Ходене по буквите

 
Виолета Воева. “Отворен финал”. София: Scalino, 2018. Цена 10 лв.
Короната и коренът/ не правят дървото. (“Разстояния”) Пъстър простор, добронамерен миг, мека простота - това са част от характеристиките на лирическото преживяване, което споделя с нас в третата си стихосбирка Виолета Воева. Произведенията в “Отворен финал” са предимно много кратки, фотографски, с присъщата си скромност авторовият аз се разтваря в природата - и неговата свобода е и наша. Свобода на светлината. Свобода на прашинката. Тъгата расте:/ дърво/ на празното място.// Отляво.
 
Антоний Димов. “Дивергенции”. София: “Пергамент”, 2018
Национален поет. Социален поет. Обаче единак. Публицистичната острота в стихотворенията на Антоний Димов е встрани от подема на национализма и популизма у нас, защото нито подслажда, нито лъже. Тя е кисела и горчива. Тя е срещу историческия кич на континент,/ в който всички полуострови/ сънуват, че са острови. Политическото е станало телесно-интимно. Затова и Антоний Димов може да напише с хладно отвращение: в агитката/ този който вееше флага/ беше намерил място/ до трите ленти на анцуга/ да вмести и 2 свастики. Такава поезия се пише в Шумен от истински работлив репортер.
 
Виолета Христова. “Господарят на гледката”. Умозрения и фрагменти. Редактор Грета Дерменджиева. София: Литературен кръг “Смисъл”, 2017. Цена 13 лв.
Заедно със скорошната “Птичка на перваза” от Катерина Стойкова, “Господарят на гледката” е още една книга с размисли на поет, притежаващи подчертано духовен смисъл; смисъл, който подкрепя. Виолета Христова пише (и всъщност бих цитирал далеч не само това): Говориш за лошото и то расте./ Мислиш за него,/ а то се храни с мисълта ти и едрее./ Извинявай - отнех ти усещането,/ че си рицар на доброто. Или пък: От всички неща, съществуващи на света/ в безкрайно многообразие, виждаш само своите. Мъдрост или поезия? В случая те съвпадат и аз нямам нужда да назовавам техния жанр. По-скоро разбирането на тези изречения ме прави господар на актуалната гледка около мен. И поне малко - на себе си. 
 
Костас Варналис. Стихотворения. Преводач Константинос Марицас. Редактор Катя Меламед. София: Кастела М Компания ООД, 2018
Двуезичното издание на родения в Бургас през 1884 г. гръцки прозаик (“Диктаторите”), поет, критик и преводач, носител на Ленинската награда за мир през 1958 г., представя специфичния творчески избор на Марицас - както научаваме от корицата, “Преводаческият му подход изисква точно спазване на словореда и пунктуацията на автора. Специално внимание отделя на подбора на думите - отличните му познания по етимология на двата езика, както и търпението му да издирва стари думи, които да отговарят на оригинала, представят гръцките поети в най-неподправен, най-чист вид.” Ето само един резултат от този подход - началото на “Късметлия”: Ден и нощ се брулят върху/ колони твоите кръстобелязани крила,/ да се измамваш, че Елада е топосът. (...). Г-н Константинос Марицас, освен Костас Варналис, е превеждал на български и Константинос Кавафис, и Константинос Карьотакис...