Новият световен безред

 
„Големият регрес. Международен дебат за духовната ситуация на времето” (съставител Хайнрих Гайзелбергер). ИК Критика и хуманизъм, С., 2017
 
В края на 2015 голямото берлинско издателство Зуркамп замисля международен проект: петнайсет видни социолози и политолози са поканени на дебат по страниците на общо издание. Търси се отговор на един болезнено актуален въпрос. Как да разбираме, да оценяваме и да надмогнем вече очевидния срив на либерално-демократичния европейски проект, започнал с Просвещението, достигнал зенита си в неолиберализма от последните десетилетия на ХХ век и неудържимо оспорван (чрез възхода на авторитарния популизъм) в ключови зони на днешния свят? В стремежа към разнопосочен отговор са поканени изследователи от различни поколения (родени между 1925 и 1975, Зигмунт Бауман дори умира преди отпечатването на книгата) и различни страни: осем европейски плюс Индия, САЩ, Израел. Сред тях се намира и българският политолог Иван Кръстев с професионален и аналитичен, добре построен текст с ясно изразени послания. Сред „старото“ поколение срещаме много известни фигури като Бауман, Бруно Латур, Славой Жижек, Нанси Фрейзър; сред най-младите откриваме журналисти и политически коментатори, които се отличават с ясна и настъпателно изразена позиция. Сборникът излиза през 2017 според изричния замисъл: едновременно в много държави. А това означава и в България. Добрите новини обаче свършват дотук, защото у нас той си остана почти незабелязан и не успя да провокира даже подобие на дебат въпреки изключителната актуалност на своята проблематика.
И млади, и стари – всички автори тръгват от шокиращите факти на съвременната действителност. Свидетели сме на поредица от събития, които разкриват глобална тенденция на придвижване вдясно и все по-далече от демокрацията; неолиберализмът в икономиката се съчетава с националистки популизъм, ксенофобия и расизъм във вътрешния живот, политическата сцена е превзета от абсурдни фигури на модерния авторитаризъм като Тръмп, Ердоган, Путин, Моди в Индия и т.н. Съвременният свят е белязан с умора от демокрацията и нарушена функционалност на старите механизми за производство на политически ред; ситуация, която можем да означим с един термин на Кен Джовит. Още преди трийсет години – и в опозиция на прословутия Фукуяма – Джовит предвиди, че краят на Студената война е не толкова момент на триумф, колкото началото на бъдеща криза: Новото световно безредие (The New World Disorder). Националният суверенитет изпада в криза, защото никоя държава вече не е в състояние да контролира собствената си икономика, но в същото време отглежда силни тенденции към културен мажоритаризъм – диктатура на „застрашените малцинства“, за които пише Иван Кръстев, непоносимост към чужденците и чуждото/различното, незачитане на промените в природата и всеобщо настроение на ressentiment, или „екзистенциално озлобление към битието на другите хора, причинено от интензивна смес от завист и чувство за унизеност и безвластност, която се просмуква навсякъде“.
Не бих могла да представя дори в приблизителна пълнота проблематиката на ситуацията, означена от сборника като Големия регрес. Мога само да подчертая, че отговорите на различните автори: техните анализи, интерпретации и перспективи на възможния изход, са много разнообразни. Част от изследователите (Арджун Ападурай, Бауман, Давид ван Рейбрук и Бруно Латур, който с неувяхващ ентусиазъм използва фразата „ние, европейците“) подкрепят либералната перспектива; други търсят варианти за радикална трансформация на демократичните механизми за управление (включително промяна на изборната система); трети виждат изход в преструктурирането на съвременната левица (Жижек е предвидимо тук); четвърти откриват генезиса на проблемите в теорията и особено в практиката на самия (нео)либерален проект…
Сборникът е богат с интелектуалното напрежение, което движи всеки от авторите и поражда активен обмен на идеи; избухва серия от интертекстуални диалози; сблъскват се провокативни опити за вмисляне в действителността. А читателят получава не просто голямо количество информация. Много по-важно: той получава език, на който може да изрази собствените си, нерядко импулсивни и хаотични, наблюдения и открития. А колкото до възможността да останем с чувството за някакъв изход от тунела на Голямата криза, може би трябва да се задоволим с една стара фраза на Мао: „Под небесата цари безпорядък, така че ситуацията е отлична“.