Трептене на структури и фактури

 

Йордан Парушев (1958 - 2011), „Следи”, Национална галерия, Квадрат 500, 8 февруари – 18 март 2018
 
„Следи” на Йордан Парушев органично сплита своята сложна пластическа и семантична структура – палимпсест, с духовните внушения и контекста на зала 19 в Квадрат 500, която е своеобразна крипта.
Изложбата ни води по следите, оставени от един изключителен български художник от поколението, което се появи на художествената сцена в края на 1980-те и в най-голяма степен преживя трудния избор на своето позициониране при смяната на социокултурните модели, както и на една нова самоидентификация между традиция и съвременност.
През годините Йордан следваше своя порив за автентичност, като премина през редица етапи. С много работа, съвестно и последователно осмисли и преорганизира опита на традицията и уроците на модерността, намери ценностни ориентири и ги изрази с чистотата на индивидуализиран пластичен език.
Йордан Парушев отвоюва свое място в съвременното българско изкуство с артистичната си позиция, дълбоко мотивирана от пространството, с интимното си преживяване на живописта, на скрита й мистична вибрация. Изкушен, вътрешно обвързан, наслаждаващ се на чистото звучене на пластическата материя, той превърна това свое пристрастие в траен маркер, определил качествените характеристики на неговото изкуство. Независимо от промените, съмненията, експериментите в посока на неконвенционално изразяване, Йордан доразви и защити пластическото си усещане, категоризира елементите на своята артистична лексика, осмисли тяхната семантична, идиоматична стойност.
Качествен поврат в неговото съзряване като художник е откриването на изключителните възможности на хартията като материал, на колажа като начин на изразяване. Йордан разкри неподозирано богатство от интонации, със сложни тонални, колоритни и структурни взаимовръзки в един широк и овладян регистър от пластически внушения. Всъщност той живописва с цветни хартии, като запазва и разкрива автономната характеристика на материала. Многопластовото наслагване, натрупването на прозрачни, полупрозрачни и плътни слоеве, долавянето на деликатни цветни хармонии и тънко степенувани тоналности и фактури, определят един високо естетизиран артистичен израз.
Чистотата, изтънчената сетивност на повърхнини и материи, чувствителността към структури и фактури в деликатните цветни отношения постигат завършеността на художествен синтез, значимостта на пластически идиом. Външно сдържани, отдалечени и притихнали, вътрешно наситени, картините на Йордан извеждат своята естетическа стойност в етичен коректив, своята пластическа вибрация - в емоционално и духовно движение.