Велизар Николов (1949-2018)

 

Причудливите му творби продължават да излъчват безжалостна безутешност, балансирана само от радостта на творчеството. Дали са детски стихотворения за възрастни или „възрастни” стихотворения за деца, ще отсъди времето. Сякаш поетът-бохем си поставяше задачата да нарисува с думи света такъв, както би го нарисувал някой жесток наивист, някой перфиден сюрреалист, някой руски абсурдист… Велизар Николов знаеше, че е голям - и не му пукаше от нищо. Беше изпил и изплакал своето. Една от игрите на съдбата му беше да работи като редактор във в. “Тишина”, а през последните три години да живее напълно ням. “Непрежалимо”, “Колона”, “Линия”, смела детска поезия - след него останаха тънки книжки, които друг нямаше как да напише.
Вечна му памет! 
М.Б.