Не най-добрите филми
печелят Оскар

 
Рубен Йостлунд е на 43 години. Израснал е заедно с майка си на остров Стюршьо в Гьотеборгския архипелаг. Живее в Гьотеборг заедно с двете си дъщери близначки и с немската модна фотографка Стина Гьорц.
Известен е с филмите „Неволно“ (2008), „Игра” (2011), „Форсмажор“ (2014) и „Квадратът“ (2017). Последният получи „Златна палма” в Кан и беше номиниран за „Оскар” в категорията най-добър чуждестранен филм. „Квадратът“ е на път да стигне два милиона продадени билета, почти двойно повече от „Форсмажор“, според Йостлунд.
 
1. Мястото е западен Холивуд. В ресторанта на застаряващия и предпочитан от известни личности хотел „Сънсет Маркиз” мирише на бира и цигари. Рубен Йостлунд кацна в Лос Анджелис същия следобед. Регистрира се, привидно неповлиян от 9-часовата разлика. До церемонията по раздаването на „Оскар”-ите остава един месец. Рубен Йостлунд е в Холивуд, за да говори с колкото се може повече от 8427-те членове на Академията. Една „Оскар”-кампания напомня за американски президентски избори. За режисьора е важно да се покаже достоен за статуетката – чрез лични срещи с Академията и присъствие в медиите на филмовия бранш. Преплитат се ПР, пари и политика. За разлика от някои европейски филмови фестивали, където членовете на журито най-често се пазят да не ги обвинят в пристрастие или външно влияние. Шведските данъкоплатци съфинансират кампанията на Рубен Йостлунд. Филмовият институт му е осигурил 600 000 крони „помощ за международно лансиране“. Рубен Йостлунд е самоуверен събеседник. Напомня на Ян Елиасон, дипломата-звезда на социалдемократите, с принос Швеция да получи временно място в Съвета за сигурност на ООН м. г. Йостлунд излъчва същия рафиниран ляв блясък като Ян Елиасон. Същата лека дързост, чар и внимателно ръкуване.
- Хубаво би било да мога да отметна „Оскар”-а. Така няма да ми се налага повече да мисля за това. И ще мога да се концентрирам и да направя възможно най-добър филм. Това е вероятно последният ми шанс. Следващият ми филм ще се казва „Triangle of sadness” и ще се снима на английски, което означава друга категория, по-конвенционална. Затова би било хубаво да мога да кажа: имам „Оскар” и „Златна палма”. Би било самонадеяно да твърдя, че не бих се зарадвал.
В продължение на три дни в Лос Анджелис следвам като сянка Рубен Йостлунд.
Шепата членове на журито, които срещам заедно с Йостлунд, са очаровани от неговия и този на филма интелектуализъм. Според ПР-консултанта му Джош Хароутуниън (той помогна на иранския режисьор Асгар Фархади да спечели „Оскар” м .г.,), „Квадратът“ е най-добрият филм, гледал съм всичките в тази категория”.
Проблемът с пристрастието при „Оскар”-процедурата изглежда забавлява Рубен Йостлунд. Вникването в циничните структури го стимулира. Корупцията в Холивуд е като духа на Гьотеборг в смокинг. Той се разсмива.
- Тук това не можеш да го критикуваш. Вместо това питаш: да ти изпратя ли линк с филма ми? По приеми ходиш с чаша вино и питаш членовете на академията: „Аха, с какво се занимаваш във филмовия бранш?“. Ако говориш прекалено дълго с някой, идва ПР-ът ти и казва: „Сега Рубен Йостлунд ще разговаря с тази част на стаята“. Не става дума да водиш приятен разговор, а да разговаряш с толкова много, които да можеш да привлечеш на своя страна.
- Но не е ли това един вид корупция?
- Не знам дали тази система е по-корумпирана от европейската. Европейската шуробаджанащина е по-малко изразена. Ясно е, че и в Европа изборът се прави въз основа на контакти в индустрията. Системите съдържат едни и същи механизми. Но тук е по-трудно. В Европа работата се прави преди това. В Швеция често ме питат: „Защо толкова се интересувате от спечелването?“. Но, чакай сега, аз съм, по дяволите, единственият честен спрямо правилата на играта. Опитвам се да имам прозрачен подход към тези неща. Ако имате сериозни намерения, трябва да сте готови за борба с тези, които получават цялото пространство в медиите.
Тук Йостлунд звучи почти дословно като ПР-момчетата в „Квадратът“. Дуото във филма призовава директора на Музея за съвременно изкуство, когато лансира нова изложба, да надмине фиксацията на медиите към „природни бедствия, терористични организации, спорни изказвания на шведските демократи …“[1].
- Защо да не бъда тук? Човек трябва да е гъвкав по отношение за пространството, което му се предоставя. Има толкова много идеи за човека на изкуството като аутист, който не може да маневрира в света. Можеш да се изразяваш толкова съмнително, колкото си искаш. Но не разчетеш ли правилата на играта, никога няма да успееш. Не най-добрите филми печелят „Оскар”. Мога да организирам работата по лобирането, защото нямам доверие в самите награди.
 
