Пренесено от фейсбук

 

Признавам, колкото и да е непрофесионално, не следя редовно в. "Словото днес". Най-учтивото обяснение е, че за мен изданието на Съюза на българските писатели е друга когнитивна вселена, извън моето време на литератор и най-вече читател. Има място за всички - и без друго се раздалечаваме един от друг, и слава Богу.
Но ми препоръчаха да прелистя последните броеве на вестника, пренаситен с текстове по повод "злополучната" награда "Иван Пейчев" и нейния "получател" Петър Чухов. Аз съм редактор на неговата книга "AДdicted", около която са вестникарските брожения - и вече не мога да си мълча. Никога не съм предполагал, че високите и все по-мрачни игри на Петър ще предизвикат през 2017-2018 година такъв фалшив скандал. Та той - с огромна, по детски учудена тъга - потвърждава патриотичния дух в съвременната българска литература, деавтоматизирайки всички клишета, с които сме го задръстили. Та той поддържа каузата, в чието подриване със самозадоволяващо опиянение го обвиняват. И го прави възхитително талантливо, без напращели потури и мускали, без думкане в червената гръд. Публикуваните многочислени отзиви в "Словото днес" показват фрапираща неспособност за четене - и още по-фрапираща неспособност за интерпретация на литературен текст. Възмутените от Чухов всъщност са образец за свръхинтерпретация - или, по-простичко, как се сади на корена ряпа.
Не, изобщо не става дума за литература тук - става дума за явното слугуване в изгода на неолибералния и постмодернистичен кръг около сдружението на българските писатели. То, за огорчение на отцепниците, не можа да изпълни соросоидната поръчка да ликвидира СБП или да го измести в общественото пространство, но работи дружно с кръга около Нов български университет, славещ се с явната подкрепа на чужди фондации, които ни тикат към неолиберализма, постмодернизма, мултикултурализма и други "изми". За тяхно съжаление, либералната демокрация и всички тези "изми" се провалят в Европа и по света, но домораслите ни още не са проумели това (Тодор Коруев, "Гаврите и веридикацията в един литературен скандал", бр.10/ 8 март 2018 на "Словото днес"). И още текстове в тази идеологическа стилистика, подписани от Никола Инджов, Петър Андасаров, Тенко Тенев, Деньо Денев... Не, не за литература иде реч... И затова още по-несправедливо ми се струва, направо ме боли от противопоставянето между Петър Чухов и Валентина Радинска, друг много голям поет и скъп човек, което правят тук и другаде шумни членове на СБП, най-често далеч под литературното и нравственото ниво на Пешо и Валя. Да си призная, специално аз бих гласувал за Валентина Радинска като по-близка до стилистиката на патрона на отличието Иван Пейчев, но който и да е награденият, това не ме интересува всъщност, имаме много голям проблем - наградите не могат да вършат това, което трябва да върши литературната критика. Литературната, не партийната. А когато един критик като литературният историк Михаил Неделчев, каквито и грехове, според вас, да има, си върши съвестно работата на интерпретатор на съвременната българска литература, той не бива да бъде милиционерски разтерзаван по политически причини, с лукави обиди, със завист. Живели сме го това, с извинение, през 1990-1997-а. Няма наши и ваши, всички сме самотни в литературата. Чудовищно самотни. Ако става дума изобщо за литература, а не само за щурм срещу съвременността.