Държавата като услуга | crypto

 
След като блокчейн технологията навлезе в света на банките и почти отне на държавата прерогатива да печата пари, въпрос на време беше тази технология да навлезе и в света на държавната администрация.
Според едно скорошно изследване на Института за бизнес стойност на IBM и разузнавателния отдел на The Economist, проведено сред 200 политици в 16 страни, девет от всеки десет правителствени организации възнамеряват до 2018 да инвестират в блокчейн технологията за управление на финансовите транзакции, управление на активи, сключване на договори и спазване на нормативните изисквания. Това – с цел да се намали бюрокрацията и да се възвърне доверието в държавата.
Звучи като изтъркана демагогия, но ето, че швейцарският стартъп Procivis предлага на основата на блокчейн пълна гама от услуги на публичната администрация, включително подаване на данъчни декларации, вписвания в поземлен и търговски регистър. На сайта на Procivis можем да прочетем, че началото е поставено през октомври 2016 благодарение на платформата eID+ с тенденцията да се работи съвместно и с други правителства в трансгранична посока. Погледът в дигиталното бъдеще обаче идва с блокчейн платформата за персонални данни VALID, която Rrocivis са разработили върху концепцията за личен суверенитет в дигиталния свят и развиване на peer-to-peer икономика[1].
Procivis е швейцарски проект, главната му квартира е в Цюрих, но амбицията му е да се превърне в глобален криптографски център, разчитайки на напредничава регулаторна рамка и на високия професионализъм на специалистите си.
Ограниченията биха могли да дойдат от новия европейски регламент за неприкосновеността на личния живот, който ще влезе в сила на 25 май 2018 г.[2] и с който всеки бизнес в ЕС или бизнес, който борави с данни за граждани на ЕС, ще трябва да се съобразява. Според създателите на Procivis, VALID не само няма да е в нарушение, но “би могло да бъде ново решение и за GDPR“.
Но Procivis не е единственият blockchain проект за електронно правителство. Наскоро се чу и за естонският Neocapita.
Neocapita е частно начинание, регистрирано в Естония, но с офиси във Виена и Букурещ. Разработената от него платформа се казва Stoneblock. Наскоро в Bitcoin Magazine се появи изявлението наТони Виленберг, основателят на Neocapita, че в момента екипът на начинанието преговаря с различни организации и юрисдикции по конкретни пилоти, като например с Програмата на ООН за развитие, благотворителната организация World Vision и с две правителства - Афганистан и Папуа Нова Гвинея. С World Vision и правителството на Афганистан предложените пилоти са с цел осигуряване на прозрачност в процедурите по предоставяне на финансова помощ. Вноските ще бъдат вписвани с помощта на блокчейн технологията и ще бъдат отворени за всички дарители.
С правителството на Папуа Нова Гвинея пък Neocapita обмисля ползване на платформата Stoneblock за записване на трансгранични транзакции, като по този начин се осигури по-голяма прозрачност.
"Не всяка технология може да бъде пренесена в контекста на развиващите се страни", казва Виленберг, „но в тези страни усвояването на мобилни технологии се случва с темп, около три пъти по-висок от този в развитите страни.
Интересен е пътят, по който еволюира идеята за Neocapita. Първоначално е била обмисляна платформа, която да е удобна, да обслужва страна с относително малка гъстота на населението, пръснато на относително голяма площ, каквато е Естония. Впоследствие се е стигнало до идеята, че такава платформа би могла да е от полза и за естонската диаспора по света. А накрая се стига и до идеята да се предложи електронна резиденция в страната на всеки желаещ по света. Т.е. всеки би могъл да стане виртуален гражданин на е-Естония.
Как GPDR би третирала екосистема като Stoneblock, в която данните, принадлежащи на различни граждани и правителствени агенции, ще водят ефективно съвместен живот? Според създателите, това е категорично разрешено.
Засега като че ли никой не бърза да коментира достойнствата и недостатъците на подобни публични администрации, поместени върху частни платформи. Само бъдещето ще покаже.
 


[1] Партньорска икономика, при която посредникът става излишен.
 
[2] Общ регламент за защита на данните или "GDPR".