2. На път за ежегодния обяд за номинираните за „Оскар” в Бевърли Хилс Рубен Йостлунд подема темата за #metoo.
- Прочете ли Катрин Деньов в Ню Йорк Таймс? Страшното е, ако медийната драматургия започне да изглежда така: първите, които падат в жертва, са извършителите. След това - тези, които критикуват #metoo. Представи си, че дойде и трета фаза, с критика към жертвите? Медиите няма да са лоялни към никой друг, освен към честотата на кликване...
- А ти самият вършил ли си нещо, за което съжаляваш?
- #Metoo дойде, след като „Квадратът” беше завършен. Ясно е, че се замисляш за себе си и поведението си. Но днес едва ли бих постъпил по друг начин. Интересно е да снимаш филм. Струва четвърт милион на ден и се стремиш към определен резултат. Не може да не се съобразяваш... Веднъж се скарах на Клаес Бенг пред целия екип. Държеше се детински. Но, разбира се, първо би трябвало да го отведа настрана...
Колата завива към хотел Бевърли Хилтон, където за всички номинирани режисьори ще бъде даден обяд и ще бъдат аплодирани.
На ъгъла на улицата пред банкетната зала се намира малка група латиноамерикански протестиращи, които размахват надписи срещу доминацията на застаряващи бели мъже в Академията. (През 2016 г. Лос Анджелис Таймс констатира, че журито се състои от 91% бели и 76% мъже, което предизвика протести, довели до набиране на хора от малцинствата.)
- Как се отнасяш към квоти в творческите индустрии?
- Вярвам в квотите, абсолютно. Мисля, че е трудно да промениш ситуацията по друг начин.
- А ти самият следиш ли за разнообразието, когато снимаш твоите филми?
- Трябва да се прави на държавно ниво. Може да се регламентира със закон. Но ще дам един пример: много се зарадвах, когато открих един италиански режисьор на име Лина Вертмюлер[2], която много обичам. Жена режисьор, почти забравена. Ако не се намирахме в ситуация, която води до осъзнаване на тези въпроси, вероятно и аз самият не бих го осъзнал. Сега мисля, че е супер да я спомена до Луис Бунюел. Понякога си мисля, че левите са забравили Маркс. Той поставяше всичко в контекст. Собственикът на фабриката действа по начина, по който действа, защото е собственик на фабрика. Аз израснах в семейство, където за собственика на фабриката се говореше като за лошия капиталист. Хората искат да чуят, че филми, които ти въздействат, печелят. Истината е, че трябва да си име, за да могат да гласуват за теб. Винаги можеш да направиш филм за Втората световна война или за Холокоста...
- Смяташ ли, че влиянието на филмите за Холокоста във връзка с наградите „Оскар” се дължи на това, че една еврейска общност има влияние в Холивуд?
- Просто има много хора с такива корени, които работят в Холивуд; естествено е да искат да преработят травмата, която Холокоста означава за тях. Това мога само да го уважавам. Абсолютно не вярвам в някаква конспирация.
 
