Купон и срив

 

„Купонът“ (The Party), 2017, Великобритания, 71 минути, сценарист и режисьор Сали Потър, продуценти: Кристофър Шепард, Курбан Касам; в ролите: Кристин Скот Томас, Тимъти Спол, Бруно Ганц, Патриша Кларксън, Чери Джоунс, Емили Мортимър, Килиън Мърфи.
Награди: На филмовата гилдия от Берлинале 2017.
Показан на 22. София филм фест
 
Разрошена, Джанет (Кристин Скот Томас) отваря входната врата и с трескав поглед насочва пистолет срещу камерата. Това е първият кадър на „Купонът”. Великобритания днес. Джанет се суети в кухнята. По телефона непрестанно я поздравяват, тя се смее победоносно и домакинства. Оказва се, че е назначена за министър на здравеопазването в кабинета в сянка на опозицията. И ще се празнува.
В хола брадатият й съпруг Бил (Тимъти Спол) седи втренчен в кресло с чаша вино и става да смени плоча на грамофона. Изглежда по-скоро пиян, отколкото унил.
Пристигат гостите. Русокосата американка Ейприл (Патриша Кларксън) и гуруто на нетрадиционната медицина с немски произход Готфрид (Бруно Ганц) са странна двойка пред раздяла – той непрестанно ръси евтини афоризми, а тя го иронизира, както и демокрацията, „с която е свършено“. Марта, лесбийка-интелектуалка на възраст (Чери Джоунс), е с младата си партньорка Джини (Емили Мортимър), която оповестява, че е бременна с тризнаци. По-късно към компанията се присъединява луксозният и красив финансист Том (Килиън Мърфи) - съпруг на Мариан, сочена за заместник на Джанет, но тя така и не се появява. Той непрестанно шмърка и си играе на криеница с пистолет.
Отварят шампанско, рухва прозорец, настроението е не толкова празнично, колкото би трябвало да бъде. Из стаята витае конфуз. И е напрегнато. Но когато Бил словоохотливо разкрива две тайни, всичко се срива. Не остава и помен от крехката хармония... Виждаме отново Джанет с отварянето на вратата и насочения пистолет.
Херметичен, сардоничен и елегантен, филмът е сатира на възгледите и живеенето на британската средна класа. Сред философстване, обиди, вайкания, вино, хапване, кокаин, повръщане... на бял свят излизат тайни и лъжи, суета и егоцентризъм, обсесии и кошмари. Разбира се, политиката изскача от почти всяко съждение. Душно е в тази къща и в този свят. Неприветливо.
Едно от предимствата на филма е, че е черно-бял. Заснет в един интериор за две седмици, с дълги кадри, ръчна камера и фино осветление от руския оператор Алексей Родионов, „Купонът“ е въздействащ и компактен. Самата Сали Потър споделя в интервю: „Струваше ми се, че черно-бялата гама освобождава невероятно голямо пространство за емоции, разнообразни оттенъци на чувствата, тъй като не отвлича вниманието ни с очевидната реалистичност. Позволява да се разкрият други части на съзнанието... Тъй като самата история е за крайности, почти веднага реших, че ще снимаме в черно-бяло“. Всъщност, филмът е третият на Алексей Родионов със Сали Потър - след „Орландо“ (1992) по едноименния роман на Вирджиния Улф и „Да“ (2004).
Но най-безценното на „Купонът” са актьорите – до един са фантастични. И все пак, неотразимата Кристин Скот Томас и драстично отслабналият специално за него Тимъти Спол преминават от настроение в настроение и от състояние в състояние с такава отдаденост и мощ, че за пореден път доказват колко огромни актьори са.
Като структура и театрален подход, „Купонът“ наподобява „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ (1966) на Майк Никълс по пиесата на Едуард Олби, „Касапница“ на Роман Полански по пиесата на Ясмина Реза (вж. „Култура“, бр. 38 от 2012) или „Перфектни непознати“ на Паоло Дженовезе (вж. бр. 21 от 2017). Гледа се леко. Има още едно предимство – кратък е! Но не от изключителните. Твърде предвидим е.