Два типа безкрайност

 
Адриана Чернин, „Отклонения”, галерия „Структура”, 25 януари – 17 март 2018
 
През 2014 г. Адриана Чернин е поканена от МАК (Музея за приложно изкуство във Виена) да работи с оригинални елементи от един орнамент от джамия от XIII в. в Кайро. Това е само фрагмент, няколко плочки, без решетъчната конструкция, която ги държи заедно. За да добие представа за целия орнамент, Чернин е принудена да реконструира геометричната система, в която той e положен. Този опит е от решаващо значение за художничката и стои в основата на търсенията й през следващите години. Както самата признава в едно свое интервю: „това, което открих за себе си по време на реконструкцията, надхвърли всичките ми очаквания, беше толкова фантастично и наистина безкрайно”. Произведенията, които тя показва в галерия „Структура”, са резултат от тази обсесия от ислямския орнамент, която има своите чисто формални, но и политически, религиозни и екзистенциални аспекти.
Ислямското изкуство развива орнамента до степен, която християнското изкуство не познава, защото в Корана, както и в Стария завет, има забрана за изобразяване на Бога и на всяко изображение, което може да се превърне в кумир. Страхът от идолопоклонство е в основата на развитието на орнаменталната украса на ислямските храмове, което не означава, че орнаментът има просто декоративна функция. Напротив, той е част от определена религиозна идея за един трансцендентен Бог, който е непознаваем по същността си. Той е Всемогъщ, Всемилостив, Безкраен, но дори тези имена не го изразяват напълно. Орнаменталната украса на джамиите трябва да насочи умовете на вярващите към тази идея за Бога.
Адриана Чернин взима един геометричен орнамент от ислямското изкуство и го използва като отправна точка за създаване на автономни произведения на изкуството, каквито ислямът не познава. Тоест, тя извършва културна трансформация на една форма, като сменя културния контекст, в който тя е създадена, и функционира в друг, който й е напълно чужд. Дали е толкова чужд обаче? Абстрактното изкуство, създадено в Европа в началото на ХХ в. (и всички негови по-късни продължения), всъщност е по-близо до идеята за орнамента в ислямското изкуство, отколкото до християнската изобразителна традиция, от която е родено и светското постхристиянско изобразително изкуство на Запада. Абстрактното изкуство не е формалистична игра, както и орнаментът не е, а е опит да се „изобрази” същностно неизобразимото – времето, животът, духът, безкрайността...Точно както орнаменталната плетеница в ислямския храм е опит да се загатне безкрайността и трансцедентността на един принципно неизобразим Бог.
Идеята за безкрайност, която орнаментът внушава, е резултат от повторението на едни и същи елементи в определена, предварително зададена структура. За Чернин това повторение, този калкулиран порядък има преди всичко политически смисъл. В него тя вижда тоталитарен порядък, безкрайна решетка, от която няма излизане. Ако за вярващия мюсюлманин орнаменталната украса в храма е начин да освободи погледа си от земното и крайното и да го насочи към небесното и безкрайното, то за Чернин идеята за безкрайност, която носи тази украса, е заробваща, защото съдържа в себе си неизменен алгоритъм. Кой от двамата е прав? Всъщност, те гледат на орнамента от противоположни гледни точки. Вярващият мюсюлманин гледа на орнамента отдолу нагоре. Той е седнал на земята в храма и вижда орнамента върху купола. Художничката гледа на орнамента от горе надолу. Тя е надвесена над своя лист или над екрана на компютъра и чертае. Ако видим в орнамента решетка, през която гледаме небето, той ще подчертава свободата отвъд него. Ако гледаме в орнамента решетка, през която гледаме земята, той ще подчертава несвободата, заключена в него.
Каква е стратегията на Адриана Чернин за справяне с тоталитарния порядък, заключен в орнамента? Краткият отговор е: разместването му отвътре. Не взривяването му, не заличаването му, а разместването му. Този подход е естетически много продуктивен, но ако го възприемем като политическа алегория, трябва да признаем, че в него има и политическа мъдрост. На формално ниво, това разместване става по различни начини. Най-често - като се запазва общата структура, в която е вплетен орнаментът, но между пресечните точки на основните линии се прокарват нови, които създават фигури, вклиняващи се в познатия орнамент. Или определени плоскостни елементи в рамките на орнамента се застъпват по различен начин и окото започва да се обърква при прочита на формата. Ефектът е като при разместването на калейдоскоп. Старите фигури все още не са напълно заличени, а новите не са напълно завършени. Това създава усещането за динамика в работите на художничката, за „сюжет” в най-условния смисъл на тази дума. Политическата мъдрост, за която споменах, се състои в това, че Чернин не противопоставя един порядък на друг порядък, нито порядъка на хаоса, а настоява за условния характер на всеки порядък, за неговата принципна променимост.
На безкрайния порядък на орнамента в ислямската традиция Адриана Чернин противопоставя безкрайното преобразуване на този порядък. На безкрайността като необозримост на един неизменен порядък – безкрайността като неизчерпаемост на въображението и възможността за действие. Всъщност, това противопоставяне е морално значимо в контекста на естетическото и политическото, но ако отидем отвъд него, неговата значимост намалява. Тогава позицията на вярващия мюсюлманин изглежда дори по-адекватна. Каквото и значение да отдаваме на свободата на въображението, на нашата креативност, съвременната наука ни рисува една картина на вселената, в основата на която стоят физически константи, които остават недосегаеми. Как ще излезем от този затвор?