Британски поглед
върху руския авангард

 

„Октомврийската революция и руският авангард“ (Revolution: New Art for a New World), 2016, Великобритания/Русия, 82 минути, сценарист, режисьор и продуцент Марджи Кинмонт.
Показан на фестивала „Master of Art“
 
За трета поредна година фестивалът „Master of Art“ от обяд до късна вечер показва любопитни документални филми за личности и събития, школи и направления в различните изкуства.
Британката Марджи Кинмонт се е ровила сериозно из архиви и депа на Ермитажа и други колекции, из семейства и спомени и е създала респектиращо с обема си изследване на руския авангард, отношението на съветската власт към него и силното му въздействие днес, 100 години по-късно. Чрез разговори с експерти и потомци на авангардисти, документални архивни кадри, картини и обилен задкадров коментар, изгледи от Санкт Петербург и Москва, възстановки, пърформънси и със себе си в кадър, тя изважда спецификата на това най-мощно направление в руското/съветско изкуство. Според изкуствоведа и концептуалист Вадим Кругликов (извън филма), „Руският авангард е пределно утопичен и пределно планетарен – така беднякът мечтае не за скромна рента, а веднага за място в списъка на Forbes, за да не губи време с междинни стадии“.
Филмът показва как авангардът в Русия не просто отрича всичко преди себе си и радикално създава свой език, а и се включва с еуфорията на първопроходец в строителството на новия живот непосредствено след Октомврийската революция през 1917. И след като Ленин и властта се възползват от неговите постижения, през 30-те, по времето на Сталин, всички авангардни течения (абстракционизъм, супрематизъм, конструктивизъм, кубофутуризъм) са забранени, много от представителите им са убити или заточени в ГУЛАГ, а други, като Марк Шагал и Василий Кандински, емигрират на Запад.
В структурата на филма намират място както платната на Казимир Малевич и програмната картина „Черният квадрат“ на Кандински, така и кадри от филми на Сергей Айзенщайн и Дзига Вертов, фотографии на Александър Родченко, Лиля Брик от плаката с книгите и т.н. Любопитно е, че Андрей Кончаловски като внук на импресиониста Пьотр Кончаловски, за когото също става дума, отрича изкуството в „Черният квадрат“, твърдейки, че картината е просто „абсурд“.
Видимо, Марджи Кинмонт има интерес и към Русия, и към нейното изобразително изкуство, тъй като е правила и документален филм за Ермитажа. Но колкото и да се е постарала, във филма, например, се казва, че перестройката е започнала през 90-те, след като тя идва заедно с Горбачов през 1985. Киното е застъпено, макар и бегло, но пък литературата, театърът и музиката са пропуснати. Или ще създаваш обща картина на руския авангард, или ще се ограничиш само с изобразителното изкуство, което, така или иначе, на екрана доминира. Та Всеволод Майерхолд е споменат само като убит, а Владимир Маяковски – като самоубил се любовник на Лиля Брик (във финалните титри). Що се отнася до възстановките и пърформънсите с мъже, голи до кръста, те не дразнят, но и не допринасят за смислеността на филма.
Въпреки всичко се гледа с интерес. Само че преводът на заглавието „Октомврийската революция и руският авангард“ е информативен, но постен – далеч по-адекватен е буквалният: „Революция: ново изкуство за нов живот“.
Прочее, прави ми впечатление, че напоследък най-любопитните документални филми за днешна Русия, които съм гледала, са направени от чужденци. Например, страхотният немски „Път към блаженство“ на Ирене Лангерман (2007) се движи по Рубльово-Успенското шосе (Рубльовка), свързващо Кремъл и Подмосковието и водещо в затворен свят на лукс и отчаяние. Сещам се и за вълнуващия “Моята перестройка” (2010) на американката Робин Хесман, направила независим филм-равносметка с хора, преживели перестройката, и в кадър са петима съученици от випуск 1984 на 57-мо училище в Москва (на екрана виждаме честването на 131-та му годишнина). И още – испанският „Олег и рядкото изкуство“ на Андрес Дюке (2015) за гениалния ъндърграунд петербургски пианист и композитор Олег Каравайчук (1927-2016).
Има още за гледане на „Master of Art“. И както и предишните години, сериозно впечатление прави публиката – десетки просветени лица.