Разговарям с Рубен Йостлунд по телефона две седмици, след като се срещнахме в Холивуд.
- Смяташ ли, че има връзка между „еврейска общност“ и филми за Холокоста, получили „Оскар”?
- Звучи, сякаш намекваш за конспиративни теории. Наистина не вярвам в това и не искам да подхранвам такава дискусия. Това са напълно човешки механизми, които ни карат да правим изборите, които правим.
- Имаш ли някакъв опит с „еврейската общност“ от лобистката дейност в Холивуд?
- Не, никакъв. Единствената структура, която усетих в Холивуд, е икономическа – изложен си на риск, ако не направиш филм, който да е на печалба. Това е единственият ми опит от някаква структура в Холивуд. Мисля, че можем да бъдем критични по отношение на това, че филмовата индустрия е заета с истории, в които светът се дели на добро и зло, като например войната срещу нацизма. Разбира се, важно е да не забравяме Втората световна война, същевременно има съвременни морални въпроси, към които също трябва да се осмелим да погледнем. Например, в наше време САЩ и други страни извършват военни престъпления и това също би трябвало да ни интересува.
 
3. В следващия филм на Рубен Йостлунд става въпрос за мъж фотомодел, който започва да губи косата и самочувствието си. Йостлунд смята да го изпрати на луксозен круиз в Карибския басейн за работа по каталог заедно с колежка.
- Много е комично с млади хора, които играят милиардери. Правят си снимки на път към частен джет, когато знаеш, че всъщност седят в западнала хотелска стая заедно с други четири модела. Двайсетте гости на кораба Sea Cloud са специално подбрани милиардери. Капитанът на кораба, разочарован марксист, ще поднася на групата луксозна вечеря от седем ястия точно когато бурята на десетилетието е на път към тях. Първото повръщане не се вижда в кадър. Те ще продължат да вечерят. В този момент осъзнаваш, че храната е развалена и тогава започват да се изпразват червата. Докато дребните буржоа лежат съвсем безсилни, капитанът и един руски рисков капиталист, спечелил огромни пари от тор по времето на разпадането на Съветския съюз, се напиват грандиозно. Двамата поемат курс към Куба и рецитират „Комунистическия манифест“ по високоговорителя на кораба. В същото време една филипинска камериерка започва да чисти каютите със стария хит на Rage Against the Machine „Fuck you I won’t do what you tell me” на най-висока степен в слушалките си. Когато силата на вятъра започва да отслабва, хубава възрастна британска двойка се осмелява да се покаже на палубата. Те са търговци на оръжие, като най-продаваният им продукт са мини. В маранята не виждат, че пирати – „пет чернокожи мъже с автомати“ – идват с лодка от хоризонта. Една ръчна граната полита към палубата. Експлозия! И след това кадър на самотен остров. Сега йерархията се преобръща. Оказва се, че филипинската чистачка страшно я бива за рибар, докато милиардерите са безпомощни. И започват да говорят по социалистически: „Сега е много важно всичко да делим по равно“. Докато тя е много по-либерална: Та нали моят риболовен талант е от решаващо значение, вие също трябва да допринесете с нещо“. Ще бъде страшно интересно да изследвам тези сцени. Миналия път седях ей там и лансирах идеята на Никълъс Кейдж. Беше много забавно. Той е невероятно богат. Притежава собствен остров, нали знаеш. Мисълта ми е, че може да играе капитанът. И той много се нави. Само повтаряше: „Fuck you I won’t do what you tell me”.
В Холивуд Рубен Йостлунд разказва идеята на всички, които слушат. В деня, след като вечеряхме заедно, той закусва с двама млади хипстъри от продуцентската компания на Брад Пит Plan B, която спечели „Оскар” за най-добър филм за „12 години в робство“ от 2014 и за „Лунна светлина“ от 2017 г. Йостлунд казва, че преработва интригата, докато я разказва. И не прави разлика между човек на изкуството и капиталист. Американският милиардер Дан Фрийдкин, с изключително право да продава Тойота в пет южни щата, инвестира в „Квадратът“ и е записан като изпълнителен продуцент в списъка на участвалите във филма.
- В шведския филмов свят се развива нелепа представа, че трябва да пазиш историята само за себе си. Ясно е, че този, който ме финансира, трябва да е убеден в решението си и да знае за какво отиват парите му. А и винаги има някой, който казва нещо гениално, което може да се използва. Трябва да пробвам идеята. Да видя как се приема. Ако не се приема по правилния начин, трябва да я преформулирам.
- А други шведски режисьори работят ли с този устен метод?
- Мисля, че Рой Андершон разказва много за определени сцени. Но не толкова много за цялостната идея. И точно това човек усеща във филмите му: съставките им са брилянтни, но не са съвсем цялостни. Той е определено уникален глас. Но филмите страдат от това, че му липсва цялостна перспектива.
Една вечер слушам Йостлунд, докато е в центъра на вниманието в един задушевен киносалон в Бевърли Хилс.
- Теоретичния текст, с който започва „Квадратът“ и който се приписва на Кристиан, отмъкнах от един колега професор от университета в Гьотеборг. Откраднах го и все още не съм питал за разрешение. Всъщност, разговаряхме за някои сцени във филма – той и аз – преди две седмици в университета. Тогава реших, че е дошъл моментът да кажа: „извинявай, че ти отмъкнах текста“. Но той каза, че няма проблем. Дори самата интрига в „Квадратът“ се основава на истинска случка. На едно момиче, което познавам, му откраднаха мобилния телефон. Случи се близо до офиса ни, докато работихме по „Форсмажор“. Обадихме се на полицията и оттам ни казаха: не можем да претърсим целия блок. Така тя написа 50 бележки. Но, за да го направя достоверно за мен самия, бях принуден да го изградя в голяма степен около мъжки жаргон: ще хванем тези шибаняци!
В паузата преди една прожекция в Санта Моника едно момче се приближава към Рубен Йостлунд и го пита: Ти шегаджия ли си... или огледало, или учител?
 
