Виторио Тавиани (1929 – 2018)

 

Паоло Тавиани (8.11.1931) остана без своя брат-сърежисьор, а светът – без половината от един от легендарните семейни тандеми в киното.
Виторио и Паоло Тавиани са родени в СанМиниато. Заклети киномани, като студенти в Пиза организират киноклуб, после и в Рим. Първо се изявяват като кинокритици. Влезли в киното вначалото на 50-те с късометражки, братя Тавиани трудно постигат известността. Но веднъж дошла, тя им създава име на ценни и социално ангажирани поети в киното. Те неизменно се занимават с обществените колизии, дамгосали човешки съдби, екранизирайки литературата или свои сценарии. Методът им на работа е редуването в режисирането на епизоди.
През 1977 получават „Златна палма“ и наградата на ФИПРЕССИ в Кан за пронизителната патриархална драма „Баща-господар“, създадена по автобиографичната книга на Гавино Леда; през 1982 - Голямата награда на журито в Кан и 4 „Давид на Донатело” за антинацистката драма „Нощта на Свети Лаврентий”, през 2012 – „Златна мечка“ в Берлин за изключителния „Цезар трябва да умре“. Създаден върху реализирането на затворническа постановка по „Юлий Цезар” на Шекспир, конструиран във флешбек, решен в черно-бяло, цвят и изненадващи ракурси, изигран страховито, този хибрид от документално и игрално кино е дълбок размисъл върху свободата, властта, мъстта... Доказва, че експериментаторският хъс е неподвластен на възрастта.
Силен филм е „Хаос“ (1984) по сицилианския цикъл разкази на Луиджи Пирандело – четири новели за селото, където природата играе изключително важна роля. Сред най-красивите и вълнуващи филми на братя Тавиани е „Добро утро, Вавилон“ (1987). Той разказва за генезиса на Холивуд и за тосканските братя Андреа и Никола, имали късмета да попаднат на работа при Дейвид Уорк Грифит по време на снимките на „Нетърпимост“ (1916). Филмът е за братството и творчеството, за любовта и носталгията.
През 2007 снимат край Белоградчик епизоди от „Чифликът на чучулигите“, посветен на арменския геноцид в Турция през 1915 г. Последният им съвместен филм е „Чудният Бокачо” (2015) по пет истории от „Декамерон”.
Отиде си още един голям филмов майстор.
К