Скандалът
с руския авангард в Гент

 
На 20 октомври 2017 г. в Музея за изящни изкуства в Гент, Белгия, е открита подновената постоянна експозиция, в която са включени 24 картини на руски авангардисти - Василий Кандински, Казимир Малевич, Наталия Гончарова, Владимир Татлин, Павел Филонов, Александър Родченко и други, собственост на руския колекционер и белгийски гражданин Игор Топоровски. Картините са взети под наем от основаната от колекционера Фондация Дилегем. На 15 януари 2018 г. в The Art Newspaper Russia е публикувано отворено писмо на експерти, които поставят под съмнение автентичността на картините. Вследствие на разразилия се скандал, картините са свалени от експозицията за допълнителна експертиза.
 
Отворено писмо
На 20 октомври 2017 г. Музеят за изящни изкуства в Гент (MSK Gent) откри за публиката нова изложба от своята постоянна колекция. Сред изложените предмети на изкуството обаче има 24 не принадлежащи на музея експонати – платна, атрибутирани на четката на Казимир Малевич, Висилий Кандински, Владимир Татлин, Лазар Лисицки, Алексей Явленски, Наталия Гончарова, Михаил Ларионов и други художници от руския авангард.
Уебсайтът на музея не дава никаква информация по какъв начин институцията е събрала тази изложба. Според белгийската преса, предметите на изкуството, за които става дума, са били взети под дългосрочна аренда от Фондация Дилегем (Dieleghem Foundation), основана от брюкселския колекционер Игор Топоровски.
Всички изложени работи могат да бъдат описани като предизвикващи множество въпроси. Те нямат изложбена история, никога не са били споменавани в сериозни научни публикации и не може да се проследи историята на тяхната покупка. Изложените платна на Кандински и Явленски не са включени в catalogues raisonnés – международно признати източници на данни за работите на тези художници. Някои предмети, например, сандъкът и чакръкът, уж нарисувани от Казимир Малевич, нямат известни аналози и няма никакви исторически данни или дори споменаване, че художникът е имал отношение към изрисуването на подобни предмети. Практически всеки експонат предизвиква въпроси. Музеят не публикува каталог и не предостави никаква информация за произхода или историята на изложените платна, освен имената на техните собственици.
Тези 24 експоната повдигат и други въпроси. Не е ли по-добре, докато не им се дадат отговори, експонатите да бъдат свалени и публиката да не се въвежда в заблуждение?
Според съобщение на белгийския вестник La Libre, директорът на гентския музей Катрин де Зегер планира да изложи още повече работи от колекцията на Фондация Дилегем през 2018 г. заедно с предмети на изкуството, временно заети от европейски музеи. Според вестника, госпожа де Зегер потвърждава, че има намерение „да пренапише историята на руския авангард“. Това е смело заявление, но възниква логичният въпрос: а по какъв начин тя има намерение да направи това?
Госпожа де Зегер е известен куратор на изложби на съвременното изкуство. Тя курира Московското биенале на съвременното изкуство през 2013 г., но този опит не я прави експерт по руския авангард. Когато де Зегер стана директор на гентския музей, тя обяви, че нейната задача е „да създаде открит музей“. За съжаление, тя откри поверената й институция с показването на много съмнителни работи.
Списък на подписалите се към 15.01.2017 г.: Константин Акинша, доктор на изкуствознанието, куратор; Вивиан Барнет, независим изследовател; Джулиан Барран, арт дилър; Джеймс Батервик, арт дилър; Айвор Брака, арт дилър; Алекс Лахман, колекционер; д-р Наталия Мюрей, изкуствовед, куратор; Ричард Нейджи, арт дилър; Александра Шатских, доктор на изкуствознанието, куратор; Ингрид Хатон, арт дилър; Жак де ла Беродер, арт дилър.
The Art Newspaper Russia, 15 януари 2017 г.
 
 
Пазарът на руския авангард
напомня надут балон
Интервю с Игор Топоровски
 
- Как се оказахте в Европа?
- Моето заминаване е свързано със семейни причини, а не с политически. Исках децата ми да получат добро европейско образование. Но главното е възможността да реализирам моя културен проект, за който мечтаех от много години. Винаги съм искал моята колекция на руски авангард да се върне в Русия, да стане публична, за да се попълнят тези празнини, които е имало и има в руския авангард.
