Юлия Кръстева –
чужденката в страната на Бразди

 
Предаването „Бразди“ празнува 55 години. За първи път предаване на БНТ влезе в класацията на ГАРБ за най-гледано предаване и това се оказа точно „Бразди“, излъчвано в събота от 12.30 часа. В подобни класации много пъти са се оказвали различни явления, които после изчезват. Но „Бразди“ няма да изчезне, вкопали са ни в него.
В същото време, докато БНТ буйно празнува 55 години „Бразди“, няма нито една дума в нито едно предаване за Юлия Кръстева. Искра Ангелова е водещата от БНТ, която направи филма „Кой се страхува от Юлия Кръстева?“; тогава той бе силно рекламиран. Всеки жест на една от най-знаковите фигури, живяла и в България, беше емблематичен за тази телевизия. Една папка обаче промени знаците.
Юлия Кръстева е учен, на когото мнозина няма да простят, че е била агент, както написа комисията. Агент Сабина е учен, на когото всички ще видят книгите и ще забравят папката. Между тези две крайности остават младите хора, за които самата Кръстева пише в научните си текстове, че изграждат представата за себе си в свят без „ценност“, в свят без „добро“ и „зло“. Обществената телевизия пропусна възможността да говори дали в механизма на ДС е имало начин да спреш да сътрудничиш, да забравяш срещите, да си заета… БНТ не анализира и отговора на Юлия Кръстева, която обяви пред френска медия, че не е агент на ДС.
На 27 март „Капитал“ съобщи новината, че Юлия Кръстева е „била сътрудник“, а „Дневник“ - че е „била агент“ на Държавна сигурност. КОМДОС (накратко, Комисията по досиетата) извади досието на Юлия Кръстева и мнозина казаха, че са го очаквали, други питаха защо си е мълчала досега, трети повтаряха, че е един от най-големите учени на света. След публикацията на досието й на страницата на комисията, изданията постепенно се разделиха на такива, които пишат, че Кръстева е била доносник, и такива, които пишат, че комисията обяви Кръстева за доносник, но всъщност тя е била обект на разработка, според съдържанието на папката. Но за БНТ цяла седмица нямаше такава тема. Нямаше я в „Денят започва с култура“, нямаше я в „Панорама“, нямаше я и в „Още от деня“ (в „Още от деня“ Кошлуков питаше Георги Коритаров и Валерия Велева за срещата във Варна). Кой се страхува в БНТ да анализира съобщението на Комисията по досиетата за Юлия Кръстева?
На 29 март в предаването си по „Нова тв“ Милен Цветков зададе въпроса така: „Защо миналото на Юлия Кръстева предизвика бурни реакции в социалните мрежи?“. За съжаление, след това предаване сякаш Юлия Кръстева ще е по-известна не като един от значимите учени, а като най-голямата маоистка в света в опит така да бъде обяснена нейната съпричастност към ДС, в която от Комисията по досиетата са убедени. По „Нова тв“ на следващия ден в новините бяха сблъскани мненията на Христо Христов и Миглена Николчина. „Няма нито ред, написан от нея“, беше най-важното, което вижда в досието й човекът, който я кани да бъде част от редакционния екип на „Литературен вестник“. Преразказът срещу авторския текст. Няма съмнение, че има документи за вербуването й от ДС, каза Христо Христов, без да оспорва величието на Кръстева. Зрителите са изправени пред избора да вярват на фикционалния образ зад псевдонима на „Любомиров“ или на „световноизвестната“ реална Кръстева. Тя заяви веднага, че не е агент на ДС. Ако има как, не й вярвайте.
Всъщност, Юлия Кръстева е идеалният обект, чрез който да преживеят разочарованието си всички, които изграждаха собствените си проекции чрез рисуването на патетично идеалистичен свят за себе си. Юлия Кръстева е идеалният обект, чрез който можем да „прецакаме“ интелектуалците. Юлия Кръстева е идеалният повод да бъдат оправдани всички онези, за които има само преразказ. Тя е името на изпитанието пред всички, които твърдят, че агентите на ДС не могат да бъдат оправдани.
Онова, което медиите не ни дадоха през изминаващата една седмица, е обяснението на системата ДС, обяснението на начина, по който тя работи. Обясниха ни как Кръстева е работила ДС, но не и как ДС работи върху Кръстева. През цялото време стои въпросът каква ли идеалистична държава са си представяли в ДС, щом са използвали хора като Юлия Кръстева за агенти?
Имаше няколко опита в различни издания „агентурното минало“ на Сабина да бъде анализирано, но те не стигнаха по-далеч от някакъв „разбиращ морализъм“ (самата Кръстева отрича това да е смисълът на психоанализата).
Дано има вестници като „Литературен вестник“, от който младите хора да научат коя е Кръстева, докато си изгледат „Бразди“.