Проект Наследство БГ
или СУ като локомотив

 
През април 2014 г. МОН предлага на всички научни институции в страната да кандидатстват с идеен проект за Център за върхови постижения по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, приоритетна ос „Научни изследвания и технологично развитие”. Срокът за представяне на концепциите е кратък – до 30 май същата година.
Четири години по-късно, през февруари 2018 г., започва изпълнението на проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ” от консорциум „Наследство БГ”, в който са обединени четири университета: 1. „Св. Климент Охридски“ (СУ), 2. Технически университет – София (ТУ), 3. Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), 4. Национална спортна академия „Васил Левски“ (НСА); шест института на БАН: 1.Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН (НИГГГ), 2. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ), 3. Институт за изследване на изкуствата при БАН (ИИИзк), 4. Институт за литература при БАН (ИЛ), 5. Кирило-методиевски научен център при БАН (КМНЦ), 6. Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Ал. Фол“ при БАН (ИБЦТ), Софийската община, Регионалният исторически музей – София (РИМ), Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”(НБКМ). Водеща организация е Софийският университет. Отпуснатата финансова помощ по проекта е в максимален размер – 29 785 549.49 лева.
Срокът за изпълнение на проекта е 70 месеца – от 28.02.2018 до 31.12.2023.
По думите на ръководителя на проекта чл. кор. проф. Иван Илчев, идеята за него датира от по-отдавна. Още по време на първото правителство на Бойко Борисов, софийските университети и БАН дълго убеждават управляващите да се съгласят да обявят Оперативна програма за образование и за интелигентен растеж. Много от водещите ни политици са против, като мотивът им е, че образователните и научните ни организации няма да могат да изпълнят критериите за подобна програма. А след като най-накрая се съгласяват, Софийският университет става водеща организация по този проект. През него ще минават всички отчети, всички механизми за наблюдение и всички оценки за напредъка на проекта, изпълняван от консорциум „Наследство БГ”.
Проф. Илчев коментира, че е разбираемо от Структурните фондове към Министерство на образованието да предпочитат да работят и проверяват само една вместо 12 организации. А причината СУ да бъде водеща организация е, че той създава около 60% от цялата научна продукция, произвеждана от всички висши учебни заведения в страната, а пък и самият проект е разработен от колектив от Университета, начело на който стои проф. Оля Харизанова.
Проф. Илчев уточни, че досега не е имало центрове за върхови постижения и че този се появява в момент, в който СУ приключва дейността на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер” - най-големият до този момент проект в областта на хуманитаристиката в България. Той действа близо 7 години, с бюджет около 4 млн. лв., с работещи по него 30 докторанти и 50 постдокторанти. Един от видимите резултати от него са близо 50 издадени монографии и създаването на един от първите центрове в България по Археометрия[1].
Основната цел на проекта „Наследство БГ” е да се създаде както мрежова инфраструктура, подходяща за кандидатстване по големи проекти, така и колективи от специалисти в различни направления, които ще работят заедно по интердисциплинарни проекти. Мрежовата инфраструктура ще бъде разположена на 10 различни места в столицата, на които ще бъдат изградени специализираните звена – лаборатории, като например (тук са изброени само някои, като не е отделено специално внимание на СУ, ТУ, НИГГГ, КМНЦ, ИБЦТ и РИМ):
- Централна научноизследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство ще бъде изградена в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ);
- Централна научноизследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство ще функционира както към Институт за етнология и фолклористика (ИЕФЕМ), така и към УАСГ;
- Лаборатория „Виртуална история на българската литература“ ще работи към Института за литература при БАН;
- Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“ ще има в Института за изследване на изкуствата при БАН;
- Дигитален архивен център за движимо културно наследство ще функционира към ИЕФЕМ;
- Лаборатория „Дигитален етнографски музей“ ще работи отново към ИЕФЕМ;
- Лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство, както и Лаборатория за консервация и реставрация на книжовни паметници ще започнат работа към Националната библиотека.
- Национална образователна телевизия ще има във Факултета по журналистика на СУ. Във връзка с нея проф. Илчев, поясни, че във ФЖМК от години съществува студентска телевизионна програма с 24-часов лиценз. За нея от години постоянно се търсят средства, но сега проектът „Наследство БГ” ще й отдели 1 100 000 лева. Освен това, проектът предвижда да участва с програмата й в образователния канал на БНТ, който предстои да стартира тази есен.
- Не на последно място - в част от сградата на бившата минерална баня в „Овча купел” ще бъде създаден институт, в който учени от НСА ще изследват качеството на близо 200-те минерални извори на територията на Софийска община.
Като цяло, проект „Наследство БГ” се очертава като най-мащабния изследователски проект в България в областта на хуманитаристиката и информатиката. В него ще работят 250 учени, а близо 30 млн. ще бъдат разпределени по следния начин: 75% - за инфраструктура, 15% - за наука (тук са включени и средствата, предвидени за възнаграждения за учените) и 10% - за управление и пиар. Най-вероятно, през 2019 г. ще стартира онлайн порталът „Наследство БГ”, където вече ще могат да бъдат видени и първите резултати от мащабния проект.

[1] В него се изследват археологически находки с помощта на съвременни физични и химични методи. Те се датират и се установява мястото и технологията им на производство.