Много неща, започвайки от 1920 -те, са се изпращали в съюзните републики и по провинциалните музеи на Русия. А след разпада на СССР фондовете започнаха да се продават масово, както това беше в Узбекистан. След обявяването на независимостта, републиканските музеи в Украйна, Азербайджан и др. се избавиха от руските произведения. Третяковската галерия след дълги преговори прие, за щастие, колекцията на Костаки, която сега се явява практически основа на настоящата колекция от авангард. Без нея Третяковката би била изключително бедна и ако вземем, да речем Любов Попова, то от 20-те работи в Третяковката – 16 са от колекция на Костаки.
- Вие казвате, че сте мечтали вашата колекция от руски авангард да се върне в Русия. Защо не я предадохте на Руската федерация?
- Беше ми казано, че това е невъзможно, че тук това не интересува никого. Когато се говори за пари, винаги става дума за конкуренция. Има много руско изкуство в частни ръце, затова конкуренцията е ожесточена. На никого, а особено на основните руски, американски и английски дилъри, не им трябват нови, открити наскоро работи. Тогава картините влизат в научен оборот и предлаганите на пазара работи могат да загубят своята изключителност. И дилърите не могат да искат от клиента колосални суми. Пазарът автоматично се променя.
Сега за дилърите условията са идеални: пазарът на руския авангард напомня надут балон с астрономически цени. Надува ги една малка група, която успява да продава на състоятелни хора. Но те не купуват картини, а акции. Днес са купили за 30 млн. и няма никакво значение какъв подпис има там – на Малевич или Кандински. Важното е, че струва 30 млн. В този балон това, което днес струва 35 млн., след 5 години ще струва 40 млн. Затова никой не е заинтересуван от появата на нов музей. Вие виждате как атакуват моя проект, който е научен и съвсем не търговски.
- Ако е така, както казвате, тогава защо не ви подкрепиха руските музейни специалисти?
- За тях също това е неизгодно. Те печелят най-много от това, че дават работи на международните изложби на авангарда. Те са принудени да уверяват всички в уникалността на тези работи, за да не спаднат цените на наема на произведенията. Много директори на европейски музеи ми се оплакваха колко трудно е да получиш работи от руските музеи за изложба. Сами разбирате, че когато структурата се явява монополист, тя се държи по съответния начин.
Ако се появяват работи на по-високо ниво, това частично девалвира вече познатите колекции. В провинцията по проект на Луначарски от началото на 1920-те години са изпращани най-силните произведения. Разбира се, в Третяковката и Руския музей има безспорни шедьоври. Нивото на работите обаче, изпращани в провинциалните музеи, не само, че не било по-ниско, отколкото в Третяковката и Руския музей, а понякога даже и по-високо, защото старите музеи с неохота приемат ново изкуство през двайсетте години.
Нашите музеи неясно защо се държат като монополисти. Отиваш в който и да е западен музей и разглеждаш спокойно всичко във фондовете. В Центъра Помпиду на мен, като специалист, ми показаха цялата графика на Шагал, по моя молба свалиха няколко гърбове на негови работи, защото смятах, че названията, датировките и произходът се нуждаят от уточнение. Представяте ли си как трябва да се молиш, колко прага да изтъркаш, да подписваш документи, за да видиш Малевич във фондовете на Руския музей?
- Фантастика!
- Основното е хората да могат да гледат на живо руския авангард. В Русия огромно количество специалисти работят само по фотографии. Те често така си и умират, без да са видели истинските работи. А на живо те изглеждат по-различно, отколкото дори на най-качествената снимка. Аз отдавна предлагах да се направи обща база данни на всички руски музеи, където има авангард. Тази база данни би включвала професионална снимка, рентгенограма, химията по работите на всеки художник. Тогава при обсъжданията би могло да се позовеш на нещо обективно, а не на празни приказки: „На мен ми се струва, че не е така“. Но това никой никога няма да го направи, защото съпротивата на музеите ще бъде колосална. С това те самите ще разрушат монопола: „Щом Малевич е само при нас, значи само ние можем да кажем истински ли е той или не“.
- Ще откриете ли музей по западен образец?
