Любов и сън

 

„За тялото и душата“ (Testről és Lélekről), 2017, Унгария, 116 минути, сценарист и режисьор Илдико Енеди, продуценти: Арньо Мещерхази, Андраш Мухи, Моника Меч; оператор Мате Хербай, музика Адам Балаж, художник Имола Ланг, в ролите: Александра Борбей, Геза Морчани и др.
Награди и номинации: „Златна мечка“, на ФИПРЕССИ и на Екуменическото жури от Берлинале, номинация за чуждоезичен „Оскар“ и др.
Ще бъде показан на 22. София филм фест - 12 март в кино „Люмиер“.
 
Необичаен филм. Радушен.
В кланица за говеда постъпва нова инспекторка по качеството (Александра Борбей). Тя е млада, аутична, педантична и уникално паметлива. Казва се Мария и мрази да я наричат Марика. Прави впечатление на финансовия директор Ендре (Геза Морчани) – симпатичен брадат мъж на години с недъгава ръка. И двамата са самотници.
Елен и кошута бродят из зимна гора край малко езеро. Ровят в снега. Докосват си муцуните.
В кланицата става малък инцидент и е извикана психоложка, която да открие виновния. Така Мария и Ендре разбират, че сънуват един и същи сън – за елена и кошутата в гората с езерцето. Това е адски странно. Ендре настоява за близост, но тя се дърпа – не понася физически контакт. Отива при своя психотерапевт. Той я съветва да слуша любовна музика. Послушва го. Отношенията й с Ендре я принуждават дори да си купи телефон. Както в „Душите ни през нощта“ на Ритеш Батра (вж. „Култура“,бр. 39 от 2017), идва предложение просто да спят заедно, но този път е от мъжа. Неуспешен опит. Следват драматични и забавни обрати.
За Мария любовта е непозната. За Ендре е връщане към бурно време, на което е сложил край. И двамата се боят. Трудно е да се каже кой повече. Телата и душите се борят. Наслада е да се следи градацията на близостта им.
Илдико Енеди е решила храбро филма си като микс от хиперреализъм (кървавото начало в кланицата), деликатна мелодрама (връзката между двамата) и разследване (линията с виновника). Въвеждайки психоаналитичния пласт със сънищата и тълкуванията, тя задълбава в комплексите и желанията на героите. Съгражда два херметични свята, разрушени от любовния лъч. Действието се развива предимно в интериори, виждаме улици през прозорци, но това не въздейства клаустрофобично. Напротив, дори честото показване на ведомствения стол изважда особен интимитет на общуването. Едри планове на героите, огледални отражения, акцентирани детайли, красива музика съграждат атмосфера, полюсна на заниманията в кланицата. Втората половина на филма е по-протяжна, но пък финалът е чуден.
Спомням си черно-белия естетски дебют на Илдико Енеди „Моят ХХ век“ (1989) със „Златна камера“ от Кан и много други награди. Съдбите на две разделени близначки Лили и Дора (Дорота Сегда), поели по коренно различни пътища, се срещат благодарение на мистериозен господин Z (Олег Янковски). Още там тя залага на отраженията – във филма има забележителен огледален лабиринт.
Колкото „Моят ХХ век“ е авантюрен, толкова „За тялото и душата“ е съзерцателен. Във време на настръхналост - политическа и екзистенциална - той говори за любов оригинално и трогателно. Върнала се в игралното кино след години работа в документалното, късометражното и телевизионното, Илдико Енеди заявява решително силно присъствие.
Ще я видим на живо тук – председател е на международното жури на 22-ия София филм фест. А и ще получи специална награда на ФИПРЕССИ.