4. Никол Кидман пристига за уречената среща в Polo Lounge пет минути след уреченото време. Двамата сядат на отдалечена ъглова маса. Докато Рубен Йостлунд разказва интригата на следващия филм, Никол Кидман слуша, подпряла глава с ръка, очевидно забавляваща се. Страшно би ми харесало да работя в Швеция. Такъв талант!
- Сред гостите на кораба в следващия филм е включена и група от типа на Ана Уинтур, страховития главен редактор на американския Vogue. Може би тази роля би могла да бъде прекроена за Кидман. По време на срещата тя беше наистина много мила. Което е най-честият случай в Холивуд. Бях в Ню Йорк с продуцента Ерик Хемендорф и се шегувахме с известни личности. Но тогава нашите американски приятели казаха: Известните хора са мили. И най-често е така.
- Каза ли на Никол Кидман, че трябва да прави пробни снимки?
-Не.
Бьорн аф Клеен
Dagens Nyheter, 3 март 2018 г.
Dagens Nyheter, 3 март 2018 г.
Превод от шведки: Елица Иванова
(Със съкращения)


[1]Шведски демократи, политическа партия в Швеция с националистическа и социалконсервативна ориентация. Едно от основните искания на партията е ограничаване на бежанската и имиграционна политика. Попадала е често в скандали заради изказвания на нейни членове, възприети като расистки  (б.пр.).
[2]Лина Вертмюлер, родена 1928, е италиански режисьор и сценарист. Тя е първата жена с номинация за „Оскар” за най-добра режисура (за „Седемте красавици“, 1976). Оттогава досега са номинирани четири жени режисьори: Джейн Кемпиън за „Пианото“, 1993, София Копола за „Изгубени в превода“, 2003, Катрин Бигълоу за „Войната е опиат“, 2008, и Грета Геруик за „Лейди Бърд“, 2018. Катрин Бигълоу е единствената, която е печелила „Оскар”.