Мениджмънтът – опасна идеология?

 
Семинарът „Интерактивни култури” организира дискусия на тема „Мениджмънтът като идеология?” Това стана на 8 февруари в Центъра за култура и дебат „Червената къща”.
В началото модераторът – културологът проф. Ивайло Дичев – обясни, че тъкмо тази тема е избрана, защото днес всичко подлежи на мениджърски решения. Основните въпроси, които интересуваха Дичев, бяха: 1. След като се набляга толкова много на мениджмънта на културата, не се ли скриват зад него хората, които трябва да взимат управленски решения? 2. Какъв е всъщност мениджмънтът – нещо хубаво или нещо лошо? 3. Фактът, че имаме мениджмънт, означава ли, че вече сме приключили с всички видове идеологически спорове и сблъсъци?
Поканени да отговарят на въпросите бяха проф. Жил Руе, преподавател във Висшия институт по мениджмънт във Версай и директор на френския културен Институт в София, и доц. Георги Вълчев (заместник-декан на Софийския университет и ръководител на магистърската програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство”.
Според Жил Руе, ние приемаме мениджмънта за нещо хубаво, защото живеем с няколко парадигми, сходни с него: 1. функционалистката – според която, всичко зависи от функцията и не трябва да изпадаме в ситуация, в която не функционираме; 2. експерименталната или научната, според която всяко наше решение трябва да е в полето на рационалността, в противен случай ние ще останем на полето на инструментализацията; 3. утилитарната – изискваща оперативни решения; 4. икономическата – най-опасната, според Жил Руе, заради която мислим себе си като ресурс. Именно заради последната парадигма хората са в постоянна конкуренция – още от детството – да влязат в най-доброто училище, после – в най-добрия университет, а след това – в най-добрата компания. Освен това, и управлението на държавата се приема като ръководство на голяма компания. В крайна сметка, Жил Руе смята, че идеологията на мениджмънта би могла да се приеме и за нещо положително, ако замени тройката: продуктивност – ефикасност - доходност и идеята, че всеки човек е ресурс, с идеологията, че всеки човек е капитал.
Георги Вълчев започна с това, че в днешно време репликата на Архимед: „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята”, е заменена с „Дайте ми много добър мениджмънт, добър екип и аз ще направя света по-добър”.В същото време, не се разглеждат в дълбочина процесите, които текат в сферата на мениджмънта – а именно стари туристически дестинации като Рим, Виена и Париж вече имат проблем с огромния натиск, който им оказват туристите, отразяващ се най-вече върху това, че местните общности се чувстват маргинализирани. Вълчев подчерта, че туристическите дестинации се превръщат във фон за селфи манията, а не за докосване до историята на древните места. Освен това, Венеция, например, със своите около 200 000 жители, вече се опитва да ограничи туристическите потоци, които годишно са над 20 млн. души. Културологът припомни и случая, когато Белоградчишките скали спечелиха водещо място в световна класация, но след като туристическият интерес към района се повиши, се оказа, че мястото е абсолютно неподготвено да поеме новите посетители.
Интересен е случаят и с пещерата Шове (известна с уникалните си праисторически рисунки), където в последно време се инвестират 70 млн. долара за създаване на точно копие на историческата забележителност. Подобен е и случаят с Помпей, където, заради туристическия наплив от над 2 млн. посетители годишно, градът е претърпял твърде много негативни промени, които ще бъдат отстранени с проект с европейски средства за над 105 млн. евро.
„Мениджърският екип, който превръща Помпей в посещаема туристическа дестинация, стои в основата и на българската стратегия за развитие на културния туризъм” – обърна внимание Вълчев, но добави, че италианците са предупредили за потенциалната опасност.
Накрая Вълчев обобщи, че в момента ситуацията, в която се намира България, наподобява света към края на XIX и началото на XX век. Тогава, с навлизането на т. нар. „индустриална революция”, науката придобива известен митичен смисъл в разбиранията на човечеството. Започва да доминира схващането, че всички проблеми могат да намерят инженерни решения, без обаче да се предвиди, че някои от тях ще доведат след себе си до климатични промени. Вълчев все пак не скри оптимизма си. Той поясни, че разчита на обстоятелството, че българското общество вече веднъж е преживяло епизода с плановата икономика, заради което ще бъде по-скоро умерен противник на идеята, че мениджмънтът може да реши всички сложни проблеми.