Не е лесно
да си издател в България

 
Разговор с Тобиас Фос, главен мениджър на международните проекти на Франкфуртския панаир на книгата
 
В средата на декември Гьоте-институт организира Закуска за издатели. Поводът беше подготовката на Софийския международен панаир през 2018 г., когато на фокус ще бъде немскоезичната литература.
 
- В качеството си на вицепрезидент на Франкфуртския панаир на книгата само преди няколко часа се срещнахте официално с български издатели. Какво ви e първото впечатление от тях?
- Че са много ангажирани. Че в България не е лесно да си издател. Затова си говорихме и с вашия министър на културата Боил Банов. За първи път съм в България, подготвяме участието на немскоезичната литература на следващия Софийски панаир на книгата. Затова срещата ми с българските издатели в Гьоте Институт беше проучвателна. На нея дойдоха 50 души, което показва голям интерес. Видях, че бъдещото събитие започва да се планира отрано, а германците обичат дългосрочните планове. Споделих с министъра две възможности: 1. държавата да подкрепи участието на всички издатели, защото, честно казано, не съм привърженик на идеята да се подкрепят само някои издателства; 2. в България да се въведат също както в Германия намалени ставки на ДДС. При нас, например, „обикновените” продукти са със ставки 19%, а книгите – със 7%. И това е добре за всички по веригата - издателства, книжарници. Причината е проста: в Германия всяка книга има твърда цена. Издателят поставя определена цена на книгата и тя трябва да бъде продавана навсякъде на нея – и в малките книжарници, и в големите вериги – без никакви намаления. В Германия имаме много гъста мрежа от книжарници – 6000. И като се има предвид, че те са разпръснати в различни провинции, твърдата цена е много благоприятна за тях. Тук, при вас, вероятно срещу идеята биха били големите вериги книжарници – те биха искали, разбираемо е, да продават бестселърите на 10% по-ниска цена. От друга страна, опитът ми показва, че при големите вериги, когато бестселърът поевтинее, това автоматично води до по-високи цени при останалите книги. Освен това, за да се види ефектът от промяната, ще трябва да минат няколко години. А днес хората не обичат много да чакат и да плащат за съдържание, което безплатно могат да намерят в интернет. Едно от предизвикателствата пред нас, появило се с дигитализацията, е пиратството. В нашата сфера, ако човек иска качествено съдържание, трябва да си плаща. Знаете го много добре от опита си във вашия вестник. Вие не можете просто ей така да го подарявате, нали?
- А какъв е принципът, по който библиотеките в Германия се снабдяват с книги?
- Правилото е да поръчат на книжарниците и да получат специално издание с отстъпка. Обществените библиотеки получават желаните от тях книги с 22% - 20% намаление.
- Кога смятате, че България ще стане фокусна страна на Франкфуртския панаир?
- Това бе причината днес сутринта да си говоря с министър Банов. Бих бил много радостен, ако организацията и подготовката на българското участие във Франкфурт премине безпрепятствено. В миналото, например, вие имахте сериозен проблем[1], че заявката ви идваше твърде късно.
- Защо е така? Разбрахте ли от срещата с издателите?
- Защото договорите не били готови, но това е проблем, който засяга и други страни, не само България. Във Франкфурт принципно очакваме заявката до края на януари, а тя, като пристигне през август, е малко късно - както за нас, така и за издателствата. Все пак, ако човек иска издателствата да бъдат добре представени, по-отрано трябва да се знае дали ще участват или не. Министърът ме увери, че парите, които ще се заделят за участието във Франкфуртския панаир, ще бъдат осигурени така, че още през януари да може да ни се изпрати заявка.
- Искате да кажете, че министерството на културата ви е дало такова уверение?
- Да. И това много ме зарадва, защото е важно за нас. Ние бихме искали да осигурим добро място на България по време на панаира.
- А какво разбирате под „добро място”? Важен ли е интериорният дизайн на мястото?
- Под „добро” разбирам централно място. Вероятно тук, в НДК[2], вие се ориентирате къде да намерите издателството, което търсите, но за мен като гост начинът на разполагане е объркващ. Разбирам желанието на някои издатели да се смени мястото, на което се провежда панаирът, но въпросът трябва да се обсъди от повече страни и от българските колеги, аз нямам право да коментирам. А иначе, по отношение на дизайна, ще кажа нещо по-конкретно за оформлението на книгата, от което можете да ваправите по-широки изводи. В момента в Германия забелязваме следната тенденция: читателите са по-малко отпреди, но пък те отделят повече пари за книги. Истината е, че книгата, която можеш да държиш в ръцете си и да разлистваш, постепенно се превръща в предмет на лукса. В такъв случай дизайнът става все по-важен. В Германия имаме конкурс за книга с най-красив дизайн и наградата се връчва всяка година. Конкуриращите се книги са като малки произведения на изкуството и си мисля, че формата е много важен критерий, определящ избора на купувача. Един издател може да изпъкне и да се открои сред силните конкуренти, ако притежава много специален и характерен облик, който да е само негова запазена марка. Но не искайте да ви кажа кой е идеалният дизайн, защото изборът на книга е свързан с несъзнаваното и с конкретния избиращ.
- А как си обяснявате успеха на Грузия – тя е поканена през 2018 г. да бъде специална страна – гост на Панаира във Франкфурт?
- Ние от 2011 г. - цели 7 години - водим кореспонденция с Грузия. Имахме време за предварителна подготовка. Но все пак, случаят с Грузия не е първият – Франкфуртският панаир има практиката да кани страни с редки езици. Ето, например, Грузия има собствена азбука, както и интересни млади автори. А ние се стремим да поддържаме разнообразието – представяме страни от всички краища на света. Преди няколко години, например, Исландия бе нашата специална страна-гост. А тя е удивителна – с население от 300 000 души – и наложи нов стандарт как да се представят „по-специфични страни” - гости. И доказа, че не е важно колко голяма е една държава, а какви идеи има. Така успя да се възползва от възможностите, които й предлагаме с нашите над 7200 издатели от повече от 100 държави.
- Имали ли сте усещането, че се конкурирате с други панаири – например с тези в Лайпциг, Москва, Пекин?
- Лайпцигският панаир е много по-различен от всички останали в Германия. Той е с фокус читателя - подготвя много силна програма, но в сравнение с Франкфуртския панаир е много малък и както ви казах, има съвсем друга цел. Ако говорим за Азия, там с най-голямо значение е панаирът в Пекин. Франкфуртският панаир посещава и други панаири заедно с германски издатели, като за целта ползваме финансовата подкрепа на Министерството на външните работи на Германия. Причината е, че издателите не могат да си платят дори участията на панаирите в Германия, които са 20 на брой. А какво остава за Панаира на книгата в Москва, който през последните години, за съжаление, се е свил много, но продължава да е важен заради научната литература, която предлага. И още една подробност - Германия е вторият по големина пазар на книги в света - но въпреки това, за издателите е много скъпо да си наемат щандове на различни панаири по света. И това е причината да използваме подкрепата на Министерството на външните работи. Лондон е важен панаир на книгата, но за сравнение - там участват 53 страни, а при нас - над 100, те имат 40 000 посетители, а ние - 270 000, от които 170 000 са търговски представители, а 100 000 души са представители на, така да се каже, „широката публика”.
- Какви са причините да поскъпват книгите? В България едно заглавие след 5-6 години поевтинява.
- В Германия се наблюдаваше следната тенденция – книгите с твърди корици поскъпват, разбираемо, заради увеличаващите се изисквания към дизайна. А тези с меки корици дълго време си стояха на една цена. Сега се наблюдава друг проблем – ако продавате книгите си с твърди корици твърде евтино, това ще бъде за сметка на книгите с меки корици. Те са поставени в губеща позиция и заради електронните книги. Статистиките показват, че в САЩ най-много се купуват електронни книги в определен жанр – любовни романи, криминални разкази, литература за самоусъвършенстване. От друга страна, и високата литература, която се обсъжда във вестници като вашия, се оказа, че също се купува под формата на електронни книги, защото и тя може да бъде възприета като тип жанрова литература. Така че няма как да не възникне конкуренция между електронните книги и тези с меки корици и последните да не поскъпнат.
- Книгите за деца имат ли специално място сред водещите се конкурентни борби?
- Да. Около една трета от предоставяните авторски права се падат на книгите за деца. Те са специален сегмент от пазара, защото възрастните обичат да купуват детски книги и с удоволствие плащат за тях. Изследвания показват, че ако на едно малко дете от ранно детство родителите му четат приказки, то и когато порасне ще развива навика си да чете книги. Ето защо е стратегически важно детската литература да получава финансова подкрепа и от страна на държавата.
- А какви са предизвикателствата при предоставянето на авторски права?
- Естествено, те са скъпи и затова трябва предварително да сте осигурили много добър преводач и силна рекламна кампания. Двете изисквания важат и в случаите, когато български издател иска да продаде ваш автор. Преводачът трябва да е наистина перфектен, защото, когато имате проблем с някоя книга, пред вас застава въпросът – авторът ли не умее да борави с думите или преводачът не е най-добрият... Обичам да цитирам Борхес: „Четенето е като да мислиш с главата на някой друг”. А какво остава, когато трябва да мислиш не с главата на твой сънародник, а на чужд автор, в чийто непознат свят е примамливо да се гмуркаш. В такъв случай си изправен пред дилема – само на теб ли тази книга е интересна, защото разкрива непознат за теб свят, или преводът й ще предизвика любопитството и на сънародниците ти... В Германия, например, 12% от новите заглавия са на чужди автори. А от тях 65% са писани на английски. В САЩ пък само 3% от новите заглавия са преводни. Езици като българския са изправени пред сериозни предизвикателства. Но има няколко немскоезични издателства, които превеждат български автори. Такива са например германските Wißner-Verlag; Verlag Kiepenheuer & Witsch; Wunderhorn Verlag; австрийското Residenz Verlag и швейцарското INK PRESS.
- Вие сте завършили биология. Прилагате ли я по някакъв начин в работата си за Франкфуртския панаир?
- Десет години съм се занимавал с изследвания в сферата на история на ембрионалното развитие и еволюцията и връзката между двете. По онова време изследователският ми екип работеше много с философи. Един от основните въпроси, който ни интересуваше, бе какво е това знание и как то се генерира и структурира. Това именно сега ми помага в работата – изяснява ми в някаква степен инструментариума, т.е. механизма, по който знанието достига до хората или не достига, захранвайки ги с някаква илюзорна информация. Днес има редица интересни автори, особено американски, които пишат по проблема – да вземем например известната книгата на Оливър Сакс „Мъжът, който взе жена си за шапка“ (1985). Сакс е невролог и освен с биология и психиатрия, се занимава и с писане на книги, в които се опитва да обясни психичните заболявания и по този начин да извлече изводи за функционирането на мозъка. Тази книга е пример как една много сложна тема заинтригува голям брой хора и се превърна в бестселър.
- А има ли гаранция, че един автор на бестселъри може да живее от писане на книги?
- Отмина времето на Хайнрих Бьол и Гюнтер Грас – големи писатели, които живееха от своите романи. Днес в Германия, например, излизат 72 000 нови заглавия, а като добавим и преиздаваните автори – стават общо 89 000. Сякаш съвременните автори пишат, за да оставят нещо смислено след себе си. Но дали това не е просто някаква нова форма на себепоказване, чиито корени трябва да се търсят в новите социални медии... Разбирате, че сред толкова много имена е много трудно да се наложи само едно. Младите автори започват да водят коментарни рубрики в издания за култура като вашето. И една от целите е - по-широка популярност.
Разговора води Теодора Георгиева


[1] В брой 37 от 11 ноември 2016 г. вестник „Култура” публикува разговор с издателя Манол Пейков, озаглавен „Фиаското във Франкфурт. Българският щанд – голям, празен и грозен” http://www.kultura.bg/bg/article/view/25333
[2] Разговоръг се провежда на 13 февруари, в сградата на НДК по време на Софийския панаир на книгата.