му да яде пепел/ от деца, изгорени живи? Или го насилват да пие/ човешка кръв от фуния?/ Или му набиват в ченето/ изтръгнати златни зъби?” (LXX). И това е Неруда, не само пролет и череши.