Колко бежанци остават в България?

 
„Миграцията през 2017: какво се случи на национално, регионално и законодателно ниво?” бе темата на дискусия, организирана от фондация „Български адвокати за правата на човека” и Център за правна помощ „Глас България”, която се проведе на 7 февруари в Център за култура и дебат „Червената къща „Андрей Николов“.
Ето конкретните данни, които изнесоха организациите, някои от тях – добре известни, други не толкова:
1. В сравнение с 2016 г. в България са влезли много по-малко имигранти, търсещи защита. Според данни на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за 2016 г. те са били 19 418 души, а за 2017 г. - 3700 – т.е. над пет пъти по-малко. Диана Даскалова от Център за правна помощ „Глас България” коментира, че този факт има и своята лоша страна - този спад е целенасочено и изкуствено създаден чрез послания и действия от страна на български дипломати, политици, законодателни и изпълнителни органи, които с отношението си спрямо имигрантите, които вече са вътре в страната ни, искат да кажат на онези, които се готвят да влязат у нас – тук вие сте нежелани. Като цяло обаче, за 2017 г. около 80% - 90% от потърсилите закрила у нас сирийци получават статут – бежански и хуманитарен. Следващата голяма група, получила общ хуманитарен-бежански статут са афганистанците – 17, следвани от иракчаните – 103 и пакистанците - трима.
2. Продължава тенденцията на предходните години административното задържане и систематичното връщане да се утвърждава в националната ни политика като един от основните инструменти за регулиране на миграционните потоци – това, разбира се, уточни Даскалова, не е чак толкова изолирана българска тенденция.
3. През 2017 г. са направени нови законодателни промени, с които у нас вече ще има две нови институции за задържане, затворени центрове на ДАБ, както и приемателен център, който ще започне да функционира през 2018 г. и ще е специално за т. нар. „краткосрочно задържане” за 30 дни на първоначално влизащите в страната с цел установяване на тяхната самоличност.
4. През 2017 г. българските власти извършват „лабораторен” експеримент с две групи имигранти - от Шри Ланка и от Бангладеш. Те кандидатстват за закрила по едно и също време. Това садве абсолютно нови за България групи чужди граждани, но начинът, по който текат производствата по техните случаи, включително активната комуникация, която български имиграционни служби поддържат с посолството на Шри Ланка в Полша за организиране на тяхното връщане (нещо, което е незаконно), отправя ясно политическо послание към всички, идващи от Шри Ланка и Бангладеш: вие не сте желани в България. В крайна сметка, от групата от Шри Ланка, която е около 70 души, над 50 са върнати. От Бангладеш пък процентът на върнатите е нула.
5. През 2017 г. се наблюдава увеличаване на българските нпо-та, работещи с бежанци. Стига се до ситуации, в които няма свободни стаи за всички организации във „Враждебна”, например, и се случват куриози - бежанец, обгрижван от много от тях, да заяви, че ако още някой психолог говори с него, той сериозно ще се замисли дали не е откачил. Причината за роенето на нпо-тата е, че тяхното финансиране по европейските програми идва „малко следварително” заради сложните процедури по одобряване и тогава или вече има други организации, които се занимават с дейност като тяхната, или от проекта им вече няма нужда. В същото време, в момента имигрантите се нуждаят от помощ при интегрирането на децата им в българските училища. Причината е, че в учебните заведения, в които са настанени децата на бежанците – предимно с ромско население, трябва допълнителна работа от страна на нпо-тата с учениците, така че те да се опитат да приемат новите си съученици. Добрата новина в случая е, че в България бежанците, желаещи да останат, са много малко.