΄68 винаги предстои

 
Петдесет години не са никак малко време. Дори яркото събитие (а цялата 1968 година е събитие, освен отделните решаващи за по-нататъшната история дати) за петдесет години помръква. Нещо по-лошо – придобива нови черти, дори преживелият го няма как да не види промяната: тогавашните незначителни криволичещи и разпръснати случки са се обединили в явления, оказва се, че чертаят пътища, по които времето върви през следващите десетилетия, но това не е посоката на участниците в събитията.
След петдесет години „социализмът с човешко лице” изглежда избледнял, да не кажем - парадоксално несъответен на случилото се оттогава досега.
След петдесет години студентите от барикадите вече започват да се оттеглят от властта. Тези „безвластници” влязоха в нея, въпреки заричанията си, влязоха в науката (университетите) и в управлението (парламентите) - и оказаха сериозно влияние върху историята на Западна Европа; в много голяма степен ние днес живеем в света, който те формираха – света на еманципацията и свободата.
Заради правите линии на тогавашните желания и криволиците, в които те попадат в историята, си струва да поговорим за 1968 година.
Която промени света.
К
Тук публикуваме една далеч не пълна хроника на случилото се през и около 1968 година.
 
Хроника на особената 1968-а
 
Предистория
есента на 1964 - след като на чернокожия лидер Малкълм Екс, популяризатор на исляма след чернокожите и идеен вдъхновител на Партията на Черните пантери, е забранено да държи реч пред студенти, в университета в Бъркли избухват безредици;
април 1965 - американската организация „Студенти за демократично общество” протестират срещу войната във Виетнам и призовават за „Поход към Вашингтон”;
февруари 1966 - в Западен Берлин студенти крещят „Американци – вън от Виетнам”;
декември 1966 - по време на седмицата, посветена на Виетнам, в Берлин Руди Дучке призовава за формиране на извънпарламентарна опозиция;
юни 1967 - студентът Бено Онезорг е застрелян, докато участва в демонстрация срещу посещението на шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави в Западен Берлин;
октомври 1967 - в Хамбург студенти издигат лозунга „При онези с тогите – 1000 години задушаване”.
 
1968
5 януари - Александър Дубчек е избран за ръководител на Чехословашката комунистическа партия;
8 януари - във факултета по социология в парижкото предградие „Нантер”, при откриването на басейн, студентът Даниел Кон-Бендит се обръща към присъстващия министър на Младежта и спорта Франсоа Мисоф по повод доклад на ведомството му с думите: „400 страници за младежта и нито една за сексуалността!”. Във връзка с това, деканът инициира процедура по изгонването на Кон-Бендит от френска територия. Името на студента за първи път се появява на страниците на „Монд”.
края на януари - в Южен Виетнам започва Офанзивата “Тет”, която среща американските съюзници неподготвени;
1 февруари - в Сайгон полицейският началник на града генерал Нгуен Лоан разстрелва на улицата офицер от силите на Виетконг. Екзекуцията е запечатана от фотографа Едуард Адамс и фотографията става световно известна;
17-18 февруари - Социалистическият Германски студентски съюз свиква конгрес в Техническия университет в Берлин на тема „Виетнам”, по време на който подкрепя борбата срещу САЩ. В Западен Берлин протестират срещу сгради на американски представителства. Протестиращите носят плакати с лицата на Че Гевара, Ернс Телман, Мао и Хо Ши Мин;
22 март - студенти решават да окупират залата за заседания на професорите (мястото на авторитета) на факултета в „Нантер”, след като техни колеги са арестувани два дни преди това при протест срещу войната във Виетнам. Така се заражда неформалното „Движение 22 март” с основна фигура Даниел Кон-Бендит. Между другите искания е правото да студентите да посещават студентките в техните общежития;
30 март - Лудвиг Свобода е избран за президент на Чехословакия с всеобщо гласуване при повече от един кандидат. Това е първият подобен случай в соцлагера. В Чехословакия все повече се установява свободата на мненията. Обществото иска реформи;
2 април - начало на тероризма в Западна Германия: Андреас Баадер, Гудрун Енслин и Хорст Зьонлайн са арестувани по обвинение, че са извършили умишлени палежи на два универсални магазина във Франкфурт. Акцията им е вдъхновена от подобен палеж в Брюксел от 22 май 1967 г., при който загиват 322 души. Действията им са с цел европейците да съпреживеят трагедията на обгорените с напалм във Виетнам;
4 април - Мартин Лутър Кинг е убит в Мемфис, Тенеси;
11 април - американският президент Линдън Б. Джонсън подписва Закона за гражданските права.
В Западен Берлин председателят на социалистическия Германски студентски съюз Руди Дучке е прострелян на улицата. Следват многобройни демонстрации срещу опита за убийство. В Берлин са запалени коли на издателство „Springer publishing house”. Смята се, че неговата кампания срещу студентското движение е мотивирало атентата срещу Дучке;
2 май - в Латинския квартал в Париж избухва студентска стачка с искане отново да се открие факултетът по социология в Нантер;
13 май - в Париж профсъюзите излизат на грандиозна демонстрация в подкрепа на студентите, а по-късно - с искане за по-къса работна седмица, по-високо заплащане, самоуправление в предприятията и оставка на президента Шарл Де Гол;
30 май - Де Гол разпуска Сената и Националната асамблея и насрочва предсрочни избори. В Германия е приет Законът за извънредните ситуации;
5 юни - В Лос Анджелис палестинецът Сирхан Сирхан прострелва смъртоносно Робърт Кенеди в разгара на предизборната му кампания за президент, която почти сигурно щял да спечели;
27 юни - в Чехословакия е публикуван манифестът „Две хиляди думи”, един от основните документи на Пражката пролет, призоваващ към дълбоки реформи. Подписан е от 60 интелектуалци;
28 юли-6 август - Световен фестивал на младежта и студентите в София;
20-21 август - в ранните часове Радио Прага съобщава: „Вчера, на 20 август 1968, в 23.00 часа силите на Варшавския договор пресякоха границите на Чешката социалистическа република”. Реформаторското правителство на Александър Дубчек е свалено. „Пражката пролет” – смазана;
24 август - Франция става петата термоядрена сила в света след успешен опит на атола Муруроа в южната част на Тихия океан, част от групата острови на Френска Полинезия;
2 октомври. Погром на Площада на трите култури в квартала Тлателолко в Мексико сити, при който органите на реда убиват стотици студенти. Дълго време се подхранва лъжата, че представители на студентите първи са започнали стрелбата;
12 ноември - на конгрес на полската комунистическа партия Леонид Брежнев обявява „Доктрината Брежнев” - правото на СССР да нахлува в която и да е държава при положение, че в нея съществува заплаха за социалистическия режим. В САЩ по делото Еперсон против Арканзас съдът обявява за противоконституционен закона в Арканзас, който забранява да се преподава теорията за еволюцията в държавните училища;
9 декември - в Сан Франциско за първи път публично е демонстрирана системата NLS (от нея по-късно е разработен хипертекстът и компютърната мишка).
 
1969
16 януари. Чехословашкият студент Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на протест срещу смазването на „Пражката пролет”, три дни след това умира.