- Руският авангард е национално художествено наследство. Аз реших, че той непременно трябва да бъде спасен и където и да е, ще направя музей. Това не е работа за един ден: напускайки през 2006 г., аз посветих 10 години на изучаването на руския авангард. Макар че в университета изучавах този период, където ни преподаваше Дмитрий Сарабянов, който ми вдъхна любов към това изкуство. Работих във всички европейски архиви, във фондовете на най-големите музеи, в частност, в кьолнския музей Лудвиг. Исках моята колекция не само да бъде представена, но и научно обоснована. За да може да се разговаря с експерти, а не с арт дилъри, които ще дойдат и ще кажат: „Тук композицията се разпада или ръчичката не е дорисувана, или крачето е прерисувано – ценността на тази вещ не е толкова висока“. За мен са важни сериозните научни аргументи, изследванията.
- Защо откривате музей именно в Белгия?
- Аз живея тук, белгиец съм. И реших да извадя колекцията от пазарен оборот и никога да не я разпилявам. Тук тя ще бъде изложена за научни цели. Аз имам много архиви с документи. Смятам, че изучаването на работите трябва да се извършва в спокойна музейна обстановка, извън пазара. Ако се случи откритие, когато докажат, че работата не е от школата на някой велик майстор, а негово собствено произведение, музейните специалисти трябва да се съберат и спокойно всичко да изучат и обсъдят. И ако всичко е наред, да направят сензация. Но ако това се случва на пазара, означава, че работа, купена за 10 долара, изведнъж скача до 10 млн.
- За произхода на вашата колекция се носят слухове, кой от кой по-странни. Разкажете, моля, всичко така, както е.
- Първа измислица е, че съм притежавал работи от колекцията на Наум Габо. Никога не съм казвал такова нещо. Аз съм човек на науката и говоря само с фактически проверени данни. Прадядото на моята жена – Певзнер, е братовчед на Антоан и Наум Габо. Те заминават от Русия през 1923 г. и Певзнер живее в тяхната квартира на Масловка, където остават някакви работи. Той умира малко по-късно, а в квартирата се настанява неговият син, който не се интересува от авангарда, но не продава нищо, а го съхранява по навик, после предава колекцията на сина на известен филателист. Измислиха, че той е получил част от колекцията на Костаки. Това е пълна лъжа, защото един колекционер не би делил с друг. Друг въпрос е, че той е бил познат с Костаки в началото на 1950-те, разменял е с него. Естествено, колекционерите в Москва имаха едни и същи адреси и въобще имаше среда, предразполагаща към общуване и обмяна. Понякога, отивайки да купи марки, той попада на картини, някои от които, макар и рядко, придобива.
- Всичко това се отнася до колекцията на вашата жена. А откъде произхожда вашата?
- Тя има много източници, в това число музейни, тъй като купих достатъчно работи от т. нар. музейни разпродажби. Безкрайно може да се изброява, нищо не крия, моля, можете да се запознаете с всичко в моята фондация. Изпратете заявка или елате и се запознайте с всичко лично.
- Към директора на Ермитажа Орбели (1887-1961) вашата колекция има ли отношение?
- Да, купих работа на Родченко през 1990 г. от Камо Манукян, който донесе колекцията на Орбели в Москва. Третяковската галерия също купи от него картина на Пуни, и, ако не греша, Пьотр Авен - Лентулов. Всички приеха този произход, макар че по-нататък започнаха проблеми за Манукян, защото специалистите разбраха какво количество пари се крие в неговата колекция. Той е източен човек, много емоционален, не приемащ инсинуации и, естествено, развали отношенията си с много експерти. Но това е абсолютно реална история, за която всички знаят и аз съм удивен, че сега я наричат мит. През 2007 г. окрадоха Камо Манукян, за което съобщиха всички медии, включително Би Би Си. Откраднаха остатъците от колекцията му, включващи Явленски, импресионисти, Белини…
- Как успяхте да прекарате своята колекция през границите на Руската федерация?
- Не съхранявах работите в Русия. Част от тях бяха в Украйна, другите – в Прибалтика. Произведенията имат отношение към Руската федерация, но изкуството на авангарда не се явява монопол на Руската федерация. Това е изкуство и на Украйна, и на Грузия, и на другите републики, където са живели художниците. Ако някой иска да провери, може да подаде запитване в Министерството на културата и митниците. Там няма нито един документ за изнасяне на работи от мен.
- Кой от експертите даде мнение за вашите работи?
- Заключения се дават само тогава, когато работите подлежат на продажба. Колекциите, които се музефицират, не се нуждаят от заключения. Всички документи за произхода на работите и техния изложбен живот се намират във фондацията. Аз не съм правил специално никакви заключения, за да не бъдат след това оспорвани; и един експерт да каже така, а друг иначе. Между другото, аз каних всички експерти да дойдат в Гент и да видят работите, но никой не дойде.
- Кои експерти имате предвид?
- Тези, които подписаха отвореното писмо. Но трябва да се знае, че това не е никакъв списък с експерти: седем от тях са чисти арт дилъри, при това едри. За да си създадат видимост, те извикаха свои приятели за поддръжка. Например, един от арт дилърите се занимава с Франсис Бейкън, друг – с Климт и Шиле. Френският дилър Жак де ла Беродер, занимаващ се с немски експресионизъм от началото на ХХ в., се премести от Франция в Белгия, защото беше осъден от френски съд за продажба на фалшив Макс Ернст. Когато видях неговата фамилия в списъка, му звъннах. Той ми каза, че нищо не е подписвал, но в края на деня решил да се присъедини към приятелите си. В този списък има само трима души, които се занимават с наука, но, за съжаление, паралелно с това се занимават и с търговия. Те са активно въвлечени в търговска дейност и в проекта на Константин Акинша. Просто Александра Шатских, Наталия Мюрей и Вивиан Барнет работят за господин Акинша.
- Вие канихте ли тези трима експерти в Гент?
- Да, изпратих им писма, в които ги попитах: били ли сте в Гент, виждали ли сте моите работи. Питах ги, ако имат съмнения, с какво са свързани те; разпростират ли се техните съмнения върху всичките 24 изложени работи. Дойде отговор само от Наталия Мюрей от Лондон. Аз разчитах на оценка на експерт, но в отговор получих следното: „Подписах писмото, а по всички останали въпроси предлагам да се свържете с моя адвокат”.
На същите експерти писах, че съм готов да ги приема, директорът на музея в Гент е готова да им покаже и обсъди с тях всички работи. Ако човекът на науката има съмнения, трябва да ги разсее по съответния начин. С удоволствие бих изслушал тяхното мнение, което, надявам се, е базирано на реални доказателства. Но те не изложиха нито един истински аргумент.
- Аргументите срещу вас в частност са такива: никой от експертите не е чувал, че Малевич е рисувал чекрък и сандък; и работите ви на Кандински и Явленски не са включени в catalogues raisonnés.
- Те смятат, че знаят всичко? Изкуството е област, която може да се изучава безкрайно. Те смятат, че за Малевич са се съхранили всички материали и документи? Даже ако в документите, които е виждала подписалата писмото Александра Шатских, не е споменато нищо за сандъка и чекръка, би трябвало да й е интересно да види тези произведения. Знаем нашата история - много е изгубено. Струваше ми се, че хората на науката са длъжни да се заинтересуват, а не да започват ожесточена атака. Още повече, узнавайки, че тези неща няма да се появят на пазара. Даже големите колекционери, струваше ми се, би трябвало да искат да се запознаят с тях.
Що се отнася до Кандински, госпожа Барнет направи catalogue raisonné само за рисунките. И това беше преди много години. Не може да има пълни catalogues raisonnés – те постоянно се попълват. Появяват се нови работи даже от ХVI в., да не говорим за ХХ в.
- Защо Гентския музей не издаде каталог към изложбата?
- Това се нарича "фейк нюз". Това не е изложба! Музеят на Гент направи реинсталация на постоянната си експозиция и я снабди с няколко неща от частни колекции. Те решиха да покажат историята на живописта от Бош, който те имат, до съвременните художници. Обичайна музейна практика, вижте например Музея Орсе. Когато музеят прави реинсталация на постоянната си експозиция, никога не пуска каталог.
Разговора води Ксения Коробейникова
„Московский комсомолец”, 19 януари 2018 г. (със съкращения)

Превел от руски Кирил Василев