Куклени новини

 

1. Неотдавна общинският куклен театър от Благоевград гостува в София. Това само по себе си е новина, защото през последните години този театър беше станал някак невидим, сякаш потопил се в мизерията и безсмислеността на съществуването си. Новата директорка на театъра Марина Кунгелова наследи тази безпътица, но още с първите „нейни“ спектакли, се усеща, че нещата потръгват…
И така. Гастролът беше с „Приказните разказвачи“ от Ана Попин, постановка Bolvels (които и скромно да се крият зад съкращението), сценография Деница Аргиропулос, с участието на съвсем младите Десислава Чардаклиева и Виктор Кападжиев. Простичка история, която просто трябва да се из-игра-е. Защото играта е голямата порта за влизане в спектакъла, тя ни поема от самото начало и не ни изпуска до края. Актьорите очевидно изживяват удоволствието от играта, то ги прави радостни, изобретателни и влюбени. Два стола, два куфара и една завеса – нищо друго не им е нужно, щом са запалени от собственото си вдъхновение.
2.На 21 март т.г. – Световен ден на кукления театър, за девети път беше връчена наградата „Сивина“ за млад актьор в областта на кукления театър. Тя се присъжда от Режисьорската колегия на АКТ-УНИМА, България, и е подкрепена от САБ. Рекорден брой номинации – 9. Млади колеги от куклените театри във Видин, Благоевград, Сливен (2 номинации), Пловдив, Пазарджик, Театър „Ателие 313“-София и Столичен куклен театър (2 номинации). А наградата спечели Любомир Генчев за Дребосъчето в „Карлсон“ в СКТ. Самата церемония, проведена отново в СКТ, беше празнична, по младежки остроумна, признателно колегиална.
3.Да поставиш в куклен театър „Драконът“ на Евгений Шварц е дръзко решение. Тази иносказателна приказка едва ли е пълноценно разбираема за децата, а е твърде завоалирана за днешния по-директен вкус на възрастните. Но Сливенският куклен театър и режисьорката Бисерка Колевска (с нейната неизменна невероятна сценографка Свила Величкова) решават да опитат. И успяват! Големите маски – застинали, непроменими – ни внушават съвсем нерадостни мисли. Драконите в нас ни тревожат до потиснатост. Безперспективността на преодоляването им е очевидна. Любовта е може би единственото, което ни дава шанс, утеха, вяра. Може би…