Един странен бестселър

 

Есето на Хана Аренд “Свободата да бъдеш свободен”, писано през 60-те, от седмици е в класациите на бестселърите. Защо всъщност? И какво ни казва то за нас?
 
- През януари от наследството на Хана Аренд изникна есето “Свободата да бъдеш свободен”. То от седмици е в класациите на бестселърите и вече са продадени 50 000 екземпляра. Невероятен и изненадващ успех. За какво става въпрос в този текст?
- За Хана Аренд есето е било преди всичко, за да си изясни неща за себе си. Книгата й On Revolution („За революцията”) излиза през 1963 г., а две години по-късно - и в преработено издание, преведено от английски на немски. Тя е забелязала, че темата става все по-важна, отколкото си е мислила, когато е писала за революцията. Първите леки трусове на 1968 г. са се усещали навсякъде. Тя е била в тесен контакт с Даниел Кон-Бендит, син на неин близък приятел от изгнанието в Париж. Чете есето си пред изключително консервативен тинк-танк – Committee on Social Thought („Комитетът за социална мисъл”), който е елитен проект на Чикагския университет и е основан през 1941 г. Той и до днес съществува и е възприеман като европейски модел на познание с много стари традиции. Там са се преподавали великите книги – от Платон до „Залезът на Запада” на Освалд Шпенглер. И пред този тинк-танкАренд изнася лекция през 1967 г., говорейки за връзката между свободата и революцията в историко-философски контекст.
- Това провокация ли е било?
- Да, защото тогава тя е взела страната на революционното действие. Тя казва, че революцията може да успее само ако бъде институционализирана. Тази лекция на Хана Аренд е пледоария за активна будност. Тя с всички сили се опъва на своя катастрофален век. Самата й идея, че раждането на всеки един човек, на всяка една мисъл означава колкото малко, толкова и радикално ново начало, е революционна.
- Как е приета лекцията й?
- Не е открито нищо по въпроса. Има един ръкопис в наследството й, силно редактиран, както винаги. За Хана Аренд всеки ръкопис е бил само отправна точка, при нея всичко е в движение. Има и една белова, която създава впечатление, че е оставена настрана, за да бъде публикувана при удобен случай. През живота си Аренд много дълго е била подвластна на идеята за свободно реещия се интелектуалец, но повреме на писане тя винаги е мислела за публикуване на текстовете си. И естествено е знаела, че всички, от „Ню Йоркър” до „Нойе цюрхер цайтунг” и „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, с удоволствие приемат текстове от Аренд.
- Текстът се казва „Свободата да бъдеш свободен”. Успехът на книгата дължи ли се в някаква степен на заглавието?
- Със сигурност. Звучи добре. Когато за първи път прочетох заглавието „The Freedom to be free”, бях сигурен, че съм го чувал някъде и установих, че е свързано с Русо, с първото изречение в „Обществения договор”: „Човек се ражда свободен и все пак навсякъде е окован във вериги”. Точната формула използва и американският писател и философ Хенри Дейвид Торо в излязлото през 1863 г. съчинение „Живот без принципи”: „Какво значи да си роден свободен, а да не живееш свободно? Каква стойност има политическата свобода, ако тя не е средство за морална свобода? С какво се гордеем – със свободата да бъдем роби или със свободата да бъдем свободни?”
- И как отговоря Хана Аренд?
- За Аренд свободата винаги е политическа. Тя е предпоставка за освобождаването на индивидите от принуда. Тук тя прави връзка с една философска дискусия, подбудена от Исайя Берлинза позитивната и негативната свобода: Свободата не значи, че сме свободни от нещо – това е твърде малко. Трябва да има възможност за свобода, която да може сама себе си да държи свободна. Това не е вече освободеността на сърцето от XVIII и XIX век, а онази свобода, която има въздействие върху общественото пространство.
- Все пак, причината за успеха не може да се дължи само на заглавието. Как мислите, защо тъкмо през 2018 г. есето се радва на небивал интерес?
- От една страна, има осъзнато чувство за една трудно уловима несигурност, придружено от силната тенденция на пасивност, характеризираща напоследък така наречения „мейнстрийм-дискурс”. От друга страна, има едно войнстващо, но представящо се все още за потиснато опозиционно движение отдясно. В такава ситуация понятия като свобода и революция са многообещаващи. Те обещават изход.
- Под несигурност имате предвид това, което в момента се диагностицира като „великото раздразнение” – едно, разпространено сред някои слоеве на обществото, усещане за неясен страх. И ето че се появява Хана Аренд и говори за обратното - за свобода и революция, а не за страх и терор.
- Точно така. Мисля, че на сцената се завръщат някои образи. Аз виждам стреснатия мъж, който иска да си възвърне независимостта, който търси ролята си и иска да мисли опасно. Виждам други, които си въобразяват, че са в късния период на Ваймарската република. И ето че идва Хана Аренд с добрата вест. Но тя трябва да бъде възприемана по-сложно, отколкото предполага заглавието. При Аренд свобода и революция взаимно се обуславят. Обещанията на революцията за свобода не бива да избиват в терор. В същото време, революция не трябва и да значи, че свобода ще има само за определена група, етнос или определена религия, а да означава нещо, което се поддава на демократизация.
- Искате да кажете, че голямата популярност на това есе се дължи на добрата новина.
- Напълно. И това важи не само за тази книга. Засилено търсене се наблюдава и за други заглавия от Хана Аренд. Но то може да се приеме за увертюрата, в която се преосмислят понятия, които иначе се появяват в двуминутни изявления в телевизионното предаване по WDR - „Сурови, но справедливи” или в токшоуто на Сандра Майшбергер по ARD. А ако се засили впечатлението, че за тези понятия може да се мисли, без веднага да се изпада в лошо настроение или в безнадеждност, то изводът ще бъде, че с есето е постигнато много.
- Интересното е, че това не е никак лесен текст. Като започнеш да четеш, установяваш, че си изправен пред сложна задача. Заглавието е бомбастично, но текстът - не. Той не е написан на достъпен език като философските бестселъри, които точно поради тази причина имат огромен успех. Почнеш ли да го четеш, не можеш да не признаеш, че си изправен пред предизвикателство.
- Да, трябва да предприемеш решителна стъпка. Има и друг аспект. Първото изречение на есето гласи: „Опасявам се, че днешната ми тема е все още срамно актуална.” Част от успеха на Аренд се дължи на това, че мисленето й винаги е ситуирано в днешното. Никога не е за миналото, никога не е във вчерашното. И при четенето може да се установи, че има някаква историчност и нещо, което си остава непокътнато. Аренд е от много малкото, които могат да пишат убедително, без да изпадат в опростенческа реторика.
- Как Аренд се превърна в икона?
- Когато умира през 1975 г., навсякъде излизат големи некролози, в Германия също. От наследството й публикуват „Животът на духа”, но науката дълго време остава встрани. Захващат се отделни хора, често на ниво феминизъм и еманципация. После всички големи философи - герои отпадат един по един: Хайдегер замира, разпространява се аналитичната философия. И идва ред на Хана Аренд, която е ужасно трудно да подведеш под общ знаменател...
- ... и с това е интересна?
- И е невероятно добра в това! Аренд е владеела всичко – от преди Сократ до актуалните политически дебати. Това води до много идентификации, които стигат и до темата за доносничеството. Хана Аренд е игнорирана тъкмо в Израел. Тя никога не се е отвърнала от любовта си към Израел, както казва философът Гершом Шолем в пренията около „Айхман в Йерусалим”. Но Аренд е човекът, който в книгата си „Елементи и произход на тоталното господство” използва в бележките си под линия нацистка литература! Тук се сблъскваме с въпроса: „Тази какво иска всъщност?” И после - Аренд е единствената, която много рано свежда дебатите около човешките права до философска формула: правото да имаш права. Има всъщност четири Хана Аренд – една, която в научните среди се приема много сериозно; втора – която е свята, трета – която е прокълната, и четвърта, която е непозната. Защото в действителност познаваме само много малка част от трудовете й, а в наследството й има гигантски и страшно интересни неща.
Разговора води Юлия Енке
www.faz.net, 27.03.2018
Превод от немски Ирина Илиева