Визуално интелигентните книги

 
 
Павел Павлак е роден през 1962 г. Завършва Академията за изящни изкуства във Вроцлав. Занимава се с графичен дизайн, сценография, но илюстрацията и по-специално работата, посветена на малките читатели, е предпочитаната му творческа дейност. Създал е изображенията за повече от 80 издания, продукцията му е оценена високо както в родната Полша, така и по света – носител е на приза “Златна ябълка” от 2005 г. в Словакия, има награди и от илюстраторски форуми в Белгия, Естония, Тайланд и др. Като наследник на традициите на полската школа, Павлак е особено чувствителен към цвета и изящната форма. През последните години той е все по-често автор и на графичния дизайн на илюстрираните от него книги. Това му позволява да добави към богатата си палитра и средствата на типографията и калиграфията.
 
- Какво е за вас книгата? Как се случи така, че започнахте да работите в тази сфера?
- За мен книгата е обект, обединяващ в себе си пространство и време, обект, който да измисля и проектирам. Тя е като театрален спектакъл, на който съм режисьор, като ястие, което приготвям подобно на кулинар експериментатор, предчувствайки интуитивно непознатия вкус. Търсейки форма за първоначалната идея, смесвам и оформям съставките: картини, думи, ритми, емоции на героите, архитектура на книгата, типография, хартия и т.н. В момента се чувствам по-скоро като „измисляч на книги“, отколкото като илюстратор, но трябва да призная, че ми отне доста време да приема този професионален път. Следвах приложна графика и графичен дизайн. Исках да стана плакатист, а с илюстриране на книги се захванах случайно, защото такива бяха първите поръчки, които получих, след като завърших университета. Едва след много години и много илюстрации приех факта, че това ще бъде основното ми занимание; тогава започнах да работя и над авторски проекти.
- Каква дефиниция бихте използвали за пластичните изображения, които създавате за някои от изданията си за деца? Пространствената работа с хартията и употребата на алтернативни материали в илюстрацията отличават ли се за вас с нещо от по-традиционните изобразителни похвати? Защо и кога ги предпочитате?
- В каталога на голямата изложба, която представихме с Ева [съпругата на художника – б.а.] през лятото в Националния музей във Вроцлав, за описание на тези творби избрах определението „пространствен хартиен колаж“ (в каталога на английски „3D papercolage“). Започнах да реализирам първите си опити за пространствени хартиени илюстрации преди десетина години. Те бяха естествено продължение на предходните ми творби, изработени с техниката на „обикновения“, плосък колаж, към която се прибави любовта ми към боравенето с пространството и копнежът за нови предизвикателства. В момента възприемам тази техника като една от възможните, често я избирам интуитивно, както и в случаите, когато искам да подчертая материалността на илюстрациите; и, разбира се, само тогава, когато мога да реализирам проекта, без да бързам, защото този начин на илюстриране е много трудоемък.
- Създавате, осветявате и фотографирате пластичните си обекти сам, говорейки шеговито за „перманентна импровизация“. Какви са предимствата на този подход пред студийната работа в екип?
- В моя случай това е по-скоро необходимост, отколкото избор: сътруднича си с малки издателства, които не разполагат с големи бюджети за фотографски студиа. Освен това, в повечето случаи 3D творбите ми са релефи с дебелина 5-10 милиметра, благодарение на което могат да се дигитализират със скенер. Изцяло пространствени обекти за нуждите на мои илюстрации съм реализирал само два пъти. Първия път построих квази фотографско студио в ателието с помощта на табуретка, настолни лампи, четчици за рисуване, щипки за пране, пластилин и бял картон; втория път фотографирах обектите без статив с iPhone 3S. Разбира се, след това трябваше да обработя дефектите с Фотошоп. Мисля също, че важна причина за този подход е характерът ми: обичам да контролирам всичко.
- Какво, според вас, е специфичното в работата по издания за деца? Какво трябва да знае и може художникът, когато работи за детската аудитория?
- Това е труден въпрос, все още се боря с него. Чужди са ми психологическите подходи, които налагат какво и как трябва да предават книгите и като цяло изкуството за деца; мисля, че по необходимост трябва да си служат с някакъв средностатистически, обобщен модел на младия човек. Интуитивно чувствам, че е важно да се отнасяме сериозно към младия читател като към пълноправна личност, а не да общуваме с него с чувство за превъзходство. Същевременно трябва да запазим автентичността, изразена в ангажираност и емоции, които младите хора да открият в книгата. Освен това не мисля, че изкуството за деца трябва да избягва дадени теми, нужно е разнообразие; родителите познават децата си и ще успеят да подберат в това разнообразие подходящите за тях произведения; въпросът е по-скоро под каква форма да се представят трудните проблеми.
- По-малко ли четат съвременните деца? Как виждате ролята на родителя за формирането на детето като читател? Изобщо, важно ли е съвременният човек да остане четяща личност?
