Капанът
на небинарния джендър

 
В първите дни на 2018 г. жителите на Калифорния надигнаха шум, че и те са се присъединили към живеещите на територията на Орегон и в столицата Вашингтон и така ще имат възможността да преразгледат правните джендър формулировки – от „мъжки”, „женски” до „небинарен”. В Калифорния приетият Закон за признаване на джендъра, който през октомври миналата година беше подписан от губернатор Джери Браун, ще влезе в сила по-късно тази година. Той е поредният знак за бавна, но гарантирана смяна на парадигмата. Щатът Вашингтон върви по същите стъпки, а и в Ню Йорк, и във Върмонт се обсъжда подобен трети джендър. В новия закон в Калифорния правната джендър формулировка внася драматична промяна. Вече най-важното не е какъв е полът ти по рождение (мъжки/ женски). Вместо това, правната джендър формулировка ще се основава на това, което калифорнийските законодатели смятат за „същностна характеристика на личността” - джендър идентичността.
---
Понятието „джендър идентификация” включва в себе си както възможността човек да се идентифицира на база определени физически характеристики, така и с форми на изразяване на джендъра, джендърни норми и джендър език. Това означава, че жител на Калифорния, независимо от определени физически белези, ако не се определя нито като мъж, нито като жена, може да промени правната джендър формулировка на „небинарен”. Зад тази промяна стоят ясно разписани мотиви: според калифорнийския сенатор Скот Уинър, опцията „небинарен” означава, че „транссексуалните и определящите се като „небинарни” вече ще могат да се определят като такива, каквито са, а не като такива, каквито обществото им казва, че трябва да бъдат”. (Законът в Калифорния има по-широк обхват, отколкото подобните на него законодателни мерки в другите щати. Той дава възможност на гражданина да избере „небинарност” както в акта си на раждане, така и в други официални документи, например в шофьорската си книжка.)
Законодателите в Калифорния и прогресивните законодатели в другите щати може и да са водени от най-добри намерения, но тази част от новото законодателство съдържа в основата си опасна грешка. Казвам това в качеството си на „небинарна” личност, като човек, който се идентифицира като джендъркуир и използва неутрални местоимения за останалите джендъри, като „те” и „тях”. Освен това, аз съм преподавател по философия и прекарвам голяма част от времето си, разсъждавайки на какъв принцип са изградени и как се прилагат джендър категориите. Според мен, добавянето на „небинарен” в списъка с правните джендър формулировки не помага за решаването на основния проблем, а именно: всяка правна система, която изисква от хората да записват джендъра си, бетонира контрола на държавата върху телата и идентичностите ни.
Когато Законът за признаването на джендъра беше подписан, той бе остро критикуван от десницата, която го обяви за противоречащ на природата, науката и дори на божиите закони. Консервативните групи, от своя страна, твърдяха, че правната джендър формулировка трябва да отразява предполагаемия факт, че природата определя всички или като „биологично мъжки”, или като „биологично женски”. Съветът на семействата в Калифорния закачи към Закона лозунга: „Сменете вашия джендър проектозакон”; те го иронизираха, заменяйки „описание на физическите дадености” с „описание на чувствата и на самоопределянето”. Такива групи смятат, че правителството трябва да подкрепя идеология, според която джендърът се определя на база обстоятелството дали при раждане имате пенис или вагина. Мнозина отляво пък приветстваха закона като геройски защитаващ правата на транссексуалните лица (ЛГБТ) и прогресивните идеали.
Въпреки очевидното несъгласие между двете групи, консерватори и либерали споделят една основнатеза. Консерваторите настояват, че държавата трябва да записва какви са ми гениталиите. Либералите настояват, че вместо това, държавата трябва да регистрира моята самоидентификация. Но и двете групи защитават позицията, че държавата трябва да се занимава с моя джендър, независимо какво разбират под това понятие.
Постъпвайки по този начин, всеки щат - независимо дали автоматично или напълно умишлено – ще подкрепя използването на правната джендър формулировка, за да подсили предпочитаната от него джендър идеология. А това, че човек пропуска да си даде сметка за обстоятелството, че в този спор държавата е определена за краен арбитър, е наивно и опасно.
Коментарите на сенатор Уинър в подкрепа на закона същоподкопават широко разпространената илюзия, че нашите джендър идентичности съществуват независимо от правните рамки. Той сякаш вярва, че работата на държавата е само да отразява джендърите на индивидите. Но правните институции, с които си имаме работа всеки ден, правят нещо повече от това да регистрират джендъра.
Законите затвърждават езика, понятията, правата и задълженията, които конструират джендър категориите. Обществото, за което сенатор Уинър вярва, че „ни казва кои трябва да бъдем”, не може да бъде откъснато от институциите, които го структурират: законите, както и хората около нас, установяват джендър категориите, независимо дали ние се идентифицираме с тях или не.
Признавам им заслугата на прогресивните законотворци, че е по-добре да има трети вариант – „небинарен”, отколкото избирателите да бъдат ограничавани до „мъжки” и „женски”. Това е наистина постижение - да се противопоставиш на едва ли не универсалната правна практика на маркиране (и контролиране) на телата според аршина на една двойна класификация, която се базира на репродуктивни характеристики. Най-доброто решение обаче би било да се премахнат всички джендър маркери, свързани със „спусканите” от държавата идентификации. Американците не трябва да се примиряват с избора между два правно класифицирани джендъри на основата на гениталии и три правно класифицирани самоидентичности.
Новият закон принуждава калифорнийците да се идентифицират, избирайки от тройната гама възможности, въпреки че законодателите очевидно осъзнават, че обхватът на джендър идентичностите, без да броим мъжкия и женския, е огромен и на практика - неограничен. Законът определя, че „понятието „небинарен” скрива зад себе си хора с джендър идентичности, които попадат извън традиционните разбирания за строго женско или мъжко... като например джендърно неутрален, джендъркуир, джендърно флуиден, биджендър, панджендър (обхващащ всички джендъри – бел. пр.), несъответстващ на никой джендър или с вариращ джендър”.
С други думи, днес Калифорния слепва под един етикет всички идентичности, различни от „мъжка” и „женска”, под „небинарния”. Това води до по-малък брой алтернативни джендър идентичности на „нито жена, нито мъж”. Далеч без да избягва джендърната бинарност, този закон, а и всички други подобни на него, ще продължат да определят всяка джендърна идентичност по отношение на двоичното. Този закон ще продължи да увековечава общите предразсъдъци, че двоичните идентичности са някак по-легитимни от множеството други идентичности. И вместо да деконструират джендърната бинарност, законодателите всъщност ще я запазят.
Несъмнено сегашната правна система кодира джендъра толкова надълбоко, че няма пряк път към онази съдебна практика, която да е неутрална спрямо джендъра. Единствените приложими варианти, с които към момента разполагат законодателите, могат всъщност да бъдат три джендъра или два, които са законни. Но ние трябва да започнем да мислим отвъд това делене. Няма основателна причина, поради която държавата да трябва да си води регистри за нашите тела или за нашите идентичности.
Подобни класификации са използвани, за да контролират хетеросексуалните бракове (до 2015 г.), за джендър сегрегацията при гласуване (до 1920 г.), за да не допускат жени да служат в армията (до 1948 г.), а също, за да изключват жени от университетите (официално до 1969 г., а и мен самата от Йейл). Исторически погледнато, можем да предположим, че федералното, както и щатските правителства, са кодирали биологичния пол в служба на институционалния сексизъм. Правната джендър формулировка като цяло позволи на жените - общо взето - лесно да бъдат изключвани от позиции, натоварени със социална и политическа власт.
Казвам „общо взето”, защото тези класификации също понякога са били използвани, за да „превъзпитат” сексизма. Тук имам предвид дял IX, онази част от закона, забраняваща дискриминацията по полов признак в образователните програми, които получават финансиране от федералния бюджет.
Може би е добре известен фактът, че имаше изискване училища и университети да финансират женските спортове - мярка, която революционизира участието на жените в леката атлетика в Съединените щати. Правната джендър формулировка бе част от стратегията за налагане на дял IX, защото ако в закона не бе заложена възможността да се проследяват студентите от мъжки и женски пол, то тогава би било много по-трудно да се гарантира, че жените са с равен достъп до образователните програми. Дял IX е само един пример за начините, по които правната джендър формулировка е използвана с цел определени права на жените в Съединените щати да бъдат гарантирани.
Но днес пред дял IX стоят редица проблеми. Той беше изграден на такъв принцип, че не взимаше предвид сложността, която интерсексуалните, транссексуалните и небинарните студенти внасят в образователната система. Подобна нова ситуация поставя въпроси, за чийто отговори не е адекватно да се използва Дял IX:
- Може ли едно училище да извършва дискриминация спрямо небинарните личности и това да е законно?
- Съществува ли училищна спортна лига, която е нарушила дял IX от закона, принуждавайки транссексуални момчета да участват в спортен двубой срещу момичета?
Може би тези питания дават по-ясен отговор на въпроса дали в правен аспект полът е заменен от правната джендър идентичност. И ако това е така, трябва да признаем, че ще си имаме нови неприятности. Помислете само за Закона за признаване на джендъра в Калифорния. За съжаление, този закон нарушава собствените си принципи, като потъпква правата на гражданите, свързани с неприкосновеността на личния живот. Правният апарат, без ни най-малко колебание, посочва, че джендър идентичността е „основно лична” и че трябва да има „идентификационни документи, издадени от държавата”, отразяващи джендър идентичността.
Джендърните идентичности са сложни и дълбоко индивидуални. Няма един единствен начин, по който да се формулира основата за джендър идентичността, а и не всички граждани имат стабилна и ясно определена идентичност.
Всяко правно категоризиране на джендър идентичността, което задължително предполага да отговаря на изисквания за външни критерии на идентичност (като например удостоверение, че е заявено „под страх от отговорност за лъжесвидетелстване”), със сигурност ще бъде неадекватно и с подценяващ ефект. Не бих искала едно от моите дълбоко лични разбирания за моята личност да бъде записано и запазено без право на промяна в шофьорската ми книжка, също както не бих искала в нея да са записани данни за гениталиите ми.
Приветствам законодателите в Калифорния затова, че са идентифицирали проблема и вече се стремят да поправят отрицателното въздействие, което правните джендър маркери оказват върху живота на транссексуалните и небинарните граждани. Но тяхното решение ни отвежда някак встрани от проблема и би било добре, ако другите законодатели внимателно обмислят цената, която са готови да платят за него. Калифорнийското решение има един недостатък – то не се изправя срещу основния проблем, който е заложен във всяка правна джендър система, а именно – не съществува юридическо основание, което да защити обстоятелството, че джендър идентичността или пола на хората са подложени на записване и регистрация. И ние не трябва да продължаваме да възвеличаваме предполагаемото право на държавата да определя джендър идентичностите на гражданите. Решението на проблема или пътят напред е насочването ни към изхода на досегашната платформа на неговото решаване.
 
The New York Review of Books, 30 януари 2018 г.