За мерзостта
на ДС-фикшъна

 
Изглежда, че методиката на „Pisa“ за оценяване на способностите ни да разбираме прочетен текст е съвсем ненадеждна. Според последните проучвания на тази организация, повече от 80% от 12-годишните българчета, участници в съответните тестове, са показали „средни“ резултати.
Трагично-гротескният казус „Сабина“ обаче показва, че не по-малко от 80% от пълновръстните българи, прочели Досието „Сабина“ и написали нещо по този въпрос в медиите, показват „ниски“ резултати.
Колкото и невероятно да звучи, първият читател, лишен от способността да възприеме фактическото съдържание и смисъла на текста „Досие на Юлия Кръстева“, е самата Комисия по досиетата. Една комисия по досиета, която не може (или не си е дала труда) да вникне в съдържанието на едно досие... – кафкиански сюжет.
А при прочита на Досието „Сабина“ става съвършено ясно, че:
1) Юлия Кръстева не е съставяла и не е подписвала никакъв документ, удостоверяващ намерението й да сътрудничи на Държавна сигурност. Напротив, всяка поредна среща със служители на ДС отново и отново затвърждава впечатлението, че тя и хабер си нямала, че е една Сабина;
2) Юлия Кръстева не е написала нито един документ, нито едно изречение, нито една дума, предназначена да бъде използвана от и в Държавна сигурност;
3) Юлия Кръстева се е срещала с усърдните и все по-раболепни свои контрагенти само и единствено в случаите, когато е смятала, че те могат да й помогнат да уреди гостуването на своите родители (нещо осъдително в очите на нейните душеприказчици) или по разни административни дела на сестра й;
4) бидейки много интересен събеседник, Юлия Кръстева винаги е давала на срещустоящите информация, която за самите тях със сигурност е била много любопитна (развитието на семиотиката, отношението на левите френски интелектуалци към едно или друго глобално събитие, философски диспути, проблемите, обсъждани в докторската й теза), но за институцията ДС тази информация е имала нулево значение;
5) Юлия Кръстева е била обект на желание сред определени ДС-кръгове – очевидно се е смятало за въпрос на чест дори само да се срещнеш с това светило на хуманитаристиката;
6) тя е била (поредният) претекст за отчитане на бурна дейност от страна на ДС;
7) с нарастващата си известност Юлия Кръстева е служела като генератор на командировки в Париж, документооборот и финансови възнаграждения на 16 (шестнайсет) служители, пряко (и несръчно) ангажирани с усилия да я вербуват; тя е поредното „лице“, оправдавало длъжностите и заплатите на още редица читатели, сценаристи и режисьори от Държавна сигурност;
8) с изявен дипломатически нюх и деликатно (за да не затвори отвътре границите на България за своите родители), тя все пак е принудила още през 1973 година Държавна сигурност да признае провала си и да се откаже от всякакви хитри ходове да я подмами в редиците си;
9) Юлия Кръстева никога не е била „Сабина“;
10) „Сабина“ е фантом, роден в мерзкото въображение на ДС.[1]
2 април 2018


[1] Жерминал Чивиков и Веселин Бранев в своите книги вече показаха колко перфидна, безпросветна и тъпа, но и опустошаваща е мощта на ДС-фикшъна. Ами ако Юлия Кръстева беше обявена като секретен сътрудник на ДС не днес, а след 30 години, когато тя не би могла да отговори? Тогава нейното досие нямаше да бъде публикувано никога и тя щеше да се нареди сред „отстъпниците от морала“, на каквито впрочем се нагледахме.