- Действително познавам деца, които, разопаковайки подарък за рождения си ден, биха казали с разочарование: „Уфффф, някаква си книга!“, но проблемът е по-сериозен: възрастните също не четат. Според доклад на Народната библиотека, 63% от поляците не са прочели нито една книга през 2016 година. Такива възрастни няма да пробудят читателя в детето. Мисля, че ролята на другите (родителите и възпитателите) е да предоставят на децата разнообразни книги, да инициират това пътешествие, което представлява четенето, и да съпровождат децата през него. Това е също така поле за обществени инициативи, както и задължително направление в културната политика на държавата. В момента с Ева създаваме графичната форма на книга, която да бъде раздавана на новородените и техните родители. Полският Институт на книгата подготвя кампанията Bookstart именно с бюджетни средства, предназначени за промотиране на четенето.
Мисля, че общуването с книгата е много важно за съвременния човек. Подчертавам думата „общуване“, за да отбележа, че имам предвид възприемането на целия „мултимодален текст“ (думи, образи, оформление), както и думата „книга“, за да акцентирам колко важен е контактът с по-големите литературни форми. Четем новини и статии в електронните медии, което има много предимства и оформя различни компетенции, но май не е добра почва за развитие на въображението и по-дълбокото познание.
- А дигитализацията в процеса на четене? Като заплаха или като възможност я възприемате?
- Моята графична душа е аналогова: дори когато изработвам илюстрации с компютърна техника, скиците за тях правя с молив. Бих се натъжил, ако печатните книги с цялата своя материалност изчезнат, но все ми се струва, че това няма да стане и ще продължим да се радваме на шумоленето на хартия и миризмата на печатарско мастило. От друга страна, с радост наблюдавам как под влиянието на електронните публикации класическата книга еволюира; имам предвид идеите за книги на Ерве Тюле, например. Имам също така много добър опит с електронните версии на моите книги. Интерактивните приложения, освен да разказват самата история, предлагат на детето задачи и игри, които са свързани със съдържанието на книгата и същевременно я обогатяват в изцяло нови аспекти.
Мисля, че това е просто ново средство, предлагащо нови възможности, което ще се развива паралелно с традиционната книга. По-скоро гледам на него със спокойствие.
- Работите за издателства в родината си, но и за чуждестранния пазар. Откривате ли разлика в издателската политика по отношение на илюстрацията? Можем ли да говорим за визуална глобализация?
- Тридесет години илюстриране на книги ми даде възможност да наблюдавам променящия се пазар. Започнах работа в Полша в началото на промените, когато отношението на издателите към илюстрациите все още беше като от предходната епоха, по време на която държавата беше щедър меценат на качествените в графично отношение книги за деца. Илюстрацията беше важен елемент от публикацията, а в държавните издателства за нейното качество се грижеха графични редактори, най-често признати илюстратори и артисти. През 90-те невидимата ръка на пазара ги измете от редакциите, а в търсене на бърза печалба полските издатели започнаха да угаждат на най-ниските естетически инстинкти. „Г-н Павлак, молим ви за нещо не толкова оригинално“ – се е случвало да чувам, когато предлагам илюстрации, които не са толкова очевидни от гледна точка на естетиката или на текста. Тогава започнах да си сътруднича с издателства извън Полша, преди всичко от Франция. Там границите на естетическата свобода бяха по-широки, но в повечето случаи илюстраторът не се възприемаше като съавтор на книгата, а по-скоро като снабдител на „визуалния й пълнеж“. В момента полският пазар май не се различава от другите. Дейността на малките издатели, илюстратори, аниматори и критици спомогна през последните петнайсетина години в Полша да настъпи голяма промяна в отношението към илюстрацията. Общо погледнато, книгата за деца все още е преди всичко текст и на немалко полски издатели им е все така трудно да приемат, че визуалният наратив е равноправен начин за разказване. Но въпреки това, напредъкът е видим: появяват се все повече визуално интелигентни книги, а техните създатели и издатели получават международно признание. Разбира се, понякога се вижда наподобяване на популярни световни естетики – трудно би било другояче в епохата на интернет и социалните медии. Но не липсват и уникални индивидуалности, заради които отново започва да се говори за „полска илюстраторска школа“, както през 60-те.
- Една от последните ви илюстровани книги „Игнатек“ се радва на висока оценка както от страна на читателите, така и на критиката. В нея вие сте също и автор на текста. Как се появи „Игнатек” и кое дойде първо – разказът или образът?
 
 
- „Игнатек” се зароди от една неголяма илюстрация. Представляваше малък, усмихнат скелет с шорти на точки и беше част от комплект илюстрации към броенка за духове, магьосници и върколаци, който изготвих за издателство Milan Presse в Тулуза. Беше изрязан от хартия и картон, изглеждаше едновременно крехък и смел; аз го обикнах с цялото си сърце и реших, че заслужава самостоятелна книга. И така, имах главен герой (всъщност, двама герои, защото малко момиче от света на живите започна да придружава Игнатек в поредните скици); имах избрана техниката, защото знаех, че искам Игнатек да има обемни, хартиени кости; предчувствах общата идея на книгата, която трябваше да преплита черно и бяло в картини, но все още ми липсваше самата история. Тук на помощ ми дойде Жерар Монкомбл (Gérard Moncomble), френски писател и мой приятел, който предложи да поставя в центъра на сюжета взаимните посещения на главните герои в техните светове. След като завърших сюжета и го прехвърлих в скици, ми остана „само“ да намеря издател. Успях да го направя по-бързо, отколкото мислех.
- Освен „Игнатек“, и други ваши произведения са били забелязвани и отличавани. От значение ли е за вас това? Имате ли по-особен сантимент към някои от книгите, по които сте работили?
- Разбира се, че всяко признание е приятно, но ми се струва, че не съм получил чак толкова награди и отличия; и че вече съм се дистанцирал от тези, които са дадени на книгите ми. Мило е, че различни стилистични проекти с мое авторство се оценяват, това ми позволява да мисля, че в тях доброто е нещо повече от външния пласт.
Бих разделил на две групи книгите си, които обичам. Първата, все още изменяща се, включва новите проекти, с които имам силна емоционална връзка поради факта, че все още живеят в мен. Но това често е преходна любов, траеща година или две. Тези, които издържат изпитанието на времето, представляват втората група. Измежду всичките 90 илюстрирани от мен книги, бих могъл да посоча най-много 10 такива…
- Говорих малко за това, когато отговарях на въпроса какво е за мен книгата - тя е пъзел от много елементи и тяхното свързване дава нещо повече от простия им сбор. Начинът на записване на текста – ръчно или със специално проектирани шрифтове – е един от тези елементи; той участва в сътворяването на графичната конструкция на книгата в същата степен, както илюстрацията. И действително, понякога е трудно да се посочи отчетлива граница между типография и илюстрация.
- В момента работите над едно по-особено издание, посветено на птиците, при това в съавторство с друг художник. Разкажете за проекта и за процеса на работа.
- Този „друг художник“ е жена ми Ева, с която правя все повече общи книги, а конкретният проект е „Малък атлас на птиците на Ева и Павел Павлак“, който разказва за двадесет вида птици, които познаваме от нашата градина и околностите й. Книгата измисли Ева, а мен помоли да изработя два нейни елемента: първо, реалистични акварели, представящи конкретните видове птици, второ, подробен макет на книгата, който Ева предварително си беше представила. Най-напред създадохме илюстративните елементи: Ева – своите колажи от плат, аз – акварелите; към тях подбрахме снимки на птици от нашия архив, сканирахме и колекция от птичи пера, събрани в околността. Ева започна да изработва кратки текстове, разказващи за нашите приключения с различните видове птици, а когато анекдотите бяха вече готови, започнах да подреждам всички елементи върху двадесетте двойни страници, колкото в крайна сметка ни даде издателят. На този етап интензивно се консултирахме помежду си, в общи линии, работехме заедно върху макета. Понякога молех Ева да изработи с нейната техника някои дребни, допълнителни елементи, които ми се струваха необходими. В един момент ни хрумна да допълним „Атласа“ с няколко рисунки на птици на нашата 7-годишна съседка Ханя; установихме, че това ще запълни спектъра от гледни точки за птиците, като същевременно доближи книгата още повече до децата. От средата на септември „Малък атлас на птиците“ е вече в продажба, а отзивите, които достигат до нас, са много благосклонни, често дори ентусиазирани.
- Смятате ли, че професионалното образование е от значение за художника на книги? От кого и как сте се учили? Какво бихте посъветвал или споделили с по-младите илюстратори, които тепърва пристъпват в бранша?
- Това е труден въпрос. Мисля, че художествено образование, профилирано към книгата, няма да развие умения за създаване на изключителни творби, но ще помогне човек с такова образование да не прави лоши книги. Като илюстратор принципно съм самоук. Навлязох в тази сфера като неосъществен плакатист, чиито първи сериозни поръчки след завършване на специалност “графично проектиране” по случайност се оказаха имено илюстрации за деца. А ползата от тази ситуация беше, че започнах да проектирам книги без ограничаващото влияние на учители илюстратори, без да съм прекомерно ангажиран с традицията. И днес не бих могъл да назова илюстратори, които приемам за свои учители. Разбира се, в отделните периоди имах много разнородни интереси, намирал съм вдъхновение (и все още намирам!) в книгите на различни артисти, като Андре Даан, Ан Бруйар, Лейн Смит, Волф Ерлбрух, Серж Блох, в последно време Карсън Елис, Марта Игнерска, Кристъфър Кор и Манон Готие, за да спомена само някои от имената. Освен това, имам смешното чувство, че съм част от поколението на промените, което в началото търсеше практически съвети от по-старите илюстратори (например, как да се стигне до издателите в чужбина), а петнайсетина години по-късно, вече от по-младите колеги, се учеше как да се промотира в социалните медии. Във връзка с това не знам дали моите съвети могат да бъдат полезни на младите илюстратори, тъй като ще им се наложи да работят в свят, който дори не мога да си представя. Бих ги посъветвал да слушат себе си и да не гледат твърде много другите; да търсят вдъхновение буквално навсякъде; да работят много и да не се страхуват.
Разговаря Капка Кънева
Превод от полски Жана Станчева
Авторката на интервюто благодари за съдействието на Катерина Кокинова и Тодор Петков.