Мобилизация на пустотата

 

В нормална ситуация човек отива на избори, за да защити интересите си. И следователно, няма никаква нужда да го убеждаваш да отиде до изборната секция – отговорните и рационални индивиди ще го направят по прагматични съображения. През всички последни десетилетия нивото на участие в руските избори продължава да пада, независимо от усилията на „вълшебници” на разни нива. Този феномен може да бъде обяснен по два начина. Или гражданите не разбират собствените си интереси и затова не отиват до урните – в този случай имаме поредната версия, че „народът не става за нищо”. Или нещо се е развалило в самата руска политика. Нещо в механизма на електоралния цикъл намеква на гражданите: тук не се защитават интереси, не за това работи цялата циркаджийска бюрокрация. Второто обяснение изглежда по-правдоподобно.
Политиката в Русия биваше почиствана по всевъзможни начини. Не регистрираха партии, закриваха опозиционни медии, преследваха бизнеса, ако поддържа неправилните кандидати, въвеждаха „филтри”, манипулираха изборното законодателство според тактическите искания на началството. То при днешната система на управление на страната политиката не й е необходима, достатъчно е да се договорим за понятията.
На шест години веднъж обаче възниква остра необходимост от нея. Продължаването на президентските пълномощия у нас формално е свързано с поддръжката на народа. Оттук и малко истеричният тон, който местните и федералните власти издават. Те настоятелно молят лоялните граждани да дойдат в изборните секции, за да бъде процедурата по надлежния ред. Нивото на участие традиционно ще бъде отчитано, така че ръководителите на регионите, в които не са успели да убедят гражданите, ще имат неприятности. А от гражданите, които в годините на стабилност са изгубили политическия си инстинкт, се иска да си спомнят, че живеем в демократична държава. Хората са длъжни да се явят в секциите, където няма да им дадат да защитават интересите си, но затова пък ще им предложат весели конкурси и почерпка.
 
Бел. ред. Под този редакционен коментар на „Новая газета” (4 март 2018) има няколко кореспонденции за предизборната ситуация в различните региони. Публикуваме две от тях.
 
Крим и Севастопол. Борбата за масово участие на изборите в Крим има национален акцент. В началото на февруари по социалните мрежи се разпространяваше видеоклип, заснет от кримскотатарския телевизионен канал „Миллет”. В него мюфтията на Крим Емирали Аблаев, директори на училища и ректори на университети – кримски татари, призоваваха съотечествениците си да отидат да гласуват. Говореха за осъждането на сталинските репресии, за признаването на кримскотатарския език за един от държавните езици на полуострова, за общото подобрение на качеството на живот на кримските татари след отделянето от Украйна. Размина се без пряка агитация: в края на клипа мюфтията на Крим Емирали Аблаев заявява, че ще се отнася с уважение към всеки избор на съотечествениците си.
На живеещите на полуострова украинци не беше дадена такава свобода. В разпространеното по медиите заявление на председателя на украинската община в Крим Анастасия Гридчина се казва: „Руската федерация прави твърде много за благото на украинците, живеещи в Крим. Ние се чувстваме наистина у дома си. Ние знаем, че нашите права в никаква степен не се ограничават, нас ни слушат. Украинската култура получи нов тласък в своето развитие и е насочена към обединението на всички братски славянски народи. Именно затова украинската община в Крим нито на минута не се съмнява в поддръжката за нашия президент на предстоящите избори.”
Представителите на другите националности агитират за участие в изборите с най-обикновените безлични плакати на ПР-фирмата „ИМА-Консалтинг”. При това, властите в Крим заявяват за амбициозни планове да достигнат показателите за участие на изборите от референдума през 2014 година. Т. е., 83%. Дали това ще стане, е голям въпрос. Крим по традиция неохотно участва на избори. На последните за полуострова украински избори за Върховната рада (2012 г.) участието беше 49.45%. Преди това, на президентските избори от 2010 година до секциите са отишли 63.1% от избирателите. В руските времена показателите даже малко са се влошили: на изборите за депутати в Държавната дума през 2016 г. участието беше 49.15%, а на изборите за губернатор на Севастопол през септември 2017 – само 34.21%.
Обаче три седмици преди гласуването пред властите се изправи проблем, по-тежък от възможното ниско участие в изборите. Започна масово напускане на секционните избирателни комисии.
Около 300 души напуснаха комисиите, каза пред „Новая газета” ръководителят на севастополското отделение на Комунистическата партия на Руската федерация Василий Пахоменко. Причината е ниското заплащане на труда. Почти един и половина пъти по-ниско от изборите за Държавна дума и за губернатор. В градската избирателна комисия се състоя съвещание с участието на представители на ЦИК – търсеха решение на проблема.
За масово недоволство от заплащането на членовете на СИК се потвърждава и от другите партии. По думите на лидера на севастополската секция на „Справедлива Русия” Евгени Дубовик, месечната заплата на членовете на секционните избирателни комисии на президентските избори е само около 10 000 рубли[1].
В същото време, от градската избирателна комисия отричат масовото напускане на членове на СИК. По думите на председателя на комисията, става дума само за „ротация на членове на комисиите”.
Иван Жилин
 
Казан. В селските райони административният ресурс, който се осъществява както във формата на убеждаване, така и във формата на принуда, обезпечава едва ли не 100-процентово участие на избирателите. В градовете мерките действат по-малко ефективно, но като цяло, винаги може да се разчита на 80% татарски избиратели във федералния център.
И този път председателят на Държавния съвет на Татарстан Фарид Мухаметшин вече заяви, че републиката ще покаже „традиционно високо участие”. За отбелязване е, че „високото участие” на президентските избори, според него, трябва да стане своеобразен отговор на „изострянето на международното положение и опитите за натиск върху Русия”.
В републиката може да се откроят само две категории граждани, за чието привличане в избирателните секции се иска допълнително усилие: младежта и обидените на Москва татарски активисти. С последните вече са проведени действия. Всемирният конгрес на татарите, който се контролира от правителството на републиката, се обърна към татарския народ с призив да вземе активно участие в изборите. В обръщението не се споменава отказът на Москва от продължаване на „историческия договор” за разграничаване на пълномощията между федералния център и републиката, както и известният езиков конфликт (отмяната на задължителното преподаване на татарски език в тукашните училища). В него доста абстрактно се говори за „нов етап в развитието на федералните отношения”, който щял да ознаменува предстоящите избори. Т.е., ще изберем президента и ще решим всички останали въпроси.
Колкото до младежта, то нейната гражданска активност бива стимулирана с прилагането на най-модерни средства. В социалните мрежи е обявен фотомаратон „Хайде на избори”; според условията, на 18 март може да бъде спечелен iPhone 8. Участниците в конкурса трябва да обяснят защо обичат родната си република и да направят селфи около някакъв значим обект – паметник, театър, летище... Вече са откликнали немалко желаещи, въпреки че някои в Мрежата наричат това „зарибяване”.
Борис Бронштейн


[1] 10 000 рубли = 283 лв. и 63 ст. (5